Заличаване на стотици детски градини и училища от картата на страната, масово отпадане на ученици, закриване на частни колежи и бум на новоизлюпените докторанти. Това е равносметката от последните четири години на кипящи реформи в образованието ни. Освен че се правеха на парче, с нововъведенията бяха прахосани купища държавни пари, а резултатът накрая се оказва плачевен. Този извод излиза наяве от проучването на Националния статистически институт за състоянието на образователната система през учебната 2012/2013 година. В стратегията за развитие Европа 2020, по която се равнява образованието ни, като основни цели са заложени намаляване на броя на преждевременно напусналите училище и увеличаване на висшистите. Ние обаче явно сме неподвластни на общоевропейските стремежи и се движим по някакъв собствен крив път. Той хем че не води до никъде, хем струва стотици милиони на данъкоплатците.
Сегашният ресорен министър Николай Милошев бързо научи фразата няма излишни пари. Като кадър на БАН той насочи усилията си за преструктурирането на институтите в академията и Закона за развитие на академичния състав, докато образованието май е оставено на добрата воля на заместниците му. И системата крета на самотек. А картината на образователната ни система е далеч
по-нелицеприятна от представената ни идилия
в прощалния отчет на заместник образователния министър на ГЕРБ Милена Дамянова. Преди два месеца бившите управляващи твърдяха, че в страната усилено се строят детски градини и няма проблеми с посещението на учениците в школата, след като към края на мандата на предишната власт отпадналите ученици били едва 4761. Казваха ни и че само 119 училища са закрити по време на управлението на Бойко Борисов. Дамянова лично се похвали с въведената задължителна детска градина за петгодишните, която две трети от родителите не приемат. И натърти, че са инвестирани 400 млн. лв. за децата в условията на криза.
Последното е похвално, но с толкова колосална държавна инжекция би следвало да отчетем съществен напредък поне в обхвата на предучилищното образование. Само че актуалните данни на НСИ парадоксално показват, че детските градини не само че не са се размножили, но са намалели с 221 спрямо учебната 2008/2009-а. Образователните институции за най-малките масово са закривани в селата, а детските мегаградини в големите градове принудително приютяват по над 150 деца, без да гарантират, че могат да се грижат адекватно за тях. Като цяло местата в градините за последните четири години са с едва 22 600 (или 10.6%) повече, което е твърде кисело 400-милионно удоволствие. Достъпът до общинска детска градина става все по-ограничен, а частните заведения не разрешават проблема, тъй като са едва 65 с 2357 деца в цялата страна. И това е пряк резултат от бездействието на предишния кабинет, който се провали с (не)приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, предвиждащ да се регламентира държавната издръжка и за частните градини.
Мит е и констатацията, че по процент на отпадналите от училище се нареждаме едва ли не сред отличниците на Европа. Оказва се, че през 2012-а по различни причини общообразователните школа са напуснали 14 200 ученици, повечето от които още в етапа на основното си обучение. Най-много деца се отказват по семейни причини, което на свой ред е отправка към проектите за интеграция на етническите малцинства и преливащите се и там от пусто в празно пари. Прогимназиите ни сега са посещавани
от около 14 хиляди ученици по-малко
спрямо 2008-а, средношколците са намалели с 46 хиляди, а децата в началното образование – с над 8 хиляди. Само болни мозъци могат да открият в тази черна статистика дори наченки на успешна реформа.
Всяка седмица у нас се закрива поне едно общообразователно, средно, специално училище или професионална гимназия. Това се прави главно чрез национални програми от сорта на Оптимизация на училищната мрежа, за която и през тази година е предвидено финансиране от 14.36 млн. лева. Държавата продължава да плаща до 225 000 лв. за закрито училище с над 60 ученици и 135 000 лв. за по-малко удобно заведение. Което е абсурдно, при положение че учениците очевидно се стопяват паралелно с изчезването на училищата. Между другото, преди около година одит на Сметната палата за изпълнението на въпросната програма в периода 2009-2011-а откри, че почти 63 млн. лв. са потънали в небитието, без да се води отчетност и без да е упражнен необходимият контрол за изразходваните средства от страна на образователното ведомство. При извършената проверка по общините инспекторите тогава установиха, че голяма част от учениците са се изгубили по трасето между закритите и приемните училища, а други се водят фиктивно като мъртви души в преструктурираните школа. Чудото обаче трая само три дни и след като пушекът се разнесе, никой не потърси наказателна отговорност от бившия образователен министър Сергей Игнатов и екипа му за десетките гафове в Оптимизация на училищната мрежа.
Във висшето образование пък с лекота постигаме другите крайности. Много студенти и докторанти, никакво качество. Неотдавна с подробен и мотивиран доклад Световната банка ни препоръча да започнем реформата в тази сфера със сливането на университети. Експертите на институцията установиха, че малките и тясноспециализирани държавни училища в страната
са прекалено много и следва да бъдат обединени
в по-големи центрове. За да бъде успешен процесът, ще ви трябват и добри мениджъри, подчертаха още специалистите. Но нищо подобно не се случи. Университетите и специализираните висши училища дори са се увеличили с две и наброяват 45, без да броим филиалите и самостоятелните колежи. Съответно на принципа бройката е злато заради държавната субсидия университетите кътат 284 хил. студенти, с около 10 хиляди повече от 2008-а. Преобладаващата част от тях продължават да учат стопански науки и администрация, защото никой няма изгода да им каже, че бизнесът не търси безработни икономисти и юристи. Напук на желанието на Бойко Борисов да прави от България световен образователен център 98.3% от завършилите през 2012-а бакалаври са български граждани. С около 5 хил. турски студенти, към 2500 гърци и няколкостотин македонци образователната ни система печели жълти стотинки, а не реални инвестиции. Точно това показва, че нямаме добри мениджъри нито на държавно, нито на университетско управленско ниво.
