В един ключов сектор на държавната администрация, от който зависи икономиката на страната, силно мирише на гнило, но хората, отговарящи за него, се правят, че нищо не забелязват. Става дума за службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ), призвани да улесняват дейността на българския бизнес зад граница и да правят всичко възможно, за да привличат големи чуждестранни компании да инвестират у нас. В действителност повечето от търговските аташета идеално се вписват в образа Мисия Лондон – добре платени командировки в чужбина, почти никаква работа и сладката възможност да спретнеш някой алъш-вериш на частно покрай държавната служба.
Както можете да се досетите, титулярите за тези места съвсем не се избират случайно. Обикновено това са все наши хора, назначени по другарска линия, които след изтичането на мандата им хич не горят от желание да се върнат в България на заплата от 800-900 лева. Точно заради другарската линия нито един министър на икономиката, а още по-малко служебен, смее
да нагази в дълбокото дипломатическо блато
nbsp;
Неслучайно след публикацията на БАНКЕРЪ Раздадоха порциите на бизнес аташетата (брой 9 от началото на март) управляващите се направиха на ударени и дума не обелиха за шуробаджанашките назначения. Но проблем определено има и го доказват десетките писма по темата, които продължават да пристигат на редакционната поща.
Здравейте. Относно вашата статия за аташетата бих добавил, че последният нагласен конкурс е за Италия, където е напът да отиде човек, без да владее италиански език…..Поздрави.
Пиша във връзка с публикацията Раздадоха порциите на бизнес аташетата. Наистина интересни наблюдения. Бихте ли доразвили темата си за досегашния подход (политически и административен) към външнотърговските представители, за да има полза (желание за положителна промяна) за страната ни в бъдеще и ефективно харчене на държавните пари? Считате ли, че се очертава сериозна вълна на антиимидж в посока външнотърговски аташета?
Здравейте, г-н Савов! Вие ли написахте статията за службите по търговско-икономическите въпроси? Бих искал да се срещна с Вас лично. Може да поговорим по същата тема.
Г-н Савов, вижте по-долу получен отговор от СТИВ на Министерството на икономиката. Какво мислите и бихте ли попитали новия министър какво мисли? Благодаря предварително и успехи!
Дори от тази извадка ясно личи, че
текстът е събудил интереса на много хора
nbsp;
и въпросите, които те повдигат, заслужават внимание. Явно обаче не така мисли служебният министър на икономиката и енергетиката Асен Василев. Преди повече от месец му изпратихме официално писмо, в което изложихме част от проблемите и поискахме неговото становище за тяхното решаване. Сред питанията бе например кога ще има прозрачен доклад на колко български фирми, потърсили съдействие, са помогнали търговските аташета, какви инициативи са предложили, как възнамеряват да работят в полза на малките и средните предприятия, дали министърът е запознат с приетия с Протокол № 50.35 на Министерския съвет от 23 декември 2008 г. документ Експортната политика на България – Визия 2013 и до каква степен той се изпълнява…? Но досега г-н Василев така и не намери време да отговори. От пресслужбата му обясниха, че позицията му се бави заради голямата ангажираност със случващото се в енергетиката. Но при десетките младши, старши и всякакви други експерти от най-различен калибър във ведомството, които всъщност подготвят отговорите на голямото началство, сме по-склонни да си мислим, че причината е съвсем друга – служебният министър просто не събра смелост да се зарови в този батак, в който при всяко по-рязко движение не знаеш
интересите на кое лоби ще настъпиш
nbsp;
За службите по търговско-икономическите въпроси отговаряше заместник-министърът Иво Маринов. Същият, когото Асен Василев първоначално възнамеряваше да освободи, но след силен натиск от туристическия бранш все пак остави на поста му. Наистина, сега за икономическата политика поне по документи отговаря служебният заместник-министър Виолета Лорер, само че из коридорите на ведомството се говори, че решенията продължава да взима друг.
