Берлин се ориентира към дълбока реорганизация на европейските структури, след като приключат парламентарните избори в Германия на 22 септември. Екипът на Ангела Меркел и службите към германското финансово министерство под ръководството на Волфганг Шойбле работят трескаво, за да положат основите, върху които ще стъпят техните предложения. Дългосрочната цел е да се преструктурира архитектурата на икономическия и валутен съюз и в крайна сметка да се стигне до един нов Маастрихт.
Тайната дискусия в германската столица се води в момент, когато е в разгара си битката за спиране на модела на рестрикции и икономии, който от всяка гледна точка вече се оценява като политически неуправляем процес, криещ рискове да подкопае не само социалните устои на доста страни, но и да проникне в самото ядро на еврозоната. Според достоверни източници планът е за срок от три години и включва всички злободневни теми, като например за банковия съюз и най-вече за бъдещата роля на Европейската централна банка, а също и за необходимостта от промяна на условията за спасяване и оставане в еврозоната. Стремежът също така е да бъдат изградени наднационални органи. Не е изключено в хода на дискусията да бъде въведена и клауза за облекчено излизане на дадена държава от еврозоната, така че това да не предизвиква сътресения в самата структура на валутния съюз и той да остава стабилен.
Берлин е решен да пристъпи към реализирането на този план и това пролича от случая с Кипър. Германия все повече показва, че е склонна да прибегне до промяна даже на договореностите. Германски кръгове са разтревожени и от случващото се с Франция, която вече беше квалифицирана като големия болен на Европа. Германците обаче разбират, че не могат сами да извършат преструктурирането на еврозоната и не искат да се явят изолирани, нито пък да игнорират Париж, ако се стигне до широка промяна на досегашните споразумения. За отбелязване е, че германското правителство се обяви след изявления на високопоставени негови представители за даването на повече време на Франция, за да намали бюджетния си дефицит под три процента.
