Няма да му е лесно на това Народно събрание. Не само заради трудното формиране на кворум, но и заради сложната комуникация между управляващите партии. Формациите, които само преди три месеца говореха на съвсем различни езици в индивидуалното си политическо битие, може би се опитват да овладеят единомислието, но едва ли ще успеят да го приложат на практика. Първите примери вече са налице и недвусмислено очертават силуетите на орела, рака и щуката, теглещи колата на българската политика.
Съюзът между БСП, ДПС и Атака е съшит с бели конци и това е пределно ясно дори за самите дизайнери на негласната коалиция. Единодушната подкрепа, която получават едни или други текстове в пленарната зала е само маска, която ще падне веднага щом започне
реалното писане на законопроекти
nbsp;
И най-вече когато популистките социални мерки в подкрепа на пенсионерите, безработните и майките с деца ще трябва да отстъпят място на сериозните нормативи за насърчаване на бизнес развитието и борбата с монополите. Веднага щом съставите на парламентарните комисии бъдат подредени, депутатите ще са принудени да заработят в съответствие с актуалните партийни интереси. Впрочем това вече се случи по време на обсъжданията на новия парламентарен правилник, когато желанието на БСП да сложи край на политическото номадство бе удобно саботирана от ДПС напук на недоволството на Атака.
На този етап народните представители почти нямат поводи за свади (извън традиционните караници за кворума), защото законодателната им дейност още е твърде скромна. За изминалия почти месец от официалната им клетва в деловодството на парламента са постъпили общо 26 законопроекта, половината от които са изменения в Наказателния кодекс и промени в международни споразумения и меморандуми. В конкретна нормативна дреха е облечено само предизборното обещание за увеличение на майчинските от 240 на 310 лв., което получи подкрепата на ГЕРБ и мина на първо четене в пленарната зала. Предложението 45 хил. първокласници да получат еднократна помощ от 250 лв. за началото на учебната 2013/2014 г. обаче мистериозно изчезна от списъка с внесени законопроекти на сайта на Народното събрание, вероятно за да бъде преработено. Остана само проектът за промени в Закона за народната просвета, които ще задължат общините да осигуряват места за всички деца в детските градини или, ако това не се случи, да изплащат 120 лв. месечна компенсация на семействата им още от януари 2014 година.
Единствените текстове, зад които единодушно засега застанаха и четирите парламентарни групи, са измененията в Наказателния кодекс, инкриминиращи физическото посегателство върху медицински лица, докато изпълняват служебните си задължения. Отделните предложения на опонентите по този въпрос дори бяха обединени в общ законопроект и предстои в най-скоро време да бъдат разгледани на второ четене.
Оттук нататък в пленарната зала обаче едва ли ще е спокойно. На първо време левицата ще направи всичко възможно да реализира социалната си програма и да подпомогне не само майките с деца и учениците, но и бедните, които се нуждаят от помощи за отопление. И тъй като става дума за изразходването на почти 32 млн. лв. до края на календарната година, които няма да се върнат в държавния бюджет, щедростта на управляващите почти сигурно ще срещне недоволството на опозицията. Допълнително ще се умува и върху нови политики по доходите, но тях управляващите ще изпипват внимателно, за да не провокират бунтове и сред обществото.
Засега сякаш от ГЕРБ припознават
социалния пакет на левицата
но нищо чудно рязко да обърнат посоката, ако в крайна сметка изненадващо се окаже, че в хазната не са останали пари за любимия им приоритет – намаляването на безработицата. Първият сигнал за опасната тенденция дойде лично от лидера на БСП Сергей Станишев, който неотдавна призна, че стимулирането на младежката заетост ще се извърши за сметка на пенсионната реформа, въведена от ГЕРБ, защото липсват средства. Левицата възнамерява да стопира прогресивното увеличаване на възрастта за пенсиониране още в края на тази година и дори да улесни излизането в пенсия на хората с недостатъчен трудов стаж, за да търси работа на младото население, а не на прехвърлилите шейсетте. Подготвят се и промени в Закона за висшето образование, които да увеличат субсидията за държавните университети и да регулират високите според левицата такси, за да не бягат студентите в чужбина. Отделно експертите на левицата разработват специален Закон за младежката заетост с амбицията да създадат предпоставки бъдещето на България да остане в страната.
