Номинацията на професор Анелия Клисарова за нов министър на науката и образованието бе, меко казано, изненадваща. Безспорно тя е завършен професионалист с впечатляващи постижения в кариерата си, но успехите й са предимно в здравния сектор. Единствената допирателна на министър Клисарова с образователната система е осемгодишното й ректорство във варненския Медицински университет. Тя обаче няма никакво време, за да се ориентира в непознатата обстановка, тъй като голяма част от проблемите в образованието и науката изискват решителна намеса.
Предстои например да завърши административната подготовка за реализирането на новата оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж. Очаква се тя да осигури поне 1 млрд. лв. до 2020 г., но концепцията за нея, завещана от администрацията на министър Сергей Игнатов, бе откровено слаба и набързо скалъпена. Липсваха приоритети, науката бе свряна в ъгъла, а отговорностите за реализирането на програмата се размиваха между няколко ведомства. Служебният министър Николай Милошев обеща, че ще работи за изглаждането на документа, но от отчета му не стана ясно дали е свършил нещо. Затова именно проф. Клисарова ще трябва да спасява европарите.
Другият ключов момент за легитимацията й като образователен министър ще бъде да редактира, а впоследствие и да инициира приемането на новия закон за училищното и предучилищното образование. В подготвения от Сергей Игнатов проект имаше и положителни неща като планираната бюджетна субсидия за частните училища и детски градини. Но като цяло изглежда авторитарен и несъвместим със съвременните образователни тенденции. Във всеки случай текстове от сорта на глобите за родители, които спират четиригодишните си деца да ходят в задължителни предучилищни паралелки, или пък планираните завишени субсидии за школа със слаб успех на учениците си са, меко казано, спорни.
От Клисарова се очаква да подготви и новите държавни образователни стандарти, защото от тях зависят всички аспекти на образователния процес, включително и схемата на финансирането му. Едновременно с това актуален остава и проблемът с работата на фонд Научни изследвания. Служебният министър Милошев направи необходимите промени в правилника за неговата дейност, но остана казусът със скандалната последна конкурсна сесия. Ще се наложи несправедливо отхвърлените проекти да бъдат допълнително финансирани от министерството, а тези, които неправомерно са получили средства, е необходимо да бъдат принудени да ги възстановяват.
В малко по-далечен план предстои приемането и на нов Закон за висшето образование. С него следва да бъдат определени критериите, по които университетите ще получават държавна субсидия и образованието ни да бъде насочено към потребностите на трудовия пазар, за да спре да бълва безработни висшисти. В плана на министър-председателя Пламен Орешарски е заложено финансирането на висшите учебни заведения да се обвърже с реализацията на подготвените от тях кадри, което предполага и създаването на система, която да проследява професионалната адаптивност на завършилите. В програмата на БСП, към която Клисарова ще се придържа, като приоритет е отбелязано и повишаването на финансовата подкрепа за Българската академия на науките, но този процес ще върви паралелно със структурната реформа на отделните институти.
