Най-споменаван в медиите без съмнение е бившият премиер Бойко Борисов. В предизборните дни той има 1859 присъствия, следван от основния си опонент – председателя на ПЕС и лидер на БСП Сергей Станишев, който има 1029. Съотношението е почти 2 към 1 в полза на Борисов, както отбелязва Стефан Георгиев. Социологът е ръководител на екипа към Института за социална интеграция, който представи доклад за медийната среда в рамките на горещата част от предизборната кампания. Изследвани са основните централни всекидневници и според събраните данни далеч назад след двамата бивши министър-председатели остават Лютви Местан с 301 споменавания, Меглена Кунева с 273, Яне Янев с 207, Иван Костов с 203. На дъното на тази класация е лидерът на Атака Волен Сидеров, споменат 119 пъти, и на СДС Емил Кабаиванов – 63 пъти. Материалите за тези герои на нашето време като цяло били по-скоро неутрални. Единствено отношението към Лютви Местан се доближавало повече до положителното, но за сметка на това било в по-малко като брой вестници, твърдят експертите.
За неинформираните в българския политико-медиен пъзел е необходимо да се уточни, че лицето Цветан Цветанов също заема челни позиции в изследваните от социолозите медии. Бившият вътрешен министър се ползва с 1846 споменавания, макар че не е ясно дали имат пряка връзка с роднините му. При всички положения той е категорично номер едно сред политиците, които не са на лидерски позиции. За съжаление трудолюбивият държавен служител, притежател на шест апартамента в столицата, е попадал в медиите с неособена добронамереност. Причината – скандалната сага със СРС-ата, превърнали се в запазена марка на цветановщината. За утешение на привържениците на властта – към служебния премиер е имало по-скоро неутрално отношение, докато към Пламен Орешарски и Стефан Данаилов от БСП, Лиляна Павлова и Томислав Дончев от ГЕРБ четвъртата власт е била по-снизходителна.
На този фон не е стряскащо, нито пък изненадващо, че медиите са следили предимно кампанията на ГЕРБ. При това доста старателно. За първите три седмици от старта на предизборната надпревара тя е била най-отразяваната партия – 3642 пъти. След нея, естествено, е опонентът й БСП, който има 2021 присъствия, а третото място е за ДПС с едва 865. Само за справка, формациите на протестиращите са регистрирани някакви си 40 пъти, което не е съвсем равно на нула, като се приеме, че не са имали бюджет за медийни изяви.
Диспропорцията между първата сила и следващите партии е видна, констатира Стефан Георгиев, допълвайки, че съотношението между ГЕРБ и БСП е близо 7 към 4, а между ГЕРБ и ДПС – 7 към 2. Движение България на гражданите има 402 споменавания, Атака- 400, РЗС – 349, ДСБ – 316, СДС – 264. Под 200 пъти пък са били регистрирани партиите НФСБ и ВМРО.
За медийната среда е ясно, че след президентските и местните избори от 2011-а се направиха някои промени в Изборния кодекс, но въпреки това все още се отчитат пропуски при изпълнение на предписанията за предизборната кампания, твърдят още специалистите. Те обаче явно не са отчели последните няколко дни преди 12 май, когато най-актуалните теми в медиите бяха няколко. Ако можехме да ги подредим в импровизиран топ 5, той сигурно щеше да изглежда така: СРС, СРС, СРС, СРС и пак СРС. Действащи лица – основни Бойко Борисов, Мирослав Найденов, Николай Кокинов с любезното съдействие на Цветан Цветанов. Темата за подслушването стана любима на журналистите и измести фокуса от реалните проблеми на изборните агитации. Всякакви политически, икономически и социални платформи изчезнаха и политиците престанаха да ни убеждават колко работни места ще открият, как ще поевтинее токът, как ще се преборят с монополите… Всички единодушно се съсредоточиха върху т.нар. Цветановгейт . На практика медиите не успяха да създадат дебат върху важните въпроси на деня, които пряко касаят бизнеса и обикновените граждани. Наложи им се да се събуждат и да си лягат с нецензуриран политически жаргон, примесен с ямболски и шопски диалект, да слушат интерпретации на тема кой кого подслушва в тоалетната и дали и кого са привикали в прокуратурата. Те обаче също са доволни, защото толкова значими политически интриги, компромати и удари под кръста не е имало в най-новата ни политистория.
Независимо от маскарада със СРС-тата, по финансови и несъвсем причини, повечето издания съзнателно насочиха вниманието си през празниците към съвсем други висини. Един бърз преглед на печата от последната седмица показва надмощието на антиполитическите заглавия. Само няколко дни преди най-оспорвания вот Труд бодро обнадеждава избирателя с констатацията: Изпили сме 41 млн. литра алкохол. Не е ясно дали пиянството на един народ има връзка с изборите, или си е на толкова високо ниво по принцип. На 9 май Новинар пък информира, че Български джаджи изследват Вселената и ни кара да се замислим има ли това постижение нещо общо с изпития алкохол, или само е резултат от изобретателността на нацията. Важното е обаче, че Гришо мести митинги, както отбеляза на първата си страница Стандарт. След като хасковлията победи сърбина Новак Джокович и превзе сърцето на рускинята Мария Шарапова, партиите били принудени да съобразяват концертите си с изявите на корта на спортната ни звезда. И докато политическите централи се чудят как да зомбират и да накарат хората да гласуват за тях, Телеграф ни препоръчва Евтино море до вота, а Монитор твърди, че Елизабет Втора ни отряза за евтино здраве. В същото време Сега констатира, че Безработният в София е двойно по-богат от този във Видин. Само Земя единствена срамежливо отбелязва от първата си страница политическа тема – Борисов похарчил 30 млн. лв. Случайно или не, това не е било достатъчно атрактивно за останалите издания.
Може би една от основните причини вестникарските първи страници да загърбят през последните дни политическите заглавия е трагичната гибел на Петър Попйорданов -Чочо , както и други трагични инциденти.
В развитите държави подобно несупер политизирано медийно поведение в навечерие на парламентарен вот би се изтълкувало като нормално. Но със задължителната уговорка, че в повечето от тях средствата за информация предварително оповестяват на публиката зад коя партия застават. У нас това едва ли ще се случи някога и може би така е по-добре и за читателите – те знаят, че колкото и да ги лъжат от импровизирани политически трибуни след 12 май нищо хубаво не ги чака.
