Около президента Плевнелиев постепенно, но сигурно се формира нов център на властта. Това става в ситуация, в която съставянето на следващото правителство изглежда несигурно, бившите управляващи са абдикирали и най-вероятно никой от опозицията няма да може самостоятелно да състави кабинет. И ако скрепването на бъдещото мнозинство в парламента се окаже по-трудно от очакваното, както предвиждат доста наблюдатели, ролята му логично ще нарасне още повече. Подготвен ли е обаче президентът за тази отговорност?
Българската армия трябва да бъде модернизирана и технологично преоборудвана, за да може в бързо променящия се ХХI век ние да бъдем адекватни. С тези иновативни аргументи държавният глава мотивира необходимостта България да закупи девет-десет изтребителя за армията. Колко му е – бившият военен министър Аню Ангелов казваше, че те ще излезнат към 700 млн. лева. Във време на жестока криза и едва няколко месеца след протестите, започнали като реакция срещу високите сметки за ток, които свалиха правителството, президентът явно все още не е напълно на ти със сложността на ситуацията в страната. Едва ли можеше да се избере по-неподходящ момент да се танцува върху изтънелия лед на социалното търпение.
Войните в ХХI век се водят по много по-различен начин. Ние трябва да подобрим комуникационните системи, трябва да помислим за безпилотни самолети, инфрачервени камери, нови начини за комуникация, обяви още президентът. Дали зад приказките за технологии и развитие обаче отново не надничат лобистки интереси? Вярно, че модернизацията на армията е неизбежна, но точно сега ли тупна тъпанът …?
Едва ли, когато Росен Плевнелиев е приел заръката на Борисов да се кандидатира за президент, си е представял, че от него ще зависи толкова много. Ситуацията изискваше доста и честността повелява да кажем, че начинът, по който той се справи със задължението си за съставяне на служебното правителство, не бе най-лошият. Особено с оглед на това, че само допреди две години той беше категоричен, че мястото му е не в политиката, а в бизнеса.
Често обвиняван в това, че му липсва собствено присъствие, Плевнелиев вероятно се стреми да пази труден баланс. Той се намира някъде по средата между политическата сила, която го лансира, и независимия и еманципиран водач, какъвто си го представят мечтателите. Държавният глава продължава да разочарова онези, които очакват от него праволинейно поведение. Плевнелиев ту е сянка на ГЕРБ, която го предпазва от самите тях, като при казуса със съдия Марковска, ту дава силни надежди, че е поел по свой собствен път, както при призива му Станимир Флоров да бъде отстранен след образуваното срещу него досъдебно производство.
След изтеклите записи на разговори в къщата на премиера в Банкя обаче той даде заден ход, разочаровайки за пореден път защитниците на тезата за неговата еманципация. Оказа се, че на него му е писнало от СРС-та. Плевнелиев се опита да пренасочи вниманието от съдържанието на скандалните записи и въпросите, които те повдигат, към законовата уредба, заричайки се да настоява за промяна на Закона за СРС. Така с една крачка напред и две назад държавният глава влиза в български политически ритъм.
Но във времената, в които пауърпойнт презентациите заместват смислените послания, именно той е най-подходящият водач на нацията.
