Системата за финансиране на образованието с делегирани бюджети може и да е добра като концепция, но прилагането й у нас раздели училищата и преподавателското съсловие на бедни и по-малко бедни. Заради прословутите единни разходни стандарти за издръжка школата влязоха в бясна надпревара, само и само да привлекат повече ученици. Страшното е, че увлечени във финансовото съревнование, някои от тях съвсем загърбиха качеството на преподаване, което личи от все по-лошите резултати от годишните матури. Откакто парите започнаха да следват випускниците, в столицата и големите градове закономерно се появи феноменът мегаучилища . Те обучават над 1000 ученици, учителите им са по-добре заплатени, фасадите на сградите им са по-лъскави, а компютрите и чиновете са от ново поколение.
В останалата част от страната, изглежда, е настъпил образователен мор. Директори получават по 500 лв. и се молят в класните стаи да влязат поне 50 деца, за да не загубят мизерната субсидия, която им отпуска държавата. Даскалите пък са
демотивирани да се развиват професионално
и само лапат мухите, отчитайки дейност. След като и новият Закон за предучилищното и училищното образование остана на изчакване в кулоарите на парламента, и на децата от предучилищните паралелки е ясно, че образователната реформа върви в грешна посока. Според Синдиката на българските учители, които би следвало да са най-запознати с материята, правилният път е само един. Те предлагат всички партии да сключат предизборно споразумение с ангажимент, ако спечелят изборите, да повишат с 18% единните разходни стандарти още от началото на 2014 година.
Всъщност първото полувреме на мача с увеличението неотдавна бе изиграно, но завърши без резултат. По време на управлението на ГЕРБ годишната издръжка за ученик бе замразена на 1350 лв. за цели три години, въпреки че разходите на школата скочиха с около 12% в този период. Учителите неведнъж искаха стандартът да бъде вдигнат до 1438 лв., но чак след заплахите с масова стачка кабинетът прие козметично да го повиши с 5% от началото на 2013-а. По закона за скачените съдове и даскалите посрещнаха годината с малко по-високи заплати. Разбира се, главно тези, около които гравитират повечко възпитаници. Свежите пари в системата бяха разделени по братски, а не по равно, което предизвика нова вълна от учителско недоволство. Оказа се, че преподавателите в 86% от учебните заведения са получили 8-процентно увеличение на възнагражденията си, но в 97 училища заплатите са вдигнати само с 4 пункта. В други 29 школа, където учат между 20 до 120 ученици, няма никаква промяна в заплащането на учителския труд.
Като цяло средната брутна работна заплата на учителите и на директорите бе закована на 719 лв., а непедагогическият персонал се разписва срещу 485 лева. И ако това изглежда като доход, който по никакъв начин не съответства на реномето на учителската професия, в някои региони като Шумен, Разград, Кърджали, Пазарджик и Благоевград положението е още по-страшно. В по-малките училища със статут на защитени персоналът взема едва между 310 и 500 лева. Съответно и последното изследване на учителския синдикат за социалните и икономическите последици от въвеждането на системата на делегираните бюджети показва, че доволни от статуквото няма. Учителите
продължават да се мръщят на заплатите си
и не са съгласни с разликата в заплащането по региони и видове школа. Освен това става ясно, че секторът се обезлюдява откъм млади кадри и е все по-силно феминизиран.
Браншовата организация е сигурна, че проблемите до голяма степен ще се решат, ако единният разходен стандарт за издръжка бъде повишен до 1834 лева. За да се случи това, трябва да бъде попълнен дефицит във финансирането на образованието от около 600 млн. лева. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров пък изтъква, че системата няма как да произвежда качество, след като по време на последната учителска стачка през 2008-а държавата е давала 3.5% от брутния си вътрешен продукт за образование, а сега се отделят едва 2.6 на сто. Което не е съвсем вярно, защото след 5-процентното увеличение на разходните стандарти парите за наука и образование вече са сходни с тези отпреди пет години. Но това по никакъв начин не омаловажава факта, че изоставаме все по-безнадеждно от средното европейско ниво.
Според заложеното в европейската стратегия Европа 2020, която уж следваме до запетаята, след седем години би трябвало
да харчим за образование и наука 10%
от брутния ни вътрешен продукт. Само че България днес заема последно място по изпълнение на критериите в стратегията, като предпоследната Румъния е далеч пред нас. Можем да наваксаме само ако държавните разходи в тази област бъдат повишавани с почти процент годишно. Във финансово измерение говорим за около един милиард лева на година. Голяма част от средствата могат да бъдат осигурени, ако временното и следващото правителство свършат работата си и успешно защитят концепцията за новата оперативна програма за наука и образование пред Евросъюза. Това обаче съвсем не е сигурно, защото документът изглежда написан набързо и между другото. В него са миксирани всичките дейности на Министерството на образованието, младежта и науката, съчетани с проекти на други ведомства и оперативни програми. Засега не е известно и на какво финансиране може да се надява новата оперативна програма. Служебният министър Николай Милошев и Съветът на ректорите казаха, че ще искат за Наука и образование за интелигентен растеж да бъдат заделени 10% от всичките пари, които страната ни ще получи от Европа. Дори по розовия сценарий на ГЕРБ да получим 32 млрд. лв. до 2020-а, това значи 3.2 млрд. лв. за седем години. И то при положение че милиардите бъдат напълно усвоени.
След като парите в образователната система са крайно недостатъчни, очевидно училищата трябва да се научат сами да допълват бюджетите си, а все още не знаят как. От наеми печелят едва 22% от тях, а
допълнителни средства от участие в проекти
nbsp;
си докарват малко над една трета. Очевидно в образователната система има много резерви за публично-частното партньорство. Непонятно е, че едва 10.3% от директорите си докарват допълнително финансиране от дарения и спонсорство. А това например е основният начин за финансиране на образователната система в САЩ. У нас собствените приходи и на най-успелите училища достигат едва до 15-20% от бюджета им. Всяко осмо школо дори не успява да намери стотинка отгоре.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Милошев: няма пари за заплати
Служебният министър на образованието, младежта и науката проф. Николай Милошев изтъкна, че желание за повишение на учителските заплати има, но държавата няма средства и затова трябва да бъде търсен разумният баланс. Все пак член-кореспондентът от Българската академия на науките се надява увеличението на доходите в сектора да се превърне в трайна тенденция. В нито една сфера заплатите не достигат, но държавата започва да осъзнава, че е длъжник на преподавателите, каза той. Според Милошев богати преподаватели никога не е имало и няма да има, тъй като те са хора на духа и за тях материалното невинаги е водещо. Най-важното за учителите е да бъде осигурено спокойното им съществуване, защото ако хладилникът е празен, няма как да си човек на духа, заключи министърът.
