Ако има политическо говорене в страната, то е на език, който гласоподавателят определено не разбира. Вярно е, че свикна донякъде със стила на бившия премиер Бойко Борисов, който сутрин казваше едно, а вечер – съвсем друго, но след парламентарния вот миналата неделя вече никой не знае кой какво казва и защо. Посланията грозно се изродиха в компромати, лозунгите се облякоха в двусмислие, а истината се оказа твърде неудобна за всички. Така думите започнаха да губят смисъл, а цялата политическа кампания, заедно с последвалия спор в стил кой е по-, по- най-, тотално се изпразни от съдържание.
Не е нормално в една демократична страна с пълна свобода на информацията основните конкуренти за Народното събрание да общуват с избирателите си чрез флаери, реклами и концертни изяви. Вярно е, че споделянето на емоции в тълпа от симпатизанти сплотява електората и радва окото, но управляващите не са фронтмени, за да си търсят фенове. Избирателите дават подкрепата си за личности и лидери, а не за банда веселяци, които утре няма да са на мода. Уви, у нас моделът е обърнат и точно тази изкривена представа за същността на държавното управление постави страната в безпрецедентна политическа безпътица.
Да си спомним какво слушахме близо месец преди деня на вота. Първо бяха грандиозните концерти и шествия, с които основните конкуренти за власт откриха предизборните си кампании в големите градове. И веднага щом програмите на партиите бяха представени, а основните послания бяха хвърлени в публичното пространство, политическото говорене замря. Кандидат-депутатите друсаха хора, качваха се по мотори, занимаваха се с ботаника и боядисване на яйца, но много малка част от тях участваха в смислени телевизионни дебати и споделяха разумни размишления за бъдещето на България. Единствената форма на общуване с масата от избиратели (защото имаше и такива, които лично успяха да стиснат ръката на Бойко, Станишев и Меглена Кунева)се оказаха рекламните им клипове от малкия екран. Когато играта загрубя и предизборната кампания бе изместена от скандала със СРС-тата, последваха обвинения, оправдания и бегли опити за установяване на истината, но нито дума за целите, към които ще се стреми следващото управление.
В целия хаос адекватна кампания с много политическо говорене, далеч от скандалите, проведе само лидерът на Атака Волен Сидеров. И не бива да се учудваме, че точно неговите послания (правилни или не)стигнаха до по-голям брой избиратели.
В деня за размисъл стана още по-страшно, защото правилото за политическо мълчание бе грозно потъпкано от всички медии и партийни формации. Случаят с арестуваните бюлетини в печатницата на фирма Мултипринт часове преди вота окончателно доказа, че страната ни се намира не в предизборна кампания, а в ожесточена война на интереси по високите етажи. И всичко е не заради благото на народа, а за политическото удобство на шепа бивши управляващи. На този фон призивите за морал и честност, отправени от лицата, които близо месец се замеряха с компромати, излязоха от рамките на добрия тон и прозвучаха в публичното пространство като чиста подигравка с гласа на избирателя. Незаконните бюлетини са опит за държавен преврат, възмути се лидерът на ДПС Лютви Местан. Но подмина коментарите на десетки гласоподаватели, според които истинският преврат е всъщност поведението на целия политически елит в толкова важна за страната обстановка като предсрочните избори. И след като на практика у нас нямаше предизборна кампания и ден за размисъл, няма защо да се учудваме, че пред урните застана едва половината от пълнолетното население на страната, а гласуването за първи път от години не излъчи сигурен победител.
Изборите приключиха, апелирам политическите партии да разсъждават как ще управляват, а не да продължават предизборната кампания и след това. Дадохте обещания на хората, сега ги изпълнете, опита се да въведе ред в хаоса служебният премиер Марин Райков, но и неговите думи се изпариха в пространството. Въпреки по-ниския резултат БСП се обявиха за единствените победители на вота и поеха ангажимента да съставят програмно правителство. ГЕРБ мълчаха до последно, за да покажат няколко графики, според които интелигентните и работливи българи са подкрепили именно тях и заявиха, че ще правят кабинет на малцинството. От Атака направиха малък завой от категоричната си позиция да не изпълняват чужди програми и забравиха обещанията си за двойни пенсии и заплати, за да се превърнат в подходящ партньор на когото трябва. А ДПС продължиха да пеят песента за политическата отговорност на тази или онази партия, без да включват себе си в припева.
И ако след всичко това електоратът не запуши ушите си с гримаса, ще трябва да изкрещи високо, за да сложи край на празнодумството. Но този път не просто с бюлетина, а и с активен граждански глас – на улицата, под прозорците на управляващите.
