Протестиращите в момента са единствената опозиция в България. Вярно е, че профилът на хората, които излязоха на улицата, е по-различен от този на февруарските демонстранти. И все пак свръхакцентирането върху разликите е подвеждащо.
С просто око се вижда, че мнозинството от тези хора са образовани. Такива обаче имаше и на предишните шествия. Февруарските протести се провалиха във формулирането на конкретни и ясни искания за промяна. Този път очакванията са енергията да е срещнала просветеността.
Очертава се и съзряването на гражданското общество и възраждането на солидарността в България да вървят паралелно със забавяне на икономиката, увеличаване на безработицата и спад на инвестициите. Това биха били неизбежните последици от политическата криза и от една серия от избори, които изглеждат все по-вероятни. За това обаче улицата няма как да бъде винена.
Поведението на Волен Сидеров заслужава отделен анализ заради последователните му опити да опорочи протестите. Още в неделната вечер лидерът на националистите се разходи пред парламента със свитата си от депутати и здравеняци, провокирайки журналистите на Канал 3 и малкото останали други хора. На следващия ден млади момчета с вид на биячи вече бяха отцепили хълма между бул. Дондуков и ул. Московска под предтекст, че Атака няма да допусне вандалство върху централата си. Нагнетяването на обстановка в стил Опълченците на Шипка разгневи част от протестиращите, които не се виждаха като наркомани и служители на Пашата, за каквито ги обяви лидерът на Атака. После протестът просто обърна гръб на Сидеров.
Съмнително е, че партията е спечелила дивиденти от поведението си. Тя успя да обиди голяма част от хората, които симпатизират на исканията на протестиращите. След безредиците пред Баня Башъ в София през 2011 г., когато Сидеров се държа по същия уж неконтролируем начин, партията му загуби електорална подкрепа.
Едно съвсем случайно съвпадение привнесе свеж хумор в бутафорните изяви на националистическата партия. В Софийската опера, където се намира строго охраняваната централа на Атака, в петък (21 юни) започнаха дните, посветени на Рихард Вагнер. По случай 200-годишнината от рождението на любимия на Хитлер композитор там ще бъдат поставени четирите опери от Пръстенът на нибелунга – Рейнско злато, Валкюра, Зигфрид и Залезът на боговете. Директорът на операта призова поне докато трае Вагнериадата да няма протести, за да могат зрителите спокойно да достигнат до залата. Окопната ситуация несъмнено ще прибави автентичност към преживяването на онези любители на изкуството, които твърдо са решили да игнорират панаира, за да се насладят на театъра.
