Фабриките за 50 милиона на търг

Migration Image

Огромният брой съобщения за търгове на апартаменти и цели жилищни комплекси вече спряха да учудват и редовите българи и кредиторите. Свикнахме и с все по-честите публични продажби на бизнес и офис сгради. Своеобразно мерило за състоянието на българската икономика обаче представляват търговете за фабрики и производствени имоти. За май и юни съдия-изпълнителите са обявили за публична продан 12 фабрики и 52 производствени имота, като общата им първоначална цена е близо 50 млн. лева. Само за сведение, година по-рано този вид оферти са били два пъти по-малко. Тук, разбира се, не включваме перманентно обявяваните публични продажби на заводите от холдинга на Васил Божков. Те са съвсем отделен случай.

Сред търговете, насрочени за този и следващия месец, има имоти, чиято първоначална цена е по 100-200 хил. лв., но има и такива, за които се искат милиони. Такъв случат с

цигарената фабрика Хасково Табак АД

Дружеството бе част от Булгартабак холдинг и е в ликвидация от 2009-а. Това на пръв поглед дава основание да се мисли, че продажбата на фабриката с машините в нея е част от осребряването на имуществото му. Само че при това положение те не би трябвало да се обявяват на търг от съдия-изпълнител. Истината е, че тя е изнесена на търг, за да бъдат платени данъчните й задължения към общинската данъчна дирекция. В съобщението за публичната продан не се казва какви са тези задължения, но е едва ли се равняват на първоначалната цена – близо 12.3 млн. лв., от която ще започне наддаването. Такава, според съдия-изпълнителя, е стойността на терена и на 23-те производствени сгради.

Доста по-интересен е следващият случай – с

дружеството Янков и сие ООД

Съдия-изпълнителят Петко Илиев е обявил за продажба негов производствен имот в Пловдив при първоначална цена от 8.24 млн. лева. Става дума за производствени сгради и специални помещения за сортиране, зреене и консервация на плодове и зеленчуци, складова база, рампи за товарене. И всичко това на площ от 25706 кв. метра. Имотът се продава, за да се удовлетворят вземанията на Райфайзенбанк (България)по няколко кредита, за които има сключени три договора за ипотеки на обща стойност 5.7 млн. евро още през 2008 година. В търговския регистър се вижда също, че банката е направила няколко запора върху дружествените дялове на собствениците на фирмата Сотир Янков и Елена Янкова, някои от които са за по стотина – двеста хиляди лева. Дотук нищо необичайно. Но от съобщението на съдия-изпълнителя пък и от Търговския регистър става ясно, че върху дяловете на двамата собственици има и други запори. Точно те събудиха журналистическия ни интерес. Картина, която се откри след по-внимателния прочит на фактите, обаче е доста страшничка. Въпросните запори са наложени с решение на Пловдивския окръжен съд в полза на прокуратурата като обезпечение за бъдеща глоба и конфискация, по повдигнато обвинение срещу Елена Янкова и Сотир Янков. Срещу тях има досъдебно производство, като от двамата се търси отговорност по чл.255 и чл.253 от Наказателния кодекс. Става дума за укриване на данъци и пране на пари. Звучи доста сериозно. Запорите са върху дружествените дялове на двамата не само в Янков и Сие, но и в други техни фирми – Сотир Плод ООД, Сотир Груп ООД, АрлетOOД, Арлет Фор Арт ООД, Сото Фрут ООД и Елис – М5 ООД.

Според съдия-изпълнителя

запорът в полза на прокуратурата

не спира възможността за продажба на имуществото на фирмата. Съдът е издал обезпечителни заповеди върху личното имущество на двамата собственици на фирмата. Производственият имот обаче е собственост на самата компания и няма пречка кредиторът, в чиято полза той е заложен, да предприеме действия за продажбата му, обясни Илиев. С други думи, ако производственият имот бъде продаден, банката ще вземе всички пари, платени за него, а прокуратурата ще може да конфискува в полза на държавата останалото във фирмите на Сотир Янков и Елена Янкова, ако, разбира се, се докаже, че са виновни.

Един стар случай пък показва, драмата на добросъвесните предприемачи, които кризата е затиснала до стената. Става дума за

фирма Ани и хлебозавода й във Варна

За пръв той бе обявен за продажба от съдия-изпълнител още през 2011-а и тогава първоначалната цена, от която започна наддаването, бе 10 млн. лева. С част от тях трябваше да бъде покрит дълг на фирмата към ПроКредит Банк за 810 хил. евро, но купувачи не се намериха. Последваха още два опита за продажба – също безуспешни. Сега е насрочена поредна публична продан, като наддаването ще започне от 4.29 млн. лева. Според изпълнителния директор на ПроКредит Банк фирмата Ани ООД и нейните собственици Бениамин Ширванян и Сона Агхабекян са добросъвестни бизнесмени, които полагат усилия да уредят взаимоотношенията си с банката. Продаваха машини. За известно време възстановиха плащанията по кредита. Опитват се да договорят част от терена до завода да бъде даден под наем на зърнопроизводители. Но върви трудно. Ние проявяваме разбиране, изчакваме ги с вноските, на няколко пъти предоговорихме заема. Но явно това не може да реши проблема, обясни Славов.

Според бизнесмени, запознати с дейността на завода, в неговия случай става дума за сбъркан бизнес модел. Той доставял хляб и тестени изделия на дребни търговци, които със задълбочаването на кризата все повече бавели плащанията на доставките. И заводът изпаднал в невъзможност да обслужва задълженията си.

В случая с Ани приходите от продажби въобще не се вързаха с разходите по производството на продукцията и обслужването на задълженията, коментират банкерите. Банката обаче не бърза да отнеме бизнеса от ръцете на собствениците й. Според запознати сегашният търг ще е само за част от терена и сградите на завода, като основното производство ще остане в ръцете на фирмата. Това е и причината сегашната първоначална цена да е два пъти по-ниска от тази преди две години.Жалкото е, че случаи като този не са изолирани. А обезпокоителното е, че закъсалото предприятие, което произвежда продукция, която хората купуват преди всичко останало. Ако и фирмите за хляб имат проблеми с оцеляването, какво остава за тези, които произвеждат дрехи, стоки за бита и други продукти, които не са свързани със всекидневното оцеляване на хората? Вече за никого не е тайна, че много хора, особено тези, които развиват фамилен бизнес, буквално са принудени да го замразят или закрият и да търсят работа в по-големи компании, за да могат да осигурят издръжката на семейството си. Възстановяването на дейността точно на тези фирми ще е истинският индикатор за възстановяване на българската икономика и за това как ще се справя новото правителство, независимо какво на цвят ще бъде то.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст