Който се е питал защо му беше на президента Росен Плевнелиев да свиква Консултативния съвет по национална сигурност в четвъртък (20 юни), отговорът е: за да се покажат с Волен Сидеров по телевизията. Шегата настрана – с мероприятието президентът само добави съчки в огъня на политическата нетърпимост, превзела държавните институции и не свърши нищо. Нито полезно, нито безполезно.
Скандали, пререкания и нито едно конкретно предложение за изход от политическата криза в страната ознаменуваха петчасовия дебат на петимата първи мъже в държавата. На седмия ден от гражданските протести лидерът на Атака Волен Сидеров почти саботира срещата и поиска оставката на държавния глава. Председателят на БСП Сергей Станишев говори толкова в последните дни, че май нямаше какво да каже. По традиция водачът на ГЕРБ Бойко Борисов напусна заседанието в знак на протест, а Лютви Местан от ДПС настоя президентът да го върне. След като мястото му бе заето от заместника в партията Цветан Цветанов, основните политически лидери възпроизведоха модела, който спъва работата им още от съставянето на новото правителство.
От криза се излиза с разум, с прагматизъм, с реализъм, защото те са необходими, за да се види коя е кризата, къде е кризата. Очаквах това от лидерите на парламентарните групи. Вместо това станах свидетел на поредната доза политически оценки за минали събития, несъвпадащи с дневния ред, който ни задава обществото, обобщи резултата от дискусията държавният глава. Той не скри разочарованието си и от безотговорността, с която формациите в Народното събрание игнорират уличното недоволство. Вече шести ден страната ни е залята от протести, за втори път през последните пет месеца. Това е ясен знак, че за пореден път нещо в действията на политическите сили е дълбоко сбъркано. Най-малкото това означава, че политиците не им дават отговора, който очакват. Не чуват изцяло това, което гражданите казват. Вместо стабилност се произвежда нова доза нестабилност в държавата. Вместо решаване на кризата тя се задълбочава, сподели притесненията си държавният глава, обосновавайки за пореден път решението, което взе в началото на седмицата, да свали доверието си от кабинета.
Но какво всъщност е очаквал президентът Плевнелиев той така и не каза.
