Министърът на финансите Калин Христов ръководи 22-ата годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на 10 и 11 май в Истанбул, Турция. В речта си при откриването Калин Христов изрази задоволството си от постиженията на ЕБВР за миналата година, когато размерът на отпуснатото финансиране от 30 млрд. евро е бил най-високият от основаването на банката досега, а годишната й печалба е достигнала 1 млрд. евро.
Българският финансов министър приветства приемането на Косово в ЕБВР и подчерта подкрепата, която този факт е оказал за реформите в страната. Основните държави, в които банката е реализирала най-много проекти през изминалата година, са Русия и Турция. Като доказателство за добрата работа на банката през изминалата година Калин Христов цитира и потвърдения от всички кредитни агенции рейтинг от три пъти А (ААА). Такава ключова роля на България се дава за пръв път, което е косвена оценка за приноса на страната ни за развитието на международната банкова институция, коментират аналитици. Калин Христов е управител за България във финансовата институция, както и председател на Съвета на управителите, като беше избран на този пост през 2012 година.
Калин Христов има двустранни срещи с президента на ЕБВР сър Сума Чакрабарти, главния икономист на банката Ерик Берглов и с вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка – Вилхелм Молтерер. Финансовият ни министър ръководи встъпителната и заключителната среща на форума, който трябва да вземе решения, свързани с дейността на финансовата институция.
В българската делегация са още подуправителят на БНБ и алтернативен управител за Република България в ЕБВР Димитър Костов, директорът за Република България в ЕБВР – Стефка Славова, директорът на дирекция Международни финансови институции и сътрудничество на Министерството на финансите – Женя Динкова, и генералният консул на Република България в Истанбул Александър Велев.
nbsp;
През следващите няколко години Централна и Източна Европа ще отчитат по-голям икономически растеж в сравнение със Западна Европа. Това е един от основните изводи в последния анализ на УниКредит за корпоративното кредитиране в региона на ЦИЕ, депозиран на форума в Истанбул. Според икономистите на банката по-бързото възстановяване на икономиката в региона и съответно на кредитирането ще бъде стимулирано от необходимостта от модернизиране на остарялата инфраструктура и въвеждането на нови технологии. Очакванията са след това кредитната дейност да се ускори в съответствие с икономическия растеж.
Тъй като регионът на Централна и Източна Европа до голяма степен остава зависим от банковото финансиране, банките в региона са изправени пред предизвикателството да отговорят адекватно на променящите се нужди на клиентите, се посочва още в анализа. Сред сегментите, които изискват промяна в поведението на финансовите институции, са финансирането на малките и средните предприятия, търговското финансиране, потребителските кредити и интернет банкирането.
БВП на глава от населението в ЦИЕ все още е около една трета от средното ниво в еврозоната. Тези данни ясно показват, че възможностите за растеж са големи, като в същото време показателите за конкурентоспособност са по-добри от тези в Латинска Америка.
След изтеглянето на преките чуждестранни инвестиции от Централна и Източна Европа очакванията са за постепенно възстановяване и удвояване на инвестициите в региона до 2020 г., каза още Джани Папа.
Освен това външната търговия ще остане основен двигател за икономическото развитие за страните от Централна и Източна Европа, като основните търговски партньори на региона са Германия, Русия, Италия, Китай и Холандия. За някои страни от ЦИЕ тесните връзки със Западна Европа обаче биха могли да повишат нивото им на уязвимост. В резултат на очакваното повишено търсене кредитната активност ще се ускори в съответствие с икономическия растеж. Прогнозите на УниКредит сочат, че за периода 2013-2015 г. най-голям ръст на БВП в региона на ЦИЕ ще отчете Турция – 4.3% средногодишно. В Топ 3 по икономически растеж до 2015 г. се нареждат още Русия с 3.9% и Латвия с 3.5%. БВП на България за 2013-2015 г. ще се повишава средногодишно с 2.1 процента.
Малките и средните предприятия трябва да бъдат във фокуса на финансовите институции предвид значението им за икономиките на Централна и Източна Европа, коментира Аурелио Макарио, директор Стратегическо планиране в УниКредит . Той каза още, че финансирането от страна на различни фондове на ЕС на малките и средните предприятия се е оказало доста ефективно. В периода 2007-2013 г. от структурните фондове на ЕС към региона на ЦИЕ бяха насочени 180 млрд. евро. За периода 2014-2020 г. очакванията са размерът на финансирането да се запази. Като се има предвид, че Европейският съюз финансира между 50 и 85% от стойността на проектите, търговските банки играят ключова роля в осигуряването на допълнителни средства за фирмите.
