Редакторите на едно претенциозно телевизионно предаване бяха озаглавили великденското си интервю с бившия премиер Бойко Борисов точно така – Борисов проговаря. Че Великден няма нищо общо с проговарянето на Борисов (помълчал, впрочем, пред телевизионните камери за петдесетина дена), както и с мътния порой от думи, с който въпросната персона заля нацията от ефира и печата, е ясно априори. Просто идеше сакралният изборен 12 май, просто стигнаха до ушите на публиката скверните думи и намерения от публикуваните скандални записи от Банкя и хората, дето това им е работата, засилиха подведомствения си политик да запушва пробойните.
И той се захвана – както умее…
Впрочем, едно малко отклонение… Тезата за Борисовото мълчание – до самия Великден, според споменатите вече телевизионни редактори – е силно преувеличена. Лидерът Борисов през последния месец и кусур обиколи поне трийсетина града и градчета, произнесе поне трийсетина речи, в които ги обяви – всяко поотделно – за център на нещо: на страната, на планетата, на вселената, приобщи ги към битието си на велик строител на магистрали, виадукти, мостове, дъги и естакади. И всичко това бе излъчено едно към едно – барабар с концертите и раздаването на автографи – в ефира на телевизионния Канал 3. В това не влагаме нищо укорително – така се прави предизборна кампания и в тази кампания за първи път в политическото си битие Борисов положи усилия, свърши някаква работа. Просто казваме, че бившият премиер не си е стоял отвергнат в Банкя, извън медийното внимание, да чака някой да го подслуша в собствения му дом.
Та така до петък, 10 май, в който г-н Борисов постави своеобразен рекорд: в достъпните ни три-четири вестника, които си даваме труда да прегледаме, той бе дал две интервюта на по две вестникарски страници. От сутринта ни затисна с пространно телевизионно интервю, в което се оплака от липса на медийно внимание към персоната си и разби част от митологията за себе си – че е чел единствено Винету. От пространно вестникарско писание стана ясно, че е запознат и с Достоевски – по-специално цитира главния герой в Братя Карамазови, който казва: Неговата шуба ли бяха откраднали, или той беше откраднал шуба, имаше нещо за този човек. Нашите усилия да открием подобен текст в цитираната книга не се увенчаха с успех, но в интернет споменатата фраза се свързва с градски московски анекдоти. Редом с разказания от него във великденската му телевизионна проява виц за Киркор, Гарабед и сребърната лъжичка. Няма да я преразказваме сега, който я е пропуснал по телевизията миналата неделя, да пита Гугъл…
За петък впрочем е планирано още едно телевизионно интервю на Бойко Борисов – по споменатия вече Канал 3. Ще е вечерта.
Какво друго е имало или ще има не знаем.
Та в цялата тази словесна обилност могат да се откроят три теми:
Първо: Това с подслушването е гадна работа, с която той няма нищо общо. Не е чел, не е слушал записи, няма и да го прави. За нищо не е виновен.
Второ: Партията ГЕРБ е сплотена като юмрук, всички в нея са му приятели – И Емил Димитров, и Мирослав Найденов (извели семействата си за всеки случай в чужбина, далеч от партийната любов) и бившият хасковски депутат Иван Петров, и Цветан Цветанов, разбира се. За Симеон Дянков нищо не казва, но той говори със суперлативи за него цял мандат. А и сега никой не го пита.
Трето: И да има някой виновен, не е той. Виновни са Цанков камък, Белене и водното огледало в Кърджали, Сергей Станишев и Доган, както и международното положение, което става и ще става все по-лошо.
Дотук с новините.
Ех, в петък вечер тази серия свършва.
Докога ли?
