Натискът на улицата през седмицатаотвори две врати – на Министерския съвет и на Народното събрание. Протестиращите официално се отказаха от диалога си с премиера Пламен Орешарски, но не пропуснаха възможността да станат част от законодателния процес в страната. Цялостна ревизия на правилата за гласуване и избор на народни представители поискаха десетки граждански и неправителствени организации на публичната дискусия за изменения в Изборния кодекс, организирана от заместник-председателя на парламента Мая Манолова след четвъртия ден на протести. Още същата седмица депутатите създадоха временна комисия за обсъждане на промените в норматива и се ангажираха да прекроят текстовете според исканията на избирателите.
Звучи обещаващо, но това съвсем не е първата (безплодна) крачка към промяна и няма нищо общо с прокламираната прозрачност при писането на закони. Предлагам ви да направим Изборния кодекс заедно, примами гражданите Мая Манолова, но не успя да отговори конкретно на нито един от поставените въпроси. Обеща единствено да направи всичко по силите си да обобщи предложенията за промени в норматива и да запознае с тях членовете на новосформираната комисия. Останалото зависи от вас. Аз лично в екстремно изпълнение не мога да участвам, свали от себе си отговорността заместник-председателят на парламента. И далновидно посъветва гражданите да се въоръжат с достатъчно търпение и упоритост, за да издържат на дългата и тромава законодателна процедура, в края на която е напълно възможно нито едно тяхно предложение да не види бял свят.
Не съм доволен, съмнението, че пак ни хвърлят прах в очите, остава. Да, приеха ни, изслушаха ни, но как изобщо ще се случат промените, когато хората не искат тези депутати, от които се очаква да вземат окончателните решения по Изборния кодекс? Не е ли това поредният опит за печелене на време?, възмущаваше се почти през цялото време Николай Андонов, който участва в протестите от първия им ден. Съмишлениците му обаче все пак се съгласиха да депозират предложенията си писмено в деловодството на Народното събрание, при условие че всички бъдат публикувани на парламентарната интернет страница. А след като Мая Манолова лично продиктува номера на мобилния си телефон – нещо като гаранция за поетите ангажименти, остана да се чака следващата среща. По всяка вероятност сбирката ще бъде насрочена за идния вторник (25 юни), но този път с участието на парламентарна група за изработване на новите изборни правила или поне с представители на основните политически формации.
Работата никак няма да е лека, защото гражданските организации поставиха повече от 20 различни искания за поправки, при това не само в кодекса, но и в редица други закони, включително и в конституцията и в правилника за дейност на Народното събрание. Един от призивите им е да се въведе електронно гласуване, за да се избегнат всякакви манипулации в изборния процес. Част от сдруженията са съгласни и на машинно гласуване, защото е по-лесно и финансово достъпно за организиране. Никакво гласуване на хартиен носител, призова известният дисидент от комунистическото минало Николай Колев – Босия и настоя да се криминализира отпечатването на фалшиви списъци с гласоподаватели. От Института за развитие на публичната среда обаче излязоха с контрапредложението бюлетините да имат серийни номера, а целият процес по отпечатване, съхранение и доставка да се следи от независимите наблюдатели на вота. Появи се дори идеята изборните книжа да се превърнат в ценни книги с цялата защита на закона и да се печатат в печатницата на Българската народна банка.
Участниците в срещата поискаха също възстановяването на преференциалния вот, за да могат да разместват имената в партийните листи не само при избори за парламент, но и за местна власт. Важно е да се облекчат и изискванията за издигане на независими депутати, за да можем да подкрепяме кандидати с експертни качества, а не послушковци на тази или онази партия, предложи Светозар Съев от Движение Орлов мост. По думите му съществуващата система е несправедлива, защото големите формации издигат 240 кандидати срещу регистрация от 10 хил. лв., а ако един инициативен комитет поиска да предложи свои номинации за всички свободни места в парламента, това ще му струва 240 пъти по 10 хил. лева. Според учредената в навечерието на последните предсрочни избори гражданска партия Република БГ напълно ненужно е и изискването политическите формации да събират минимум 7 хил. подписа, за да получат регистрация за вота. На последните избори имаше партии с по 1000-2000 гласа, което означава, че дори собствените им застъпници не са гласували за тях, мотивираха се от организацията. Подкрепено бе и предложението за преформатиране на избирателните райони и прекратяване на практиката един депутат да бъде издиган в няколко листи, за да попадне със сигурност в парламента.
Място сред останалите искания намери и идеята за задължително гласуване, както и изискването избирателите да имат средно образование, за да ползват правото си на глас. Елена Баташка от Сдружението на българските футболни привърженици поиска забрана на вота в чужбина, но срещна съпротивата на хората, представляващи българите зад граница. България е там, където има българи, отговори на искането Тася Тасова и на свой ред предложи избирателните секции в чужбина да се откриват автоматично, ако на последните избори в тях са гласували повече от 150 души. Емигрантите настояха дори да получат правото да издигат свой кандидат в българския парламент, но идеята се стори твърде екзотична на множеството. В края на дискусията участниците припомниха и по-популярните предложения – да отпадне държавната субсидия за партиите, депутатите да се избират за не повече от два последователни мандата, а отразяването на предизборната кампания в електронните и печатните медии да е абсолютно безплатно и да се извършва само от националните им представители.
На този етап депутатите от БСП са склонни да подкрепят въвеждането на машинно и преференциално гласуване, прочистването на избирателните списъци от мъртви души и облекчаване на режима за издигане на независими кандидати. Идеята за машинно гласуване не е нова за левицата и е почти сигурно, че ще намери място в Изборния кодекс, защото се подкрепя и от депутатите от ДПС. Социалистите дори са изчислили, че техническото подсигуряване на избирателните райони ще струва около 40 млн. лева. Така ще се обезсмисли печатането на фалшиви бюлетини и ще се застраховаме срещу случаи като костинбродския, коментира заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова. Нови текстове за избор на независими депутати също са абсолютно наложителни, защото терминът отпадна като нормативен текст, след като законотворците въведоха понятието народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Съставянето на нови избирателни списъци пък ще се извърши в тясно сътрудничество със системата ЕСГРАОН и след като се въведат нови изисквания за гражданска регистрация.
В случай че народните избраници наистина решат да удовлетворят всички искания на протестиращите, дебатите около промените в изборните правила без съмнение ще повлекат след себе си и други теми на деня, сред които финансирането на политическите партии и възможността за отзоваване на депутати. А подобен сценарий изобщо няма да се впише в предварителните обещания за максимално кратки срокове. Реалистично погледнато, толкова мащабни промени в Изборния кодекс едва ли ще се случат до края на годината, освен ако народните представители не изоставят останалите си ангажименти. И само в случай, че оцелеят след бурята на уличните протести.
