И така, България вече има правителство. Анализите и догадките защо все пак то се състоя в този си вид са възможни, но не особено продуктивни, освен ако не предлагат преход към по-интересната и по-важна тема – какво можем да очакваме от него. Не заради слабост към предсказанията, а защото това, което ще прави (и което няма да прави) правителството, ще определи отношението на обществото към него и оттук – продължителността на живота му.
Преди всичко вече можем определено да кажем какво кабинетът Орешарски не е. Първо, това
не е програмно правителство
nbsp;
Дори т.нар. План Орешарски, поднесен и одобрен от Националния съвет на БСП, който сам по себе си бе твърде обтекаем и неангажиращ, вече не съществува като такъв. Той бе загладен и полиран до блясък, така че да не дращи нищо и никого. Но и да не закачи по същество тежките проблеми, които са притиснали българското общество и които изкараха хората на улицата в началото на годината. Той е удобен на партиите, но недостатъчен на хората.
Разбира се, това не е нито вина, нито проблем на Пламен Орешарски и на екипа му. Ако перифразираме известната песен, можем да кажем Опа, БСП го направи отново. От прословутата конгресна програма за социална България май не остана и помен. Който повярвал и гласувал, си остава за негова сметка.
Акцентът видимо е преместен от пряко адресиране на основните проблеми към текущо, предпазливо стабилизиране с цел успокояване на екстремните преживявания и нагласи на определени чувствителни групи и слоеве. Именно поради това в най-добрия случай ще имаме консервативно лечение, потискащо най-острите симптоми, а не третиране на причините за заболяванията на нацията. В това също няма нищо изненадващо – повечето от членовете на кабинета начело с премиера са добре образовани и опитни управленци, но такива, които не биха си заложили главата за някаква рискована кауза. Като индивиди и като екип те изцяло се вписват в прочутата Хашекова метафора за умерения прогрес в рамките на закона. На фона на предходното правителство несъмнено стоят убедително и ще успеят да възстановят поне отчасти управляемостта на някои обществени процеси. Но дали и докога това ще бъде достатъчно?
Второ, това
не е експертно правителство
nbsp;
Което също не е изненадващо, защото от самото начало ДПС се дистанцира от подобна формула, вкл. и поради недостига на кадри със съответен профил. Формулировката политико-експертно правителство е чист оксиморон и с нищо не помага за идентифицирането на въпросния кабинет и неговия облик. Вярно е, че в състава има няколко много добри, опитни професионалисти, които ще плуват в свои води (самият Орешарски, Цветлин Йовчев, Зинаида Златанова, Петър Чобанов). Други също внушават доверие, макар и да са изпратени на несвойствени позиции. Но това е недостатъчно, за да бъде определен кабинетът като експертен. Експертното правителство представлява в определен аспект алтернатива на класическото партийно и към него се прибягва не от позициите на компетентността, а поради изхабеността и липсата на доверие в политиците. С едно-две изключения всички членове на кабинета са партийно-ангажирани, а при някои радикалните промени в партийните ангажименти са доста смущаващи. Може това да е израз на някакъв специфичен модел на прагматизъм, но едва ли ще допринася за така необходимото обществено доверие в аванс.
На трето място, това е правителство
с несигурен парламентарен тил
nbsp;
Мисля, че разсъжденията как веднъж избран кабинетът Орешарски не може да бъде свален, са повърхностни и опасно подценяват обществената ситуация, но не това имам предвид в случая. Успешната работа на едно правителство има нужда от устойчива и постоянна парламентарна подкрепа във всички фази и аспекти на изработване на нужното му законодателство. Ще има нужда от провеждане на правителствената линия в пленарната зала, но и в комисиите, в процеса на парламентарния контрол и в публичното пространство. Тук още отсега се очертават доста проблеми.
От една страна, между двете основни поддържащи парламентарни сили – БСП и ДПС, остават съществени различия, които могат да бъдат туширани, но периодично ще се активизират под натиска на обществото. От друга, очертава се остро конфронтационно парламентарно поведение на ГЕРБ и непредвидими популистки маневри на Атака. Спънки и скандали ще възникват всеки ден и не само ще топят и без това критично ниския стартов рейтинг на парламента, но и ще изцеждат силите на правителството.
