В корените на гръцкото нещастие са двата национални комплекса за малоценност. Единият е във времето – към предците. Другият е в пространството – към европейците. Неоснователни комплекси може би, но това не ги прави по-малко реални.
Това обяснява титанът Никос Диму през 1975 г. в книгата си Нещастието да си грък. Написаното в нея за гърците е буквално валидно и за северните им съседи.
Убедете се сами:
Другите народи имат религия. Ние имаме свещеници.
Гърците гледат на държавата си така, сякаш е още турска провинция. И са прави.
Докарани сме дотам, че да се срамуваме от истинското си лице. Мразим се, понеже не сме високи и руси и защото нямаме класически гръцки профил като Хермес от Праксител. Мразим и съседите си, тъй като приличаме на тях…
Гръцкото образование е механизъм за масово насилствено захранване със знания, задвижван от неуки, сковани и лошо платени преподаватели.
Двама гърци правят за два часа – поради разногласия – това, което един грък прави за един час.
Гръцката икономика се опира основно на приблизително 30 големи фирми, но всички те зависят от една банка, която на свой ред зависи от държавата.
Докато половината гърци полагат усилия да превърнат Гърция в една чужда страна, останалата половина са я напуснали.
Гърците не са преживели нищо от събитията, които са превърнали Западна Европа в това, което е днес – нито Ренесанса, нито Реформацията, нито Просвещението, нито Френската революция. Те просто са били катапултирани от Средновековието (в което са останали да живеят до освободителната война през 1821 г.) в новото време.
Учудващо, нали?
Сега сме ние, нека допишем Диму за българските характеропатични особености. Които може би ще се окажат и типично гръцки. Викаме на помощ великия български душевед Иван Хаджийски, създал Бит и душевност на българския народ:
Всички български герои преди Освобождението като Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Караджата са смесица от бабаитлък, кокошкарство и идеализъм.
Българска работа, това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои…
Съзнавам неудобството да поставя своите актуално премислени истини до тези на Диму и Хаджийски, но нека оставим скромността на некадърниците:
– Дъното на българската криза е най-дълбокото на света. След като от години копаем до нови и нови дъна…
– Преходът ни е много дълъг, защото паметта ни е много къса.
– Парламент на български идва от парлама.
– Български протестиращ не може да бъде прибран, ако никой не го е изкарвал.
– На повечето наши диалекти прОзрачност звучи като прИзрачност.
– Според българските политици политическата грешка е просто грешка. А признатата грешка е равна на прошка. Според европейските им колеги политическата грешка изисква политическа отговорност, а тя се изявява само с политическа оставка.
Чавдар Цолов,
фрустрат
