Служебното правителство на Марин Райков изпълни един свой приоритет. Във вторник, независимо че заседанието на Министерския съвет бе прекъснато, защото премиерът бе привикан в Народното събрание, кабинетът все пак намери време да гласува правилника за управление на парите на държавните фирми. Този същият, който регламентира изискванията към държавните дружества за избор на обслужваща банка. Основните му изисквания не се разминават с първоначалния вариант. Компаниите ще трябва да публикуват обяви за конкурси за избор на обслужващи банки и ще ги провеждат, ако получат минимум пет оферти.
Водещи критерии при избора ще са икономическите критерии като лихви по депозити и сметки и лихви, такси и комисиони по кредити, преводи, гаранции и поръчителства. Едно предприятие не може да държи в една банка повече от 25% от парите си, изчислени на нетна база. Това означава, че при изчисляването, което ще става към последната дата на всяко тримесечие, размерът на депозитите ще се намалява с размера на задълженията на фирмата към съответната банка.
Данните за всички фирми, които не спазват тези критерии, ще бъдат качвани на сайтовете на министерствата, които са техни принципали. Като ще се публикува единствено какъв процент от паричните си средства те държат в една банка. Още от самото начало бе ясно, че този правилник правителството на Марин Райков изготвя, за да може служебният премиер да изпълни поръчката на президента Плевнелиев и да уязви една определена банка. Качените по сайтовете на министерствата данни показаха обаче, че много кредитни институции са в нарушение на измислените от правителството нови правила. В двадесет и петте процента максимум освен Корпоративна банка не се вписват още УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, ЦКБ, БАКБ, Райфайзенбанк България, ИНВЕСТБАНК, Societe Generale Експресбанк, Търговска банка Д и кой ли още не. Сега всички те ще имат шестмесечен срок да си намалят депозитите на фирмите, които обслужват, все едно са някакви нарушители. Какво ще се случи, ако договорите за обслужване са много по-дълги от тези шест месеца? И кой ще плаща неустойките на банките? Наредбата не дава отговори на тези въпроси. Но се разбира, че това ще са именно държавните предприятия, към които ужким са насочени споменатите грижи. И това ако не е щета за държавата, нанесена с правителствен акт, здраве му кажи. Къде е икономическата логика в тази разпоредба. Нали когато трябва да се намалят депозитите в банката, даваща най-добрите условия, парите ще отидат в кредитна институция, която не предлага толкова изгодни лихви, такси и комисиони. Каква ще е ползата за държавните фирми и за държавната хазна от такава политика?
Освен това що за начин на отчитане е да се вземат данни в края на тримесечието? Ами ако на следващия ден след отчетната дата фирмата плати на свои контрагенти голяма сума и депозитите й в банката намалеят под 25 процентния лимит? И какво ще се случва, при положение че ден преди отчетната дата в държавната компания постъпят значителни суми по сметката й в една банка и тя надскочи лимита? Много по-добре щеше да бъде, ако се следяха усреднените дневни данни, като корекции в размера на депозитите се правят само ако има трайно изкривяване на данните. Точно такива изисквания има при регулирането на задължителните минимални резерви на кредитните институции. А според новия правилник на правителството държавните фирми трябва да изпълняват по-строги правила за регулиране на паричните си потоци, отколкото банките. Това, меко казано, звучи нелогично.
А какво да кажем за структурната обвързаност на плащанията между две или повече фирми от един сектор, за което споменахме в миналия брой? Защо една банка, която е кредитирала ТЕЦ-овете, за да платят на мините, доставящи им въглища, да не може да вземе по-голям депозит точно от тези мини. Та нали по този начин тя обезпечава кредита си? Ето заради такива сделки изчислението на нетните лимити на депозитите в една банка трябва да става не само на фирмена, но и на браншова основа. Но такива схеми не са предвидени в правилника на правителството. Именно затова той изглежда като едно недоносче, изсипано от служебния кабинет на Марин Райков в услуга на президента Росен Плевнелиев и неговите корпоративни приятели. А кои са те не е тайна. Всички знаят на кого продаде бизнес парка в София Плевнелиев, докато бе служител на Лендмарк – на фирмата на Иво Прокопиев. Същият този, който през медиите си клати банковия надзор, защото не желае да му даде лиценз за банка, и води корпоративни войни срещу кредитни институции в България.
