Хаосът около политическата реклама в предизборната кампания тази година беше всичко друго, но не и неочакван. За първи път бяха въведени правила, които трябваше да направят отношенията между медии и партии по-прозрачни. Крайният резултат обаче доста напомня за руския анекдот – мислехме го за добре, а стана, както винаги…
През 2012 г. депутатите задължиха медиите да публикуват на електронните си страници договорите за агитация с партиите в предизборната кампания в тридневен срок от сключването им. Отказът тази отговорност да е споделена с политическите сили, неспособността на ЦИК да регулира средата и липсата на санкции за нарушенията доведоха само до частично изпълнение на изискванията на Изборния кодекс.
Информацията, която бе обществено достъпна към четвъртък (9 май), беше твърде оскъдна и е трудно да се прецени дали парченцата от пъзела, които са показани, са повече от онези, които липсват. На първо четене трите големи електронни медии са изпълнили стриктно закона, публикувайки контрактите си с партиите в електронните си страници. Българската национална телевизия не е публикувала договорите си. БНТ и БНР не сключват рекламни договори, а споразумение с партиите и коалициите за отразяване на съответните предизборни кампании, обясниха от обществената медия за в.БАНКЕРЪ. В изборния закон обаче пише, че: Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети… За обществените медии обаче е отбелязано, че се забранява в търговска реклама да се отправят политически внушения в полза или във вреда на един или друг участник в изборите. Така засега няма яснота колко пари са вложили политическите сили в предизборните формати на националната телевизия.
Националните печатни медии като цяло остават
длъжници на обществото
по отношение на прозрачността. Голяма част от тях са публикували тарифи за политическа реклама, но единици са обявили договорите си с партиите.
От наличните данни най-щедрият партиен рекламодател в предизборния период са социалистите. Коалиция за България е сключила общо пет споразумения с bTVна обща стойност около 165 200 лева*. В Нова Броудкастинг Груп, която притежава Нова телевизия, Диема, Кино Нова, Диема Фемили и Нова Спорт, тя е инвестирала 175 270 лв., а парите, които е отделила за ТВ 7, са 150 110 лева. Освен телевизиите БСП са уважили и печатните медии, чиито тарифи са чувствително по-ниски. Вестник Преса, който е сред малкото печатни издания, спазили изискванията на изборния закон за обявяване на рекламните договори, е получил от левицата 20 000 лв. за агитация.
Набива се на очи спестовността на бившите управляващи, за които явно обиколките в страната, а не популяризирането в масмедиите са били приоритет. След четири години свръхприсъствие в общественото пространство (натрапчиво завиране пред камерите на лидерите и пускане сегиз-тогиз на някой друг по-представителен фронтмен) сега те са се отдръпнали от средствата за масова информация. ГЕРБ логично привличат най-много критики тези дни.
Според сайта на bTVбившите управляващи
не са сред клиентите им
Нещо, което е трудно да се повярва, с оглед на това, че най-гледаната телевизия най-малкото върти техен рекламен клип. ГЕРБ са сключили два договора за общо 48 585 лв. с Нова телевизия и по-малките телевизии от групата. Сравнително скромните 28 080 лв. са отишли в касата на новопокръстените опозиционери от ТВ 7. Освен това хората на Борисов имат и рекламен договор с Преса за 20 000 лв. с ДДС.
Третата политическа сила в 41-вото Народно събрание ДПС се рекламира с 54 532 лв. в групата на Нова, с 50 800 лв. в ТВ 7 и с 9 500 лв. в bTV. Движението е сключило и договор на стойност 25 000 лв. с Преса, превръщайки се в най-големия му политически рекламодател. Любопитно е уточняването на медийните услуги в края на документа – едноинтервю на член на централното бюро на партията, още едно на водач на листа, десет отразявания на събития, пет рекламни публикации, както и половин страница за събитие, посочено от възложителя.