Пак заради това социалистите подготвят промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Те ще позволят на бизнеса да намалява данъците си без ограничение, при условие че плаща стипендии на студенти в последните две години на обучението им и след това ги наеме на работа поне за една година. Според вносителите мерките ще гарантират работа на току-що завършилите и са възможност фирмите да отгледат и моделират свои собствени кадри. С изменения в Закона за насърчаване на заетостта пък от левицата предлагат държавата да поема част от разходите за осигуровки на работодателите, подписали трудов договор с младежи, при това още от 1 октомври тази година. Проблемът е, че за реализирането само на последната идея са необходими малко над половин милион лева, които не са планирани в държавния бюджет за 2013-а. По думите на Станишев средствата могат да се набавят чрез преразпределение на парите по Националния план за действие по заетостта. Според разчетите на социалното ведомство обаче там са останали едва около 14 млн. лв., които ще бъдат погълнати от близо 80 хиляди безработни след приключването на редица мерки и програми за заетост през есента. И ако случайно сметките на експертите от БСП излязат криви точно преди края на годината, нито ГЕРБ, нито Атака ще останат равнодушни в пленарната зала. Нищо чудно срещу мерките да скочат и от ДПС.
Не по-лесно ще е обсъждането и на готвените промени в т. нар. антимонополни закони. За тях парламентарните групи отказват всякакви подробности по разработваните текстове. Единствените разписани и депозирани в Народното събрания изменения са в проекта на бившия икономически министър в кабинета Борисов Делян Добрев за промени в Закона за енергетиката. Те предвиждат нови правила за съставяне и работа на Комисията за енергийно и водно регулиране, за да се даде фактически ход на обещаната
борба срещу монополите
nbsp;
и намаляване на цените на тока. Конкретните правила за ценообразуване обаче се очаква да бъдат разработени от левицата, но експертите им още умуват върху конкретните предложения. След като се отказаха от замразяване на тарифите под заплахата България да бъде глобена от Европейската комисия, Димчо Михалевски от Коалиция за България обяви, че може да се въведе двутарифно ценообразуване с преференциална цена за потребителите. От ГЕРБ обаче не вярват, че мерките ще имат ефект, и предлагат просто по-сериозен контрол върху дейността на енергийните дружества. Що се отнася до депутатите от Атака, те продължават да настояват за пълна национализация на компаниите с държавно участие в енергетиката, водоснабдяването и телекомуникациите и нищо чудно да се опитат да саботират гласуването на компромисни предложения.
Немалко шум ще се вдигне и около комплекта нормативи, засягащи сигурността и разузнаването. В деловодството на Народното събрание по темата вече са депозирани шест доклада с предложения за изменения в съществуващи разпоредби и за създаване на изцяло нови закони. Очаква се едни от най-разпалените дебати в пленарната зала да бъдат предизвикани от промените в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за Държавната агенция Национална сигурност, които вече бяха разгледани на първо четене в залата. Отделни правила са разписани също за Държавната агенция Разузнаване и в частност за военното разузнаване, както и за Националната служба за охрана, заедно с цялата система за защита на националната сигурност. И докато БСП и ДПС са окупирали изцяло сферата на сигурността, проектите за разузнаването са разработени от депутатите на ГЕРБ. Първите от тях ще бъдат вкарани за обсъждане в пленарната зала веднага след като парламентарните комисии бъдат съставени и започнат да обсъждат предлаганите промени.
Що се отнася до съдебната реформа и проблемите в системата на здравеопазването и образованието, за тях депутатите не говорят дори в кулоарите на парламента. Здравният сектор е представен единствено със спорния законопроект за отмяна на забраната за тютюнопушене на публични места, внесен лично от Волен Сидеров, който опозицията в лицето на ГЕРБ няма да подкрепи. В областта на образованието пък парламентарната група на Бойко Борисов е прокарала проекта си за изцяло нов Закон за предучилищното и училищното образование, който не успя да приеме в рамките на миналия мандат и който едва ли ще получи подкрепата на БСП и ДПС. Новите правила за работа на съдилищата фигурират в дългосрочната програма на управляващите, но изобщо не е сигурно дали ще видят бял свят. Кръгозорът на министри и депутати засега се простира до декември 2013-а и може да претърпи евентуален обрат само след като изтекат първите 100 дни от управлението на кабинета Орешарски. Дотогава и българската, и европейската общност могат да се успокояват, че поне имаме работещ парламент, пък бил той и без ясна законодателна визия.
