Сливането на Национална банка на Гърция с Юробанк вече е в историята. Въпреки че чисто юридически то все още не е разтрогнато и НБГ и Юробанк изготвят свои независими една от друга стратегии за бъдещето си.
НБГ полага неистови усилия, за да намери частно финансиране, което да е поне 10% от рекапитализацията, от която банката се нуждае, възлизаща на 9.75 млрд. евро. Ако опитите за привличане на частни инвеститори се провалят, НБГ ще бъде принудена да преклони глава и да вземе необходимите средства изцяло от Гръцкия фонд за финансова стабилност. Това обаче ще е свързано радикални промени в борда на директорите на БГН, защото не е тайна, че неговите членове са обвързани с политическия елит на Гърция. Според някои анализатори усилията на мениджърите на НБГ да осигурят външно финансиране произтичат от желанието им да опазят собствените си работни места и високи възнаграждения.
За мениджмънта на Юробанк такъв проблем не съществува, защото той не е обвързан нито с политическия елит, нито с големите гръцки бизнес фамилии. Ще припомним, че фамилията Лацис започна да се изтегля от Юробанк още преди две години, когато се провали сливането между нея и втората по големина кредитна институция в Гърция – Алфа Банк.
Изпълнителните директори на Юробанк приеха да бъдат рекапитализирани от Гръцкия фонд за финансова стабилност с 5.8 млрд. евро, след като се увериха, че ще запазят постовете си. Фондът ще вкара свои хора в борда на директорите, но само като негови членове. Следващата стъпка е Юробанк да се слее с Хеленик Постбанк (Hellenic Postbank)и със създадената през 2011-а Нова Протон Банк(New Proton Bank), за да бъде създадена нова стабилна и конкурентоспособна консолидирана кредитна институция.Според финансови експерти, познаващи кухнята на гръцкия банков сектор, след това сливане ще се търси поне 30% частно участие, което да се влее като нови инвестиции в консолидираната кредитна институции. Едва след като то бъде осигурено, ще се разработи детайлна стратегия за замяната на цялото финансиране, получено от Гръцкия фонд за финансова стабилност с частни капитали. В крайна сметка, според условията на рекапитализацията, до три години банките получили пари от фонда трябва да му ги върнат. Това може да стане по два начина. Първият е да бъдат намерени частни инвеститори, които да участват в увеличението на акционерния капитал на банката със суми, позволяващи й да погаси КоКоС – облигациите, получени за рекапитализация от Гръцкия фонд.
Вторият е банката да разпродаде дъщерните си дружества, в това число и в България, и с набраните средства отново да погаси въпросните облигации.
Разбира се, изпълнението на който и да е от тези два варианта зависи от много обстоятелства. Едно от тях е как ще се развият консолидационните процеси в гръцката банкова система, защото за изминалите две години се видя, че при нея няма каквато и да е сигурност – провал на сливането между Юробанк и Алфа Банк, провал на обединението между Юробанк и НБГ. На второ място, от важно значение е дали и кога гръцката банкова система ще си върне доверието на международната инвестиционна общност. Защото е ясно, че без капитали отвън и Юробанк, и НБГ може и да си стъпят на краката, но трудно ще се отърват от контрола на Гръцкия фонд за финансова стабилност.
nbsp;
