Боряна Димитрова е един от създателите на социологическата агенция Алфа Рисърч и управляващ партньор в нея. Доктор по социология, специализирала е политическа и електорална социология в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ. Член е на българската и на европейската асоциации на изследователите на общественото мнение и пазарните проучвания.
Г-жо Димитрова, подкрепяте ли т.нар. харта 2013 и ще участвате ли вдискусиите за проблемите, които тя очерта?
– Значението на документи от този характер – Хартата за правата на човека, Харта 77 на Вацлав Хавел и пр. – е обединението около един базисен минимум от ценности, права и правила, които обществото изповядва и които се ангажира да спазва. В случая с Харта 2013 споделям огромната част от констатациите за проблемите, но не споделям отлагането на гражданското действие към отдалечената във времето работа на експертните групи. Изследователската дейност и дискусии закономерно водят до различия, а България се нуждае от спешна промяна. Другото демотивира и служи за алиби на вбесяващото статукво.
Алфа Рисърч беше сред подписалите протестната декларация до Народнотосъбрание от 14 юни. Виждате ли нещо, което правителството, БСП и ДПС могатда направят, за да неутрализират последиците от назначението на Пеевски зашефна ДАНС?
– Това, което можеха да направят, очевидно не им беше по силите – да не избират Волен Сидеров за шеф на парламентарната Комисия за борба с корупцията и парламентарна етика, да не аплодират с мълчанието си скандалното му поведение на КСНС при президента, да не лъжат, че един спорен заместник-министър е бил препоръчан от еврокомисаря по транспорта (заради което последният поиска безпрецедентно извинение)… Сега единственото, което им остава, е да осъзнаят, че заради начина, по който са сглобили лодката на властта си, не могат да произвеждат друго освен скандали. Бърза оставка – само така могат да минимизират щетите от взривоопасната смес, която запалиха.
Как си обяснявате извънредната ситуация, в която беше поставенадържавата?
– С начина, по който беше замислена да се упражнява властта – de jure, с фасаден план Орешарски , обвит в експертна обвивка и социални мерки, de facto – с подчиняването не само на кабинета – да припомним, че и членовете на Изпълнителното бюро на БСП бяха изненадани от номинираните министри, да не говорим за избора на Д. Пеевски – на медиите, но и на специалните служби на неясни икономически интереси. Ако този план беше успял, всякакви права и воля на гражданите щяха да бъдат тотално игнорирани. Гражданският инстинкт реагира точно на тази извънредна ситуация.
Как преценявате възможността едни бързи избори да възпроизведат сегашната политическа ситуация?
– Нека много ясно да кажа – сегашната ситуация не може да се възпроизведе. Протестите вече създадоха една нова реалност – интернет и социалните мрежи ускориха неимоверно разпространението на информация и реактивността на обществото. Този социален контрол няма да спре. Всяка личност, номинирана за публична длъжност, всяко действие на управляващите, които и да са те, ще бъдат следени под лупа. Промени вече текат вътре в големите партии. Доброволно изолиралата се доскоро от политическия живот градска средна класа започва да се събужда, не само в София. Демаскирани и изтласкани в периферията са такива подръчни продукти на политическото инженерство като Атака и РЗС. В резултат – в следващия парламент ще има по-стабилни ляв и десен блок и тежестта на политическото балансьорство, взело формата на откровено изнудване в 42-ото Народно събрание, силно ще намалее.
Каква е прогнозата ви за подкрепата за очертаващия се блок между Движение България на гражданите, ДСБ и Синьо единство? Ако те се обединят, може ли да се очаква аритметичен сбор на резултатите им на последните избори?
– Един десен блок може да събере значителна подкрепа само ако излезе от тесните рамки на механичното обединение и съумее да представи адекватно исканията на набиращата сили млада средна класа. Още преди изборите изследванията показваха, че сред нежелаещите да отидат до урните се открояваше тъкмо поколението на 25-45-годишните, което сега е най-многобройно по улиците. Не бива да подценяваме и психологическата идентификация – мнозина, които сега не протестират, биха искали да бъдат като тези хора – свободно да изразяват мнението и волята си, да усещат, че животът им зависи от съвместните им усилия. Обединението на тези хора около общ проект може да доведе до парламентарно представителство с реална политическа тежест.
Не се ли създава впечатлението, че тези партии избързват да формират десен съюз заради възможността от скорошен вот, без да са изгладили вътрешните си противоречия и проблемите, наслоили се между тях в годините?
