На финалната права нещо не е наред. Състезатели има, но надпревара сякаш липсва. Краят наближава, а съперниците като че ли не бързат да вземат медал. Иначе стадионът гърми – публиката е на крака, коментаторите се вълнуват, медиите снимат… Само участниците са твърде калпави в изявите си – ритат се по кокалчетата, спъват се, търкалят се, обиждат се и чакат другият някъде да сбърка. С тайната надежда да вземат първото място, но не защото са го спечелили, а защото останалите са загубили.
Същата липса на спортсменство и желание за чиста победа наблюдаваме в последната седмица от надпреварата на политическите формации за бъдеща власт у нас. Няма послания, няма усилия за диалог, само кал, обвинения и компромати. Вместо да ухажват избирателите, партийните лидери злепоставят конкуренцията, а хората по кафенетата обсъждат не кой какво е казал, а кой на кого какво е направил. Под светлината на прожекторите са само шепа новаци с амбиция и хъс да докажат, че у нас също е възможно да се побеждава, но шумът зад сцената е твърде силен, за да се заслуша някой в идеите им. И докато публиката гледа встрани, пантомимата на политическата сцена тихомълком очертава сюжета на първата в историята на съвременното общество
кампания, лишена от съдържание
Вярно е, че народът се наслуша на празни обещания и отдавна не хваща вяра на предизборни слова. Но това не означава, че конструктивният диалог трябва да бъде изместен от обвинения в престъпления. Противно на всички очаквания обаче лицето на тазгодишната предизборна кампания се оказаха СРС-тата, а не посланията. Никой не разгърна програмите на партиите, защото слушаше в захлас тайните махленски разговори на шепа бивши управници. А подсладените обещания за нови работни места, увеличение на доходите и по-добър стандарт на живот отстъпиха пред пиперливите обвинения в злоупотреби със служебно положение. И колкото и да се взираше българинът в екрана на телевизора си, за да открие истинския смисъл на своя вот, виждаше само гневните физиономии на омаскарени политици. Зрелището определено беше на ниво, но измести фокуса от същността на изборния процес. Очи пълни, ръце празни, би си казал всеки средноинтелигентен човек в тази ситуация. Но изводът едва ли ще направи избора му по-лесен в неделя.
Всъщност на кого да ръкопляскат хората? На тези, които доскоро са престъпвали закона и възнамеряват пак да го правят в следващия парламент, или на тези, които разчитат на доносници, за да си осигурят депутатските кресла? Да се гласува за по-малкото зло също не е решение, защото електоратът обикновено е потърпевш в тази игра. Проблемът е, че докато едните клеветят, а другите се оправдават, няма трети,
който да спечели от кавгата
От всичките 46 партии и коалиции, регистрирани за вота в неделя, нито една не поде кампания с положителен знак. Всички бяха погълнати от скандала, превръщайки се в клика, която аплодира едните или заклеймява другите. С тайния умисъл накрая да извлекат дивиденти за себе си. Народът пак не беше включен в сметката, а исканията, които постави с протести по улиците на цялата страна, се загубиха там някъде между компроматите.
Странно е как същата тази политическа класа, която нарича себе си елит и претендира за лидерство, успя да се оцапа с толкова много кал точно в момента, в който трябваше да облече най-хубавите си дрехи. Направо невероятен е фактът, че партия със самочувствието на столетник, управленска история и единствен по рода си твърд електорат падна толкова ниско в борбата за власт, повличайки след себе си всички останали. Вярно е, че гласът на избирателя не се печели лесно, но кой съзнателен човек ще подкрепи играч с толкова силен стимулант? Състезателите с допинг се дисквалифицират, не получават овации. Независимо от надпреварата целта невинаги оправдава средствата, дори да е свързана с тотално елиминиране на конкуренцията. Интелигентните управници би трябвало да вършат делата си с думи, а не с папки, защото размахването на компромати издава единствено безсилие. Скрити оръжия вади притиснатият до стената, а не този, който има терен, сили и смелост да се бие. Друг е въпросът, че този път кандидат-депутатите дори не се опитват да играят чисто.
А може би истинската същност на изборния процес тотално се е загубила в мръсната игра на обвинения. Как иначе да си обясним липсата на дългоочакваните телевизионни диспути, заради които хората бяха готови да пожертват дори свободното си време или среща с приятели? Нито веднъж лидерите на най-големите политически партии у нас не кръстосаха идеологиите си
в открит дебат
nbsp;
Нито едно предизборно студио не ги показа в разгара на спор за бъдещето на България. Близо месец хората бяха свидетели на опосредствана комуникация с украсено от медиите съдържание, защото още в самото начало предизборната кампания напусна градовете и потъна във вътрешността на страната. И ако тук-таме се прокраднаха някои идеи, то бе благодарение на първите в листите, а не на техните лидери. Електоратът потанцува на един-два концерта, погледа тъпото реалити шоу с подслушванията и в крайна сметка пак не разбра за кого да пусне бюлетина. Моля ви, гласувайте!, опита се да вдъхне кураж на финала държавният глава Росен Плевнелиев, но ентусиазмът му тутакси бе попарен от следващата вълна секретни записи на компроматната война. На фона на поредния назряващ скандал във вече изпразнените от съдържание глави на избирателите продължиха да отекват само две думи – гласувайте по съвест.
Съвестта обаче се оказа дефицитна стока и недостигът й може да остави урните празни, въпреки прогнозите на социологическите агенции. Интересът към изборите почти напълно умря, защото и самата политика се предлагаше на сергии. Огромни шатри изникнаха по главните улици на големите градове, обособявайки единствен по рода си партиен панаир. Милиони бяха похарчени за шапки, запалки, балони и бонбони, а народът ходеше от шатра на шатра, за да прецени от кого какво да си напазарува. Само че политиката не бива да е пазар, защото на такива места те удрят в кантара, предлагат ти стоки с изтекъл срок на годност, а нищо чудно да ти свият и чантата с портфейла. Иначе продукцията е домашно производство и без надценка … Точно каквото ни предлага днес властта.
