Дербито Левски-Лудогорец ще короняса новия шампион на България, но какво от това? След месец-два ще дойдат мачовете на истината в евротурнирите и нискоразредни тимчета от ранга на Мура, Сараево, Тампере и Олимпия вероятно пак ще направят грандовете ни за смях. А изстрадалите футболни фенове ще попълнят картата си на великите географски открития с нови срамни дестинации. Цял сезон грандът от София и съперникът му от Разград си разменяха удари под кръста, взаимно се обвиняваха в нечестни комбинации, търсеха помощта на братски клубове съюзници, а съдиите се чудеха на Тодор Батков или на Кирил Домусчиев да угаждат. В изнервената и взривоопасна обстановка футболът за дълги периоди от време оставаше на заден план.
Но докато за Левски титлата е самоцел и силният човек в сянка на Герена Иво Тонев ще я преследва с всички средства, в Лудогорец няма да се правят трагедии, ако трофеят не остане зелен. Именно в клубната политика е основната разлика между нашите два най-силни тима в момента. Сините са притиснати до стената, нуждаят се от успех на всяка цена и затова не хабят излишна енергия да мислят как трябва да изглежда клубът им дори в най-близкото бъдеще. Докато в Лудогорец следват твърдо управленските, инвестиционните и селекционните си програми, планирани и осъществявани стъпка по стъпка до най-малкия детайл. С това темпо на развитие и да не станат шампиони сега, до 2-3 години разградчани ще са дръпнали с няколко дължини пред основните си български конкуренти.
Дори Левски да спечели титлата, горчилката от случващото се на Герена със сигурност остава в устата на многобройните привърженици. Цял сезон сините се мъчат на терена и печелят мачовете си – къде с голове в последните минути, къде след откровено съдийско рамо, или срещу демотивирани по една или друга причина съперници. Отборът е на върха главно заради епизодичните изблици на дуета Родригес-Рамос, изявите на вратаря Пламен Илиев и ентусиазма на новия старши-треньор Николай Митов. Зад този параван е очевидно, че голяма част от основните футболисти са изчерпани за големия футбол, докато другите са просто пълнеж към титулярната единадесеторка.
Грозната и до голяма степен безидейна игра на Левски е логична проекция от цялостната ситуация в клуба. А там цари управленско и финансово безвремие. Около Герена витаят различни слухове за собствеността и от дълго време се говори, че не Батков, а Тонев и стоящите зад него хора в действителност карат влака. Неотдавна Батков заяви, че издръжката на Левски е между 10 и 12 млн. лв. на сезон, от които гарантирани са само около 5 млн. лв. от спонсорите М-тел и ВТБ. Бившият адвокат на Майкъл Чорни добави, че за миналата година е дал и около 3 млн. лв. лични средства, което значи, че с бюджет от около 8 млн. лв. тимът би следвало да е на ръба на оцеляването, ако не намери допълнителна външна помощ. Именно такава се чакаше от Газпром. Но дори и проектът Южен поток да бъде реализиран, пак не е сигурно, че руснаците все още имат желание да инвестират в Левски.
Самият Батков разкри, че е имал среща с първия човек на енергийния гигант по Коледа, на която параметрите по договора за спонсорство уж принципно били уточнени. След това обаче правителството на ГЕРБ падна и Газпром се отдръпна заради неясната политическа ситуация у нас. Впоследствие собственикът на Литекс Гриша Ганчев в телевизионно предаване показа есемеси от истинския собственик на Левски. И въпреки че Батков твърди, че няма промяна в собствеността на клуба от 2009 г., сериозна компания като Газпром със сигурност не би сключила какъвто и да било договор, без да знае реално с кого си има работа. Отделно от това, по случай 9 май, президентът на Газпром Алексей Милер получи като подарък снимка с феновете на Левски, развяващи знамена с пречупени кръстове. Което със сигурност допълнително е охладило ентусиазма му да се захваща с български футболен проект, въпреки че Тодор Батков е готов да му хариже 30% от акциите. Точно затова титлата остава единственият коз за намирането на нови финансови благодетели. В противен случай пътят пред Левски е да редуцира драстично бюджета си, да отпише няколко сезона и да се насочи към налагането в тима на собствени юноши от школата.
В Лудогорец следват съвсем друг модел. Само за строежа на базата в Разград собственикът Кирил Домусчиев досега е налял 11 млн. лева. По думите на изпълнителния директор Ангел Петричев най-голямата цел е развитието на школата, а спечелването на шампионска титла, купа или суперкупа носи краткосрочен ефект. Старши-треньорът на разградчани Ивайло Петев следи изкъсо случващото се във всички отбори от академията, които тренират на терени с последно поколение изкуствена настилка и са водени по методики, взаимствани от Барселона и Валенсия. Шефът на школата Яков Папарков и помощник-треньорът в първия тим Тодор Киселичков ще изкарат едноседмичен стаж в Ливърпул, предстои им и участие в треньорски семинар, организиран от Атлетико (Паранензе) в бразилския град Коритиба. Освен че се стреми постоянно да усъвършенства компетенциите и уменията на треньорския си състав, Лудогорец стана първият български отбор, официално сертифициран по системата за качество – стандарт ISO 9001:2008. Тапията би следвало да гарантира, че клубът се управлява на всички нива в съответствие с най-добрите европейски практики. Същият сертификат например през 1999-а придобива турският Галатасарай , а само година по-късно жълто-черните печелят Купата на УЕФА след победа във финала срещу Арсенал. Едва ли в скоро време български клуб ще може да мечтае за европейски трофеи, но разградчани явно вървят по възходяща линия в развитието.
Отделно от това зелените като цяло играят най-качествения футбол, футболистите им са най-стойностни откъм потенциал, а съставът се надгражда с всяка изминала година. Не е за подценяване и фактът, че един нов футболен проект достига пика си след 4-5 сезона, а Лудогорец е едва за втори сезон в елита. Амбициозен президент като Домусчиев доказа, че бързо се учи от грешките си. За щастие той не тръгна по порочните пътища, водещи към манипулиране на футболния шампионат, а посочи като модел за подражание тима на Литекс, играещ зрелищен футбол с голобради юноши. Трябва да се научим и да губим. Няма как един отбор винаги да побеждава и да е шампион, казва Домусчиев. Неслучайно именно благодетелят на Лудогорец е един от най-големите привърженици за намаляването на А група до 10 тима, за да бъде спряна търговията с мачове. Точно поради тези причини Лудогорец е обречен да успее, докато бъдещето на Левски е обгърнато във футболната ни мъгла.
