Швейцарските законодатели отложиха дебатите по внесения от правителството проектозакон за начина, по който местните банки трябва да решават споровете си за укриване на данъци с щатските власти. Долната камара на парламента гласува на 5 юни разискванията по документа да продължат, след като получи подробности по сделката, която Вашингтон планира да предложи на швейцарските кредитори, помогнали за разкриване на американските данъчни измамници. Лятната парламентарна сесия започна на 3 юни и ще продължи до 21-и.
Взетото решение е отстъпление за Берн. Миналата седмица финансовият министър Евелин Видмер-Шлумпф определи проекта на кабинета като елегантен начин за швейцарския банков сектор да сътрудничи на властите в САЩ, без да нарушава законите за банковата тайна на Швейцария. Госпожа Видмер-Шлумпф предупреди, че законът трябва да се приеме бързо, защото търпението на американската администрация изтича. Тя все още се надява той да бъде прокаран и да влезе в сила от 1 юли.
Споровете по правителствения проект започнаха веднага след огласяването му преди десетина дни. Той бе разработен, за да предотврати възможността и срещу други банки да бъдат предявени обвинения в данъчни измами, както това се случи с Вегелин. През януари тя бе призната за виновна от Федералния съд на Манхатън, че е помогнала на американски клиенти да укрият над 1.2 млрд. щ. долара от Главната данъчна служба на САЩ. След като плати 57.8 млн. щ. долара за нанесени щети и глоби, основаната през 1741 г. банка прекрати дейността си.
От две години щатското министерство на правосъдието разследва дейността на най-малко 14 швейцарски финансови фирми, заподозрени в данъчна конспирация с американските си клиенти. В средата на миналата седмица Юлиус Бер груп – третата по големина частна банка на Швейцария, съобщи, че работи по искане на американската федерална данъчна администрация да предостави информация за американски потребители на банковите услуги, заподозрени, че са използвали офшорни сметки, за да не плащат данъци. Местният вестник Нойе Цюрхер писа на 28 май, че ще бъдат засегнати над 100 клиенти на Юлиус Бер, без да съобщава откъде е получил тези данни.
Проектът на Берн дава право на банките да предоставят информация за свои служители и трети страни, които работят с американски потребители, но забранява изпращането на данни за клиентите. Това може да стане само по административен път съгласно данъчното споразумение на Берн с Вашингтон. Информацията за банкерите ще бъде изпратена чак след като те бъдат информирани за обхвата и вида на данните. Асоциацията на банковите служители допълва, че банките ще създадат специален фонд с 2.5 млн. шв. франка, който да подпомага засегнатите лица в особено тежките случаи.
По оценка на Джефри Морс – юрист в правната кантора Уитърс в Женева, САЩ могат да използват информацията, за да разширят проверките до адвокати, компании за доверително управление на активи, консултанти и други посредници, които помагат при създаването на офшорни структури, използвани за укриване на данъци.
Евентуалната договореност с Щатите вероятно ще е съпроводена с глоби на обща стойност 10 млрд. шв. франка (грубо 10.3 млрд. щ. долара), съобщава швейцарският вестник Тагес Анцайгер. Министър Видмер-Шлумпф пък признава, че няма споразумение за размера на плащането. Швейцарската банкова асоциация, която представлява повече от 300 кредитни институции, е учудена, че не е предоставена никаква информация за условията на САЩ към швейцарските банки и подчертава, че големината на глобата е важна за финансовите центрове на алпийския оазис.
Раймонд Бер – почетен председател на Юлиус Бер, коментира, че е необходимо правителственият проект да бъде анализиран, преди да се правят каквито и да било заключения. Регионалната Цюрхер кантоналбанк, която очаква да бъде глобена от щатските власти във връзка със съучастието й в укриването на данъци от американски клиенти, приветства правната рамка, оповестена от кабинета. А говорителят на швейцарската частна банка Ейч Ес Би Си холдингс Давид Брюгер смята, че предложението ще помогне да се разреши продължаващият повече от две години спор с американците.
Швейцарските политици също са разделени. Две от четирите най-големи парламентарно представени партии – Народната и Социалистическата, оповестиха, че ще гласуват против проекта, а Християндемократическата партия ще го подкрепи.
Берн се опитва да излъска имиджа на страната, която е най-голямото спасително убежище на офшорните богаташи. Швейцарският банков лидер Ю Би Ес се спаси от наказателно преследване, след като през 2009-а плати глоба в размер на 780 млн. щ. долара на щатските власти и предостави на главната им данъчна служба данни за над 250 сметки. Втората в местната класация – Креди Сюис груп, задели през третото тримесечие на 2011-а 295 млн. франка за данъчни спорове със САЩ. Юлиус Бер все още не знае каква глоба ще отнесе, но правните и счетоводните разходи, свързани с щатското разследване, са били общо 38 млн. шв. франка през 2012-а.
