На 28 май през 1966 г. възстановено копие на парахода Радецки е пуснато на вода в Русе. Радецки е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.
Параходът Радецки е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 г. корабът извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение-ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява: hellip;за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество ndash; България.
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се в последствие в патриотична песен:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и Радецки гордо плува
по златни вълни.
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на 60-те в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите.
В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач Пловдив с водни колела (долапи), като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход.
В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта.