Публикуваните договори показват, че Демократи за силна България не са от най-скромните играчи на рекламния пазар, макар да са по-малка формация. За агитация те са вложили 136 215 лв. в bTV, 64 458 лв. – в Нова, и още 100 420 лв. – в ТВ 7. Сред потенциалните избиратели на Костов има немалко образовани хора, за които интернет е най-естествената форма на комуникация и информация и затова онлайн изданията също не са били пренебрегнати. ДСБ е купило реклама за 4800 лв. в capital.bg и dnevnik.bg и за още 1000 лв. в Медиапул.
Макар Движение България на гражданите все още да не получава държавна субсидия, то може да разчита на финансовата подкрепа на десните фондации Конрад Аденауер и Ханс Зайдел. Заради предстоящата предизборна кампания, в края на миналата година, партията на Кунева изтегли и заем за около 1 млн. лв., част от който беше усвоен за политическа реклама. Около 128 723 лв. са отишли за реклама в bTV и 51 722 лв. – в Нова. ТВ 7, която се обърна срещу Бойко Борисов, но продължи негативното отношение към бившата еврокомисарка, не е получила нищо от партията. ДБГ е вложило още 5000 лв. за политически банер и в пиар публикация за един ден в dnevnik.bg. През март,
извън предизборния период
партията е закупила реклама за 3005 лв. във вестник Капитал дейли, capital.bg и dnevnik.bg., става известно от контрактите, публикувани на сайта на Икономедия.
Договорите на ТВ 7 показват, че Атака си е платила агитация за 37 500 лв., а тези на Нова сочат реклама за 5115 лева.
Сред партиите, които не присъстваха в последния парламент, инвестирали нелоши суми за популяризиране на платформите си, се отличава (с размера на харчовете си) Коалиция Горда България на Слави Бинев. Тя е платила на bTV 74 984 лв., 100 000 лв. на Нова, 51 120лв. на ТВ 7 и 9720 лв. на Преса. НДСВ, като част от Коалиция Център-Свобода и достойнство, е дало 35 475 лв. на Нова и още 20 000 лв. на Преса. ПП Лидер, която също като НДСВ получава държавна субсидия, е олекнала с 25 763 лв. за реклама в Нова и с още 5000 лв. – в Преса. СДС има договори за реклама с ТВ 7 на стойност 91 800 лв. и с Нова за 80 299 лева. ВМРО е похарчило 27 860 лв. в ТВ 7 и още 3983 лв. с ДДС в bTV. Гражданска листа Модерна България на Борислав Цеков скромно, но от сърце също е подпомогнало бюджетите на свободните медии – 14 861 лв. за Нова броудкастинг груп и още 6442 лв. за bTV.
Имали – дали. Дотук добре. Проверка на в. БАНКЕРЪ обаче не успя да открие контрактите за политическа агитация на 24 часа и Труд, Стандарт, Монитор и Телеграф. Което не би било проблем само ако те не са сключвали такива. Изборният кодекс не посочва точно къде в електронните страници те трябва да се публикуват. Така остава вратичка – ако медиите не желаят прекалено голяма публичност, но искат да спазят закона, да качат документите на труднооткриваемо място в сайтовете си. Към 9 май в рубриката Реклама, в която обикновено стоят тарифите за политическа реклама, договори на споменатите пет издания нямаше. Една от големите информационни агенции – Фокус, също не е публикувала споразуменията си.
Подобна е ситуацията
с bTV и агитацията на РЗС – макар да публикува клипове на партията, телевизията така и не публикува контракта си с нея. Освен това се върти и спот на Нова алтернатива, а договор с тях също не е публикуван.
При регионалните медии картината вероятно е още по-неясна. В края на април Асоциация Прозрачност без граници съобщи, че от 177 проверени регионални медии само 89 са публикували тарифите си за кампаниите и едва 18 – договорите си с партии.
Когато основни телевизии и печатни издания не изпълняват изискванията на Изборния кодекс, естествено възниква въпросът на какво основание те ще следят дали партиите го спазват? И какъв авторитет ще има четвъртата власт, когато утре почне да контролира поредното правителство?
* Посочените суми са без ДДС.
