Още във втората парламентарна седмица непризнаваната коалиция на БСП и ДПС с Атака даде своя принос към практиките на политическите сделки. Най-първо социалистите почесаха гърба на националистите, след което Сидеров им върна услугата, намигвайки съучастнически.
Ето как се развиха събитията. Заместник-председателят на парламента Мая Манолова се обяви за премахването на познатото правило субсидията следва депутата. Става въпрос за възможността напусналият парламентарната си група народен представител да пренасочва субсидията, която бившата му партия получава за него към друга политическа сила. Основният бенефициент от това в предишния парламент бяха бившите управляващи. Най-засегнати от роенето пък бяха Атака, чиято парламентарна група за малко да се разпадне. В крайна сметка през 2012 г. националистите получиха от държавния бюджет около 2.6 млн. лв. вместо над 4 млн. лв., както в предишната година, тъкмо заради парламентарната миграция.
Така или иначе практиката е порочна и е редно да й се сложи край. Знаменателно е, че БСП, а не Атака избърза да се обяви за промяна в закона. Дали съвпадението на интереси между социалисти и националисти е случайно или в резултат от задкулисна договорка е въпрос с предизвестен отговор.
През седмицата имаше и още едно странно съвпадение. От Атака чевръсто внесоха в парламента предложение за либерализиране на режима на тютюнопушене – нещо, което предизборно обеща левицата. Очевидно тайният трети партньор в новия кабинет джентълменски ще помага на БСП, за да не се налага столетницата сама да обяснява мотивите си за промяната в Закона за здравето.
Дотук е ясно, че сложната коалиция ще бъде свързана със смяна на ролите – БСП ще громи партийното номадство, а Атака ще разхлабва примката около шията на ресторантьорите. Време е чудесното партньорство да се признае официално, при все че е очевидно за всички.
Може само да гадаем чия ще бъде инициативата за размразяване на проекта АЕЦ Белене, в ползата от която и двете партии са убедени. Въпрос на догадки и колко ще струва скептичното по темата ДПС да каже да?Ясно е само, че ако се стигне до съгласие, цената, както винаги, ще я платим всички ние.
