Темата за офшорните компании и тайните банкови сметки стана толкова актуална, че изведнъж избуяха и всевъзможни медийни експерти по нея. Но докато на Запад се говори с конкретни факти и се показват неопровержими документи, от които следват оставки и дори осъдителни присъди, у нас се работи основно по доноси. Не че няма българи, чиито богатства почиват на сянка в някои райски острови. Просто никой не желае тази информация да излезе наяве, защото засегнати ще бъдат всички.
След като на 15 юни Международният консорциум за разследващи журналисти (ICIJ) разпространи интернет приложението Офшорлийкс, включващо огромната база данни, която да осветли сенчестия бизнес, мнозина решиха, че най-сетне булото на мистерията ще падне. Нещата обаче не се оказаха толкова прости. Платформата, която позволява на потребителите сами да търсят измежду стотици хиляди тайни компании, тръстове и фондове, всъщност не разкрива почти нищо. Не че омаловажаваме труда на Международният консорциум за разследващи журналисти, но поне за България тази база данни не би могла да има решаващо значение.
Първо, в нея са включени само офшорките, създадени до 2010 г. в десет данъчни убежища, а именно на Британските Вирджински острови, Каймановите острови, Острови Кук, Синагпур, Хонг Конг, Самоа, Сейшелски острови, Мавриций, Малайзия и Лабуан. Данните за Китай, Тайван и Дания не са включени, тъй като в момента се анализират. А такива за Кипър, Люксембург, Панама, Белиз, Ангулиа и много други въобще няма. На практика сега достъпна е една малка част от общия обем на информацията, която се изчислява на 2.5 млн. секретни файла.
Вторият проблем е, че ICIJ Offshore Database показва връзки между хора или компании и офшорни организации, но без никакви отличителни белези – фирмен код, ЕГН или нещо друго, което да покаже, че зад съответното име се крие точно определен човек или компания. Истината е, че разпространената информация е внимателно пресята. От съображения за сигурност не са публикувани лични данни и банкови сметки, с които разполагат журналистите от консорциума. А точно това са онези данни, които биха помогнали на всички заинтересовани да стигнат до реалния собственик на една компания. Вместо това достъпни са единствено имена на физически лица и компании, регистрирани в офшорни зони и тези на фирми посредници. А имената на практика не доказват нищо, тъй като е съвсем нормално да има хиляди хора и фирми с еднакви названия.
Българската следа
Въпреки всички тези ограничения платформата на Международния консорциум все пак разкрива няколко безспорни български връзки. Става въпрос за десет адреса, на които са регистрирани физически или юридически лица, имащи тесни отношения с офшорни компании. Един от тези адреси например е на варненската улица Любен Каравелов №17. Там според Офшорлийкс е регистриран Николай Колев, който е посочен като директор и акционер в Straight Transit Inc. Негови партньори са Стефан Боп и CASCADO AG, която пък от своя страна има участие в още стотици фирми.
Самата Straight Transit Inc.
е регистрирана на Челмсфорд роуд 42 в ирландската столица Дъблин, където всъщност е седалището на посредника International Offshore Services Group, водещ към Британските Вирджински острови. От Българския търговски регистър обаче става ясно, че на улица Любен Каравелов №17във Варна е регистрирана Алфа Шипс, сред чиито собственици е същият този Николай Колев. Останалите акционери на занимаващата се с корабен мениджмънт компания са Младен Михайлов и Пламен Димкин.
Името на Алфа шипс нашумя през 2009-а, когато наетият от нея кораб Силвър 1 бе задържан в италианското пристанище Чивитавекия, а трима български моряци се оказаха заложници без храна и вода в продължение на няколко месеца. Тогава собствеността на плавателния съд не стана ясна. За съжаление това не може да се установи и сега.
В блок №6 на столичния комплекс Сердика пък се помещава
Десислав Маймаров, в качеството си на директор
на Remco technologies Limited от 1999 г. до 2002 година. Въпросната компания е акостирала на Британските Вирджински острови, където ползва пощенска кутия на един от основните посредници за офшорен бизнес – Portcullis TrustNet Chambers. Според търговския регистър у нас Маймаров сега притежава дружеството Поли тех груп, а в партньорство с руснака Николай Окунев и Поли тех.
