Служебният министър на околната среда и водите Юлиан Попов за пореден път показа, че не може да излезе от амплоато си на журналист и писател. След като неотдавна се опита да замаже пълния провал в управлението на екоминистерството с помощта на тънки пиар похвати, сега той пробва да изкриви реалността и около концесиите на минерални води.
Преди дни от пресцентъра на ведомството изненадващо съобщиха, че за първите три месеца на годината приходите от договорите за бутилиране на минерални води надхвърлят 1.1 млн. лева. Тази мантра очаквано бе повторена от множеството печатни и електронни медии, като едва ли не всички безусловно признаха числата за огромен успех. Никой обаче не направи и най-малък опит за анализ дали тази сума в действителност е много, или малко. Какви са били резултатите за предишни години? Увеличават ли се, или намаляват концесионните договори? Колко пари са похарчени за контролни и административни дейности? Нищо – никакви въпроси, никакви отговори. Явно те не са от значение за т.нар. четвърта власт, която често предпочита да повтаря като папагал казаното от властта.
А в случая има доста интересни факти, които коренно преобръщат нарисуваната от министър Попов картина. Първо, е необходимо да се отбележи, че досега информации за изпълнението на концесионните договори по тримесечия не са били оповестявани, тъй като приходите от тях са изключително непостоянни и могат да варират в пъти през различните периоди на годината. Така че изнесените по никое време данни могат да се възприемат и като съзнателна или несъзнателна заблуда на обществото. Да не говорим, че ако не следващата, то по-следващата седмица трябва да бъде публикуван годишният доклад за 2012-а, който ще разкрие истината за тази ключова дейност на екоминистерството. Отсега обаче е ясно, че тя няма да е никак приятна. Въпреки увеличаващите се обороти на бутилиращите компании през последните години приходите за държавата от минералните извори непрекъснато намаляват. И няма никакви основания този път да се очаква обратното, най-малкото защото броят на концесионните договори намалява.
За 2011-а например, откогато са последните официални данни, постъпленията са 1 943 053 лв. при 24 действащи контракта. За сравнение, към края на март тази година концесиите са били едва осемнадесет. През 2010-а пък, при 26 контракта, са получени 2 259 419 лв., което е с около 300 хил. лв. по-малко спрямо предишната 2009-а. Любопитното е, че причината за нищожните постъпления не е във фирмите. Дори напротив – почти всички от тях напълно редовно си плащат дължимите суми. Същинският проблем е в установения от държавата размер на концесионните такси. Повечето договори са сключвани в периода от 1998-а до 2001-а, а концесионните такси се актуализират с нищожните 0.5% на година. Така независимо от натрупаната оттогава инфлацията от близо 80% и огромното разрастване на бизнеса с минерални води, който по последни данни върти над 320 млн. лв. годишно, възнаграждението за държавата почти не е мръднало. На всичко отгоре сумите в договорите са определени в щатски долари, което допълнително понижи разходите на концесионерите. Едва преди седмица служебният кабинет взе решение за превалутирането им в левове, но ефектът от това ще се види чак догодина.
Има и друго – до 2009-а концесионните възнаграждения за държавата се определяха като процент от предоставения ресурс и бяха различни за всеки от контрактите, варирайки от 9 до 100 на сто. За да се избегне неравнопоставеността между фирмите и да се стимулира ефективното използване на предоставените количества минерални води, екоминистерството изравни тарифите за всички. Днес таксата не може да е по-малка от 80 на сто от предоставения ресурс, дори и дадено предприятие да не е добило и литър. Това обаче отказа редица дружества от бизнеса и очаквано постъпленията от такси се сгромолясаха.
Разбира се, опитите на министър Попов да представи в друга светлина скромните приходи от концесиите нямаше да предизвикат чак толкова неприятни усещания, ако не бяха огромните разходи за комисията, която контролира договорите с бутилиращите компании. Съдейки по публикувания преди време доклада на Сметната палата, възнагражденията на чиновниците по извънтрудови правоотношения растат главоломно. При 249 478 лв. през 2008-а те стигат 500 хил. през 2011 година. Другият елемент с голям дял в структурата на разходите е т. нар. издръжка. Интересното е, че при планирането на средствата за концесионна дейност се записват необосновани и завишени разходи по това перо, които чрез вътрешнокомпенсаторните промени се прехвърлят за придобиване на активи и за увеличение на възнагражденията и плащанията на персонала.
Колко неефективно екоминистерството управлява концесиите си става съвсем ясно, ако се направи сравнение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Докато в първото ведомство функционира само една комисия, която контролира изпълнението на две дузини договори, във второто има четири комисии (две за морските плажове и две за концесиите по Закона за подземните богатства), които следят над 300 контракта. В същото време разходите за контрола на една концесия в екологичното министерство е 13.6 хил. лв., а в строителното – само 560 лева. Тоест, при сегашните 18 контракта за добив на минерални води, разходите за всеки един от тях ще минат 27 хил. лв., което е повече от постъпленията по самите договори.
В доклада на националния одитор имаше и редица други стряскащи констатации. Според проверяващите в Министерството на околната среда и водите е липсвала финансова дисциплина, счетоводството е било неточно, а контролът е под всякаква критика. Няма и стратегически, и оперативни цели за концесионната дейност в този сектор. Дори не са били приети ред и правила за осъществяване на концесиите. На инспектората на ековедомството не е било възлагано и не са извършвани проверки на дейността концесионирането. Не са идентифицирани, оценени и наблюдавани рисковете при планирането на приходите и разходите. Сметната палата е установила още, че няма никакво взаимодействие между дирекциите Бюджет, финанси и счетоводство, Управление на водите и Национална служба за защита на природата, което води до несъответствия и несъпоставимост на базите данни по отношение на концесионирането на минерални извори. Всичко това създава пълен хаос в управлението на концесиите, които иначе би трябвало да носят немалко приходи на бюджета.
