Само седмица трая твърдата позиция на новите управляващи да се въведат ограничения за офшорките при участието им в обществени поръчки. В приетите от Националния съвет на БСП Национални приоритети на програмното правителствопишеше, че такива компании няма да могат да сключват каквито и да е сделки с държавата, общините и дружествата с държавно участие. Предлагаше се още тези фирми (с неясен краен собственик) да не получават финансиране от националния бюджет или еврофондовете и най-важното – да не могат да участват в публични търгове дори като доставчици и подизпълнители. В окончателния вариант на същия документ, известен като плана Орешарски, обаче изброените ангажименти липсват. Отстъплението идва точно в момент, когато войната срещу офшорните компании в Европа и САЩ навлиза в решителна фаза, а страни като Австрия и Ирландия вече отстъпиха пред международния натиск.
В първото си телевизионно интервю като премиер Пламен Орешарски обясни, че текстът е отпаднал, тъй като бил доста дребен, а въпросът е елемент на оперативното управление. Колко дребен всъщност е въпросът БАНКЕРЪ вече писа в предишния си брой, когато посочихме една дузина ключови за българската икономика компании, които биха били засегнати от подобни рестрикции. А това с елемента на оперативното управление показва само, че не става дума за стратегическа цел и нейното осъществяване може би въобще няма да се случи. Възможно е например просто да се въведе изискване за представяне на декларация, която да посочва физическия собственик на фирмата и така проблемът с неясни субект зад дружеството отпада. Друг е въпросът, че тази информация няма да бъде публична, и в крайна сметка нищо няма да се промени спрямо сегашното положение.
По думите на Орешарски бъдещите правила за ограничаване на офшорните компании най-вероятно ще бъдат записани като промени в Закона за обществените поръчки. Именно измененията в този норматив са залегнали в Националните приоритети на програмното правителство. Въпросът е обаче кога най-рано биха могли да се случат те и в какъв вид. Предишното правителство например ремонтираше въпросния закон близо две години, но резултатът никак не бе сполучлив. Така че новата власт трябва много да внимава – докато се опитва да изпише вежди на нормативната база, да не избоде очите на бизнеса.
А че промените в Закона за обществените поръчки наистина са наложителни, е извън съмнение, дори и да не става въпрос само за ограничаване на фирмите с неясни собственици. В плана Орешарски е записано, че новостите ще целят прозрачност, гарантиране на равни условия за участие, разширяване на кръга от бенефициенти на обществените поръчки и въвеждане на електронни търгове. Че първите три точки са си чиста проба популизъм , е ясно на всички, но на онлайн процедурите наистина трябва да се обърне сериозно внимание. Те биха спестили милиони левове както за държавата, така и за бизнеса. По-важното е, че чрез тях значително ще намалеят съмненията за корупционни схеми, тъй като целият процес ще е публичен. Впрочем точно заради това досега управляващите се правеха на ударени, когато ставаше дума за въвеждането на е-търгове. Не случайно вече бившият вицепремиер и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева заяви чак по време на отчета си, че целият процес по провеждането на обществените поръчки може да става изцяло по електронен път. Да, наистина може, стига управляващите да го поискат.
Какво ще е решението на кабинета Орешарски предстои да видим. Не е за пропускане обаче фактът, че сега има допълнителна причина да се стигне докрай. По проект за 350 хил. лв. на икономическото министерство, който се финансира по оперативна програма Техническа помощ, страната ни ще получава консултантска помощ от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Договорът вече е подписан, но трябва да се ратифицира от новия парламент. Идеята е банката да направи анализ на състоянието на администрацията в областта на обществените поръчки и да препоръча механизъм, по който да се реализират е-търговете. Възможните вариантите са три – да се премине към централизиран подход, при който всички поръчки се обявяват от една структура, децентрализиран (всяка администрация работи самостоятелно) и полуцентрализиран, при който няколко ведомства са обединени в обща платформа.
Безспорно най-удачен изглежда първият вариант, тъй като при него ще е най-голяма икономията от мащаба, а и възложителят ще е по-лесно контролируем. Но съвсем друг е въпросът дали у нас тази схема би работила, така както пише в учебниците. Да не забравяме, че и сега си имаме Централен орган за обществените поръчки (б.а. – въведен от Симеон Дянков), който обаче създаде повече скандали и проблеми, отколкото ползи.