Както в. БАНКЕРЪ писа, тежката дума за търговските аташета има и директорът на дирекция Външноикономическа политика Диана Найденова, оцеляваща при деветима поредни икономически министри. Едва ли и тя, и Маринов биха искали да се шуми покрай бизнес представителите ни в чужбина, назначавани през последните години. Но по-лошото е, че и при служебната власт продължава
старата практика с подбора на кадрите
nbsp;
От втората половина на 2011 г. влязоха в сила измененията в Закона за дипломатическата служба, според които мандатът на службите по търговско-икономическите въпроси стана четири години с възможност за удължаването с още една. За всички заминали преди това – през 2008-2011-а, важи старото правило за тригодишен мандат с възможност за удължаване с още 12 месеца. Ръководството на Министерството на икономиката обаче явно няма никакво намерение да го спазва и в нарушение на закона и наредбите към него продължава мандатите на почти всички търговски аташета над допустимото. В последните си дни например правителството на ГЕРБ в оставка продължи мандата на Бронислав Денев за пета година, заминал без конкурс за Букурещ през юли 2009-а. По наша информация е продължен престоят и на Петър Георгиев в Мюнхен, който е там още от 2008-а, т.е. вече пет години. Също от 2008-а досега продължава да работи в Белград Васил Георгиев. Мандатът му изтече през януари 2013-а, но дори конкурс за мястото му в сръбската столица все още не е обявяван. Подобно е положението на Даниел Добрев, изпратен през 2008-а без конкурс в Подгорица и акредитиран по-късно и за Албания.
Противно на разпоредбите, продължение за пета година на мандата си очаква и Божидар Патинов, назначен без конкурс за търговско аташе в Любляна в края на управлението на тройната коалиция и пристигнал от закритото министерство на бедствията и авариите, ръководено от Емел Етем. Според наши източници днес директорът Външноикономическа политика Дияна Найденова и директорът Човешки ресурси в икономическото ведомство Иванка Раичкова се опитват да пробутат пред служебния министър и
удължаване на мандата на Патинов
nbsp;
А самият Асен Василев или изобщо не е в час с правилата и не подозира какво му гласят, или съзнателно си затвори очите с идеята, че скоро ще трябва да освободи министерското място.
Интересни неща стават и в службата по търговско-икономическите въпроси в Москва. След като Илиян Цонев бе назначен за ръководител на Центъра на българската промишленост в руската столица, някак си тихомълком, без да е ясно по какви критерии, на неговата длъжност бе назначена Катя Жекова. Твърди се, че тя е бойкотирана от друг служител на търговската служба – Димитър Заяков, който открито демонстрирал обидата си, че не е заел освободената от Цонев позиция.
Иначе за издръжката на всички тези хора отиват маса пари. Според публикувана неотдавна в медиите информация годишната издръжка на споменатата Катя Жекова в Москва е струвала през 2012-а на държавната хазна 32 336 евро. В сумите са включени разходите по поддръжката и оборудването на лични офиси, наеми, пощенски и телекомуникационни услуги, битови сметки, застраховки и външни услуги, командировъчни и останалите харчове извън заплатата, която Жекова получава.
Другата прясна клюка от Русия е, че съвсем скоро за главен секретар на Центъра на българската промишленост ще бъде назначена Весела Бориславова, която в момента е главен специалист там. При това отново без да е проведен конкурс за длъжността – вероятно поради липса на подходящи кандидати. Преди да се насочи към търговската дипломация, Бориславова е била в ръководството на една от най-големите компании за дограма у нас – Ролпласт груп.
При така очерталата се картинка е разбираемо защо в Министерството на икономиката така упорито крият как и защо се назначават и преназначават бизнес аташетата. Явно още дълго ще чакаме и за публичност на докладите за свършената от тях работа. А дотогава можем само да броим влезлите в страната чуждестранни инвестиции.