Четвърто, това е правителство, което не породи очаквания импулс на надежда, въпреки че премиерът акцентира върху надеждите в словото си при поемането на властта. Обяснението е не само в някои необясними и ненужни фалове, но и в обтекаемото говорене и в прекалената пластичност на повечето ключови фигури в кабинета. Образно казано, това е екип с общ приемлив, културен, дори изискан, но доста размит и неясен облик. Затова няколко обикновени хора, с които говорих веднага след излъчването му, споменаха известната мисъл защо не бива да се радваш на нов началник и на малко прасенце. Свидетели сме по-скоро на напрегнато, леко подозрително очакване, отколкото на доверие в аванс. Това обстоятелство ще бъде като воденичен камък на шията на кабинета, защото настойчивите, дори агресивни и конкретни искания ще дойдат скоро и в твърде директен вид.
Опитвайки се да предвидим посоката и стила на поведение на екипа на Пламен Орешарски, можем да очакваме, че това
няма да бъде правителство на гафовете
освен ако не ни изненадат някои от неизвестните персони в него.
Може би известни недоразумения ще има в началото при хората с малък политически опит, но едва ли може да се оспори, че почти всички имат капацитет бързо да се научат и да влязат в ритъм. Ако не се стигне до много бързо повишаване на градуса на общественото напрежение, правителството ще заработи относително гладко преди всичко благодарение на големия и успешен административен опит на ключовите фигури в него.
Може обаче да се посочат и няколко ориентира какво най-вероятно ще прави правителството. Независимо дали им се иска, или не в личен план, кабинетът и повечето министри ще трябва да се заемат с
разчистване на завареното положение
nbsp;
За това ще ги притискат и от двете подкрепящи ги партии, които ще се стремят на всяка цена да отслабят позициите на ГЕРБ в институциите на властта. Подобно почистване на ниво заместник-министри, ръководители на агенции и комисии, а и на високите етажи на администрацията е крайно наложително и полезно за обществото, защото само за три години и половина бе осъществен истински партизански кадрови погром в системата на публичното управление. Назначени бяха маса не просто партийно доверени, а крайно необразовани и неподготвени хора, които трябва да отидат там, откъдето дойдоха.
Бяха потъпкани елементарни, дори чисто формални изисквания при подбора и кадровото развитие на администрацията. Достатъчен е само един пример – от около 2200 нови назначения в централната администрация през мандата на ГЕРБ почти две трети не са преминали през никакъв конкурс, въпреки че духът и буквата на законодателството са пределно ясни. Тези хора ще пречат не само и нетолкова поради лоялност към предишните управляващи (мнозина са готови да служат и на други господари), а заради непоправимата си некомпетентност и необразованост.
Дали на тяхно място ще дойдат правилните хора (и по правилния начин) е друг въпрос, чийто отговор сам по себе си ще има важно значение за перспективата пред правителството.
Още по-важна обаче е
ревизията на политиките
nbsp;
т.е. определянето на основните съдържателни слабости и провали на предходното управление. Само на основата на такъв обективен и убедителен анализ и оценка ще бъде възможно да се предприемат действия, които да преодолеят поне отчасти кризисните процеси в практически всички обществени сфери. Една от тревожните особености на програмата, с която стартира правителството, е липсата на ясно откроени в своята взаимовръзка приоритети. Като важни са изведени някои непосредствени, безспорно нужни действия, но техният смисъл и ефективност могат да бъдат оценени само в контекста на по-мащабни стратегически ориентири, каквито за съжаление засега не са ни представени.
Тези стъпки са много важни и с оглед широко рекламираното възстановяване на справедливостта, което, разбира се, е нещо много по-сложно и по-мащабно от наказването на виновните. Но без обосновани и справедливи санкции към извършителите на вредни, да не говорим за незаконни действия, няма да има никакъв прогрес в преодоляването на масовото и силно деморализиращо чувство за дефицит на справедливост.
Преди четири години ГЕРБ дойдоха на власт с обещание да възстановят справедливостта и направиха живота ни още по-тежък и несправедлив. Новите управляващи трябва да са наясно, че ако повторят този начин на мислене и поведение, последиците за тях могат да бъдат още по-тежки.
Александър Маринов