– Десните партии от години се опитват да изгладят противоречията и проблемите помежду си, в резултат на което възникват само нови и нови противоречия, а и партии. Грешно и вредно би било тези партии да се самоизолират и да започнат да решават неинтересуващите почти никого техни вътрешни проблеми, вместо да се обърнат навън. Сегашната криза показва ясно, че от пренаписване на правилата се нуждае не просто взаимодействието между десните партии, а взаимодействието между тях и техните избиратели.
Какво трябва да направи все още неродената нова десница, за да излезе от бутиковия формат и да се превърне в масова партия, каквато беше СДС през 90-те години?
– От новата десница се очаква да предложи платформа за действие, която да гарантира едновременно правилата на политическото представителство и правата на гражданите. В момента обединението на десните партии черпи сила от енергията на протестите, но много скоро самите протестиращи ще имат нужда от енергията и професионализма на тези партии. Това е тяхната историческа отговорност, а и шанс да се наложат като значима политическа сила.
Колегите ви Кънчо Стойчев и Андрей Райчев обявиха, че се оттеглят от социологията, но продължават да стоят зад Галъп . Смятате ли, че социологията като цяло има нужда от промяна на лицата си?
– Ще ви отговоря по принцип, безотносително към казуса с тези колеги, тъй като по собствените им думи тяхното оттегляне беше продиктувано от факта, че се ангажираха толкова силно с една политическа сила, че започнаха да рушат доверието в агенцията си и прекрачиха допустимите социологически граници на обективност. Всяка професия има нужда от обновяване на лицата си, особено тези, които са свързани с публичната сфера. Огромно е психическото напрежение – веднъж да бъдеш максимално точен в данните, и втори път – да не се поддадеш на реакциите и заплахите, когато публикуваш тези данни. Българското общество е много динамично, ние изследваме буквално подвижни пясъци и социолозите са най-удобната мишена на политиците за слабите им резултати. Честно казано, в тази ситуация никак не е лесно да запазиш сили и енергия.
Какви са показателите в едно социологическо проучване, които читателите и зрителите трябва да следят, за да заключат, че то е качествено?
– Всяко професионално проведено социологическо проучване трябва да посочи свои основни параметри като: период и начин на анкетиране, брой участващи лица, начин на подбор,т.е. как е направена извадката, размер на статистическата грешка. Няма абсолютни критерии за качество, като например, че по-голям брой анкетирани непременно води до по-достоверни резултати (възможно е да се постигне тъкмо обратното, ако анкетите са направени набързо или не е спазена стъпката на извадката), или почти анекдотичния казус от отминалата кампания, че показването на анкетните карти гарантира обективност. Най-важният критерий е как се съотнасят резултатите от проучването с обективните данни, получени от други източници – например данните за продажби на стоки, удовлетвореност от дадена услуга, медийни предпочитания и, може би най-вълнуващото за широката публика – с резултатите от изборите. Част от тези проучвания са конфиденциални, други не са. За хората е важно да знаят какво е измервала и прогнозирала дадена агенция във времето и на тази база да изграждат отношението си към нея. Водени от това убеждение, ние в Алфа Рисърч публикуваме на сайта си периодичен социално-икономически мониторинг – може би един от най-дългогодишните и подробни източници на сравнима социологическа информация у нас. Всеки може да проследи и сам да формира мнението си.
Имате ли наблюдения колко от партиите, минали 1 процент, използват фокус групи, за да изследват електората си и гласоподавателите като цяло?
– У нас фокус групи използват основно по-големите партии, и то само в предизборната кампания. Което вероятно е и едно от обясненията защо рядко са в час с промените в обществените настроения и сгромолясването от властта им идва винаги неочаквано.
Кое има по-голямо значение за политическите послания, които чуваме в кампаниите и ангажиментите в програмите на партиите – резултатите от фокус групите или идеологиите, усмотрението на ръководствата и вътрешнопартийния дебат?
– Ние не сме партийно ориентирана агенция и нямам представа от вътрешния процес на взимане на решения. Впечатлението ми е, че резултатите от фокус групите определят най-вече посоката на посланията, силните акценти в тях, както и целевите групи. Имат и един страничен, но много любопитен ефект. Партийните активисти често живеят в един свой си свят, където вътрешните интриги имат много по-голямо значение от вълненията на избирателите. Наблюдавала съм колко шокирани остават те от споделените във фокус групи оценки на техни симпатизанти. Това има много отрезвяващо въздействие и прави начина им на мислене поне малко по-реалистичен. Да се надяваме, че и в сегашната ситуация политиците ще проявят реализъм и няма да поставят личното си его над суверена, който ги е избрал.
