Изборният кодекс ще бъде пренаписан изцяло. Това стана ясно по време на кръгла маса в Народното събрание, инициирана от зам.-председателя на парламента Мая Манолова и с участието на над 60 граждански организации. Целта е да се осигури по-голяма възможност за участие на хората в изборите, както и за по-голяма свобода при пренареждането на листите, заяви Манолова пред журналисти.
Връщане на преференциалния вот и мажоритарния избор бе едно от основните искания на обществените организации .
Да се промени изискването за броя на подписите за издигане на независими народни представители, поиска Таня Цанева от Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ). Сред предложенията е и възстановяването на преференциалното гласуване на изборите и създаването на постоянна изборна администрация с екип от експерти. Искаме едно ясно определени в Изборния кодекс на понятието bdquo;недействителен глас, тъй като на последните избори има 18 хил. такива, подчерта Цанева. Друго искане е до 1000 души да могат да гласуват в една избирателна секция и да се разреши на неправителствените организации както социологическите агенции да извършват свой екзитпол.
Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда подчерта, че трябва да се възстанови преференциалното гласуване не само за парламентарни, но и за местния вот. Освен това Централата избирателна комисия трябва да има авторитет като този на Конституционния съд и да е съставена от 9 до 11 души. От Института настояват още за премахването на политическия квотен принцип в ЦИК, както и за по-голяма сигурност при отпечатването на изборните книжа и бюлетини, като това да става пред погледа на наблюдатели. Според Цонева също трябва да се промени броя на подписите за издигане на независими кандидат за народен представител. В историята на българските избори ние досега не сме имали независими народни представители, изтъкна Цонева. Според нея влизането в парламента на независими депутати щяло да даде възможност системата да започне да се пречиства от партийните лица. Сред предложенията на гражданите е и въвеждането на задължително гласуване и намаляване на субсидиите на политическите партии.
Нужен е напълно нов Изобрен кодекс, който трябва да бъде написан с филисофия, която да повишава ролята на гражданите и минимизира ролята на партиите, коментира от своя страна политологът Владимир Брезоев. Той припомни, че сегашния парламент е избран с едва 38% от гласовете на гражданите. Той е легитимен, но не е представителен, продължи Брезоев. bdquo;Не може да живеем, протестирайки. Ние протестираме, за да живеем, а не за да живеемrdquo;, заяви политологът. Според него спешно трябва да се възстанови конституционното право на гражданите да избират и да бъдат избирани. Да има равни права за издигане на политически субекти и медийна равнопоставеност на всички кандидати. За целта политологът ще внесе 60 поправки в изборното законодателство.
Николай Гацев от Гражданско движение bdquo;Орлов мост за промянаrdquo; заяви, че е привърженик на влизане на възможността за електронно гласуване, за която няма нужда от конституционни промени. bdquo;Имаме около 2 млн. българи, живеещи в чужбина, коментира още Гацев.
Зам.-председателят на парламента Мая Манолов уточни, че като проблем протестиращите са посочили и провеждането на предизборните кампании от партиите и отразяването им в медиите.
Чуха се предложения в подкрепа на въвеждане на машинното гласуване, продължи Манолова. Според нея темповете за промяна на изборното законодателство могат да бъдат ускорени, а гражданите могат да участват в пренаписването на кодекса.
bdquo;Даже за ГЕРБ, които са автори на предишния Изборен кодекс, е ясно, че той нанесе големи поражения на изборния процес и че трябва да бъде коренно променен или изцяло пренаписанпроменен, заяви още Манолова.
