Решението на Сър Алекс Фъргюсън да предаде мениджърския пост на Манчестър Юнайтед в ръцете на Дейвид Мойс нанесе тежък финансов удар върху собствениците на клуба от фамилия Глейзър. В началото на май червените дяволи се радваха на рекордната пазарна капитализация от 3.1 млрд. щ. долара, а акциите им бяха достигнали котировка от 18.99 щ. долара за брой. Фъргюсън, спечелил 20 трофея в 27-годишната си кариера начело на Юнайтед, обаче поля със студен душ американците с изявлението си, че в края на сезона овакантява мениджърския пост. Ценните книжа на клуба, търгувани на стоковата борса в Ню Йорк, само за седмица се сринаха до цена от 18.20 щ. долара. Калкулациите показват, че стойността на Манчестър Юнайтед е спаднала до 2.97 млрд. щ. долара, тоест – 130 млн. са се изпарили заедно с белокосия шотландец.
Според Фъргюсън всички притеснения за бъдещето на клуба са твърде неуместни. Оставям шампионски тим с добре балансиран състав между опитни и млади футболисти, който още дълги години може да печели титли. Академията ни е перфектно организирана, така че съм сигурен, че бъдещето на Манчестър Юнайтед в дългосрочен аспект е бляскаво, заяви Фърги на раздяла с публиката на Олд Трафорд.
Спортният анализатор на Делойт Дан Джоунс отбелязва, че Манчестър Юнайтед се е превърнал в голям футболен клуб именно под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън. Но възходът му до голяма степен бе предопределен от огромния финансов поток, навлязъл в английския футбол в последните три десетилетия. Местната футболна федерация сключи няколко мултимилиардни сделки за продажба на телевизионните права на Висшата лига, появиха се и големи чуждестранни инвеститори и спонсори. Паралелно с успехите си на терена съвсем логично Юнайтед окупира и върха на финансовата пирамида. Тимът обаче плащаше солидна цена за трофеите си и натрупа огромни дългове. Контролният пакет акции бе продаден на Малкълм Глейзър и роднините му, въпреки че феновете не искаха американски собственици. Под управлението на фамилията Манчестър Юнайтед стана първият от топ клубовете в света, престрашил се да излезе на стоковата борса.
След първоначалния провал операцията се оказа сполучлив ход, а към списъка с акционерите бяха добавени имената на инвеститори от ранга на Джордж Сорос и Стив Коен. Червените дяволи досега добре се отплащат на собствениците си от целия свят. Само за последната финансова година клубът вдигна постъпленията си с 29.5% до 145 млн. щ. долара. Футболното предприятие печели най-добре от спонсорските си договори. Застрахователната компания Aon плаща по 30 млн. щ. долара на сезон, а Шевролет неотдавна извади рекордните 559 млн. щ. долара за 7-годишен договор, купувайки си правото да бъде основен рекламодател върху червените екипи. Юнайтед ежегодно разширява мрежата си от спонсори и е подписал контракти дори с компании от Япония, Дания и Виетнам. От телевизиите в касата постъпват още 34 млн. щ. долара годишно, а от продажба на билети и сувенири за мачовете – 53 млн. щ. долара.
Все пак цената на славата понякога е твърде висока. Клубът е принуден да вдига всяка година оперативните си разходи, за да бъде конкурентоспособен на останалите европейски грандове. Само за последния сезон ръководителите от Олд Трафорд са извадили 123 млн. долара за трансферни суми, заплати на играчите си и рекламни кампании за промотиране на марката Юнайтед по целия свят. Въпреки че фамилия Глейзър погаси част от дълговете на тима, големи кредитори все още чакат общо 572 млн. долара. Така че бъдещето на червените дяволи до голяма степен зависи от успехите на Дейвид Мойс.