Същата пощенска кутия на Portcullis TrustNet Chambers в Британските Вирджински острови се ползва и от Paragon Entertainment, Inc. на физическото лице Йехуда Бранд (Yehuda Brand), чийто адрес пък е на ул. Елемаг №19 (бл. 309) в софийския кв. Изгрев.
Нещата се повтарят и при
Милен Пантелеев и фирмата му
Global Management Ventures Inc. У нас той се помещава на варненската улица Марин Дринов №5. Любопитното тук е, че на същия адрес в морската столица е регистрирана и компанията Пауър систем на Борислав Пантелеев. Последният притежава още редица дружества, сред които Химел инженеринг, Нортек, Интелсофт, Изи маркет и други.
Отново с помощта на Portcullis TrustNet Chambers до офшорните острови на Великобритания е стигнал и
Венцислав Николов Дамянов
Той се води акционер в Grand Canyon Capital Limited, но по-важното е, че е и номинален притежател на акции от Fertitron INC – регистрирана със собствена пощенска кутия на Британските Вирджински острови. Същата фирма през 90-те години се свързваше с покойния вече бизнесмен Никола Дамянов (покровителят на групировката ТИМ), който предвид съвпадението в имената по всяка вероятност е баща на Венцислав. У нас сега също има такава компания – Фертитрон БългарияЕООД, която според сайта й е специализирана в бизнеса с недвижими имоти, инвестиране и посредничество при покупка, продажба, отдаване под наем и управление. Неин собственик е Венцислав Дамянов. Самият той притежава още две фирми – Проект БГ и Ви Ен Ди инвестмънт.
От базата данни на Офшорлийкс излиза и името на Делян Пенков Лилов – шефа на една от най-големите софтуерни фирми у нас Мусала софт. Той е регистриран в бл.19 в столичния комплекс Дървеница и се появява като посредник на Pulse Technology Limited.
Политико-популистките амбиции
В деня, когато управляващите партии гласуваха отмяната на решението си за назначаване на Делян Пеевски за председател на ДАНС, се чуха и остри закани да се извадят наяве българските собственици на офшорни фирми. Лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че това е почтеното към хората в България, това трябва да се знае. Тази мярка бе още по-силно застъпена от депутата от ДПС Йордан Цонев, според който от страната към офшорни зони всяка година изтичали 16 млрд. лева.
Няма да приемем абсолютно никакви аргументи, че това ще пресече инвестиционния климат в страната. По-добре без инвестиции, отколкото със заобикаляне на данъчните облагания и изтичане на национален капитал от страната… Необходимо е да се въведе забрана за участие на офшорни фирми в обществените поръчки, каза още Цонев. Тази му идея бе част от първоначалния вариант на пакета социално-икономически мерки, внесен от кабинета Орешарски, но по-късно бе премахната, като самият премиер Пламен Орешарски обясни, че подобни ограничения ще се въведат с промените в Закона за обществените поръчки.
В изказването си Сергей Станишев обяви също, че парламентарната група на БСП ще поиска
финансовият министър да отправи питане до офшорните зони
за всички фирми, на които краен собственик са български граждани. Това е почтеното към хората в България, това трябва да се знае и институциите в България трябва да направят подобно усилие, обоснова се Станишев. След това финансовият министър Петър Чобанов незабавно обяви готовност да изпълни заръката. Първото действие, което ще предприема, е да говоря с кипърския министър на финансите. Оттам нататък технически ще предприемем необходимите действия със съдействието на експертите от Министерството на финансите, за да проверим по какъв начин може да се изиска тази информация, имало ли е до момента подобна практика, каза той.
Почти сигурно е обаче, че до момента подобна практика не е имало. Но от правна гледна точка заявлението на Станишев прекрачва границата към популизма, защото на всеки трябва да му е ясно, че нито една офшорна юрисдикция няма да представи каквато и да е информация за физически или юридически лица. От няколко месеца САЩ, ЕС и Г-8 водят открита война за разкриването на такива данни, но конкретен резултат освен обещания за бъдещи намерения, и до днес няма. Пък какво остава нашият финансов министър да постигне успех само с една молба!
