Типичната българска неангажираност с обществените проблеми е на път отново да ни изиграе лоша шега. В близо двумилионна София например на пръсти се броят хората, които знаят какво бъдеще се чертае за града. Повечето столичани дори не са чували, че сега се подготвя Интегриран план за възстановяването и развитието му, който ще предопредели инвестиционните дейности за години напред. На обществените обсъждания присъстват най-вече лица, които преследват определени интереси, а зададените публично въпроси рядко са повече от два-три.
В последна сметка със сигурност ще има недоволни, когато проектите, заложени в плана, започнат да се изпълняват. Едни ще се видят в чудо от строителството на нов булевард покрай жилищния си блок, други ще ревнат, че в техния район нищо не се прави. Но тези, които отрано са разбрали какво се подготвя, може и да спечелят от някоя навреме сключена сделка. По-неприятното е, че място за маневри тогава няма да е останало, тъй като ключовото значение на интегрирания план идва оттам, че само и единствено участващите в него обекти ще могат да кандидатстват за финансиране по различните европейски програми през следващия програмен период. Иначе казано, каквото сега се запише в документите – това ще е.
Сегашната ситуация е изключително важна и заради това, че занапред няма да е достатъчно представянето на даден проект сам за себе си – той ще трябва да е съобразен и с околните територии. Това произтича от новия подход на Европейския съюз към инвестициите в градовете, който изисква общините да обвързват отделните си проекти в по-цялостни програми за развитие, обхващащи едновременно инфраструктурни инвестиции, създаване и реконструкция на сграден фонд, мерки за насърчаване на икономическото развитие или подобряване на обществения ред и сигурност. Ако вземем за пример метрото, изграждането му ще трябва да е съпътствано с обновяване на наземната инфраструктура или обособяване на социално-културни зони, както се случи с археологическия обект пред ЦУМ. По същата схема е необходимо да се реализират и всички останали начинания. А подобни взаимовръзки неминуемо ще засегнат интересите на много хора и без навременна информация за предстоящите събития прецаканите никак няма да са малко. Едно вложение в павилион, да речем, може да отиде на вятъра, ако се окаже, че след обновяването на тротоарите обектът повече няма да го има.
Друга важна подробност е, че за разлика от останалите общински планове за развитие, интегрираният трябва да осигури съгласуваност между частните и публичните проекти. Идеята е новите молове или офис центрове да са обезпечени с обществен транспорт, а промишлените зони да имат подходяща инфраструктура. Очаква се планът да очертае и възможностите на инвеститорите да участват в публично-частни партньорства при строителството например на детски градини до кооперациите, които изграждат.
Освен обществената незаинтересованост към всички тези въпроси съществува още една сериозна спънка за бъдещото развитие на София. Тя обаче няма как да бъде преодоляна. В Интегрирания план е включена само четвърт от територията на столицата. До тази абсурдна ситуация се е стигнало, защото управляващият орган на оперативната програма Регионално развитие (б.а. – която финансира създаването на интегрираните планове) механично е определил едни и същи критерии за най-големия град у нас и за малките селища с по 30 хил. души население. Че защо да се хабят чиновниците и да разработват отделни документи за столицата, като може да ползват тези за Лом, нищо че е колкото Борисовата градина. Изглежда, така е мислил и бившият строителен министър Лиляна Павлова, щом е одобрил подобен подход.
Според правилата всеки град, включително и София, трябва да определи три зони за въздействие – със социален характер, за икономически растеж и обществено значима. Именно тази методология е била защитена от българските власти пред Европейската комисия и сега няма как да бъде променена. В същото време Унгария се е договорила всеки от 18-те района на Будапеща да има собствен интегриран план за развитие с въпросните три зони, или общо 54 територии на въздействие, които ще получават европейско финансиране.
На практика в плана на София, който бе подготвен срещу 900 хил. лв. от Обединение София ХХI (в което влизат държавният Национален център за териториално развитие, Урбитат и Инфрапроект консулт), има общо пет зони, като за две от тях няма да може да се разчита на европейските средства. Тези с преобладаващ социален характер са две: Северозапад-Запад (Обеля, Връбница, Надежда, Свобода, Толстой, Триъгълника, Модерно предградие, Красна поляна, Разсадника, Западен парк, Илинден, Гевгелийски, Св. Троица, Фондови жилища, Захарна фабрика и Факултета) и Североизток (Хаджи Димитър, Сухата река, Васил Левски, Левски В и Г, както и Христо Ботев) . Зоните с потенциал за икономическо развитие също са две – Изток (Искър , Слатина, Къро, БАН 4-и км, както и участъкът 7-11 км на бул. Цариградско шосе) и Север (Илиенци, Военна рампа и Задгаров район) . За публични функции с висока обществена значимост е отредена зона Център, която включва Централната градска част, Южния парк и Борисовата градина. Като резервен вариант е записан и Студентският град.
Предвидено е още доизграждане на Източната и построяване на изцяло новата Западна тангента. Първата е от Искърско шосе до Северната скоростна тангента, а втората – от бул. Сливница до Ломско шосе. Планиран е и бул. Тодор Каблешков от Овча купел до Дървеница, както и третият метродиаметър.
Всичките южни квартали, където канализацията все още е лукс, както и огромните, пренаселени и презастроени жилищни комплекси Люлин, Младост и Дружба, остават извън плановете за развитие и зоните на въздействие (разбирай финансиране). И после софиянци не бива да се чудят как тези важни решения са били взети без тяхното знание. Архитектите, подготвили плана, са провели всичко на всичко две социологически проучвания – първото сред 300 столичани, а второто измежду 450 души (без да е ясно дали някои от хората не са участвали и в двете анкети). Така че, който е имал шанса, си е казал мнението. Останалите трябва да свикват с мисълта, че през следващите години общината няма да си мръдне пръста за тях.
