Бундеслигата бе популярна сред почитателите на футбола като първенството на бирата, вурстчетата, верните фенове и отборите с трудно изговарящи се имена. Така бе до деня, в който германците стъпкаха скъпоплатените селекции на Реал (Мадрид) и Барселона. Меси, Роналдо и другите звезди на испанските грандове, чиито титулярни състави струват към един милиард евро, безпомощно гледаха как Борусия (Дортмунд) и Байерн им бележат гол след гол. И се молеха кошмарът по-скоро да свърши. Германският клубен футбол повече от десетилетие се подготвяше да доминира в Европа и звездният му час като че ли настъпва. По ирония на съдбата възходът на отборите от Бундеслигата бе заложен в един чутовен провал на националния тим. На Евро 2000 смятаният за фаворит Мандшафт позорно бе елиминиран още в груповата фаза на турнира, след като едвам спечели точка в трите си мача.
Шефовете на Германската футболна федерация осъзнаха, че моментът за кардинални реформи във футболната система е настъпил. Клубовете от Първа и Втора Бундеслига моментално бяха задължени да разработят програми за развитие на футболните си академии и така стартът на производството на таланти по германски бе даден. През следващото десетилетие водещите тимове инвестираха над 1 млрд. евро в школите си. Освен това те осъществиха пълна промяна в стила на игра и облика на тимовете. Местният футболен съюз събра всички водещи треньори и поиска от тях да попълнят една проста анкета. Въпросите бяха: как искате да играе отборът ви и как трябва да изглежда той в очите на чужденците и на германците?. Отговорът бе почти един и същ – всички специалисти поискаха бърз, динамичен и атакуващ стил с преса по целия терен и подавания по тревата само напред. Така бе предизвестена появата на сегашната германска турбогенерация – Мануел Нойер, Джером Боатенг, Месут Йозил, Сами Кедира, Томас Мюлер, Тони Кроос, Марио Гьотце, Марко Ройс, Андре Шурле, Холгер Бадщубер, Илкай Гюндоган и Матс Хюмелс.
Разбира се, революцията на германския футбол не би била възможна и без перфектния управленски модел. Клубовете от Бундеслигата като цяло са по-добре ръководени, финансово са по-стабилни и се радват на по-висока посещаемост от феновете си спрямо европейските им конкуренти. Не на последно място, прословутият финансов феърплей на УЕФА от години работи успешно в местния шампионат. Германските отбори не харчат повече, отколкото изкарват, защото сами произвеждат звезди. Точно обратното е в първенствата на Англия и Испания. В Бундеслигата трайно е наложен демократичният модел на управление, който е единствената алтернатива на свръхкомерсиализацията. Германците не дават големите си футболни марки на чуждестранни милиардери, защото мажоритарният пакет от 50% плюс една акция на всеки клуб се контролира от привържениците с членски карти. Например Байерн има 185 хиляди регистрирани фенове, притежаващи 82% от компанията. Останалото е собственост на корпоративните гиганти Адидас и Ауди. Така е и с Борусия (Дортмунд). Клубовете имат управителен съвет, контролиращ оперативното ръководство, и надзорен съвет, който назначава директорите и оценява представянето им. Надзорният съвет се избира на годишно общо събрание. Управителният съвет пък определя треньора и щаба му.
Стабилността и далновидната инвестиционна политика гарантираха ренесанса на германския клубен футбол. Борусия (Дортмунд) и Байерн единствени от всички тимове в Европа, притежаващи стадиони с капацитет над 50 000 места, напълно разпродадоха билетите си за сезона. За миналата финансова година участниците в Бундеслигата спечелиха над 55 млн. евро, а съперниците им от Премиършип обявиха загуби от 245 млн. евро. Резултатът е невероятен, при положение че във Висшата лига на Англия влязоха приходи от 2.85 млрд. евро, а Бундеслигата получи с около 650 млн. евро по-малко. На финала в Шампионската лига се срещнаха Челси и Байерн. Милиардерът Роман Абрамович загуби 80 млн. евро, за да види как сините ликуват с трофея, докато червените от Мюнхен имат 1.5 млн. евро печалба за сезона. Това е така, защото членовете на германските клубове контролират всеки цент от финансовия поток, генериран от продажба на билети, телевизионни права и спонсорски договори. Англичаните харчат около 67% от приходите си за заплати на играчите, докато в Германия съотношението е два пъти по-ниско. На Албиона в банковите сметки на футболистите влизат 1.64 млрд. евро на сезон, докато Бундеслигата заделя към 849 млн. евро. Най-високата годишна заплата от 6 млн. евро на Франк Рибери в Байерн буквално се губи пред 15-те милиона, които Манчестър Юнайтед дава на Робин Ван Перси.
Това в никакъв случай не значи, че германците не могат да си позволят да купуват скъпи футболисти. В началото на сезона Байерн извади 40 млн. евро, за да привлече испанския национал Хави Мартинес. А и както казва президентът на баварците Ули Хьонес, за разлика от Реал и Барселона, неговият клуб може да направи мулитмилионен трансфер, без да тегли банков кредит.
В резултат на политиката, ориентирана към феновете, стадионите в Германия се пръскат по шевовете. Средната посещаемост в Бундеслигата – малко над 42 хил. души, е най-високата от всички лиги в света. Преди началото на сезона бяха продадени рекордните 490 хиляди абонаментни карти, а постъпленията от билети и сувенири скочиха до 481 млн. евро. Клубовете ограничават сезонните карти, за да осигурят широк достъп на феновете до трибуните. Зоните за правостоящи бяха запазени. Според германското тълкувание футболът е спорт на народа и не бива да гони най-онеправданите от стадионите или пък да поставя социалната си функция под съмнение.
Именно стадионите са другият ключов фактор за германския възход. За домакинството на световното първенство по футбол през 2006-а Бундестагът наля 1.4 млрд. евро за реконструкция и разширяване на съоръженията. Общините също активно инвестират в инфраструктура. Кметството на Мюнхен и правителството на Бавария отпуснаха на Байерн и Мюнхен 1860 общо 210 млн. евро за паркинги, пътни артерии и нова метростанция около Алианц Арена. Берлин изцяло финансира Херта с необходимите 241 млн. евро за реконструкцията на Олимпиящадион. Обновяването на стадиона на Кьолн бе поето от градската управа, а Франкфурт даде на Айнтрахт 150 млн. евро за ремонт. На подобна помощ се радват Щутгарт, Лайпциг и дузина други тимове. Държавата добре си е направила сметката, защото социално-икономическият ефект от над 41 хилядите заети в професионалния футбол носи на местната икономика 719 млн. евро годишно от данъци и социални осигуровки. Благодарение на новите препълнени стадиони и зрелищната игра Бундеслигата стана атрактивен продукт и за телевизиите. Преди година Sky закупи правата за германския шампионат, като ще плати общо 1.94 млрд. евро до 2017-а за това удоволствие.
