Финансовите министри на страните от Европейския съюз очертаха параметрите на поредното парче от сложния пъзел, наречен банков съюз. Това стана по време на извънредната среща на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 26 юни в Брюксел, след като в края на миналата седмица те не успяха да постигнат консенсус.
След дълги преговори, приключили в малките часове на 27 юни, министрите на финансите постигнаха съгласие за правилата, по които ще се справят с оздравяването на проблемните банки. Съгласно договорените мерки от 2018 г. т. нар. спасителенрежим ще принуди акционерите, облигационерите и големите вложители да допринесат за поемане на щетите в случай на сътресения в банката. Влоговете под 100 000 евро, които са гарантирани, няма да бъдат засегнати, а неосигурените депозити на физически лица и малки фирми ще имат преференциален статус в йерархията при спасителни операции.
Това означава, че всяка страна от ЕС ще има свободата да вземе решение дали да предпази някои кредитори от загуби при определени обстоятелства. За целта първоначално трябва да бъдат покрити минимум 8 на сто от общия размер на задълженията, преди банката да може да използва средства от специално създаден към механизма фонд. След като този праг е преминат, страните ще имат право да изберат дали да потърсят помощ от фонда, или да използват държавни ресурси за рекапитализирането на банката. Сумата обаче не може да надвишава 5 на сто от пасивите на банката и зависи от одобрението на Брюксел.
Всяка държава от Европейския съюз ще трябва да създаде национален фонд, финансиран чрез такси от банките. В споразумението се посочва още, че тези средства трябва да достигнат до 1.3% от общия размер на гарантираните банкови депозити в цялата страна. Правилата ще се прилагат за всички страни в съюза, включително и България.
Именно въпросът за повече гъвкавост на национално равнище забави преговорите, тъй като държавите членки на еврозоната настояваха да приспособят правилата, така че да отговарят на банките в тяхната страна. Германия претендираше за строга, единна и автоматична спасителна процедура, докато Франция, Обединеното кралство, Швеция и други страни от еврозоната искаха повече правомощия за националните правителства. Брюксел се опасяваше, че прекалената свобода ще позволи на големите богати държави да използват публични средства за спасяването на своите банки. В същото време по-малките и по-бедните страни няма да имат друг избор, освен да ощипят кредиторите, в това число и вложителите, както се случи с Кипър. Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви, че окончателното споразумение е така устроено, за да се избегнат подобни капани.
Министърът на икономиката на Дания Маргрет Вестагер определи споразумението като балансиран компромис, а шведският й колега Андрес Борг заяви, че по този начин се оставя възможност на страните да вземат решенията за техните най-важни банки. Има една разумна степен на гъвкавост, когато става въпрос за инжектиране на капитал в банките, коментира още Борг.
Ирландският финансов министър Майкъл Нуунан, който председателства срещата, характеризира споразумението като революционна промяна в начина, по който се третират банките. Описвайки преговорите като доста трудни и интензивни, германският финансов министър Волфганг Шойбле определи реформите като важна стъпка, която да покаже, че на първо място при спасяването на една банка отговорни трябва да бъдат акционерите и кредиторите. Акционерите – да, но защо и кредиторите?
За първи път постигнахме съгласие по една значителна стъпка, за да предпазим данъкоплатците, да прекъснем порочния кръг между банките и суверена и да убедим банките да се държат по-отговорно, коментира холандският финансов министър и ръководител на Еврогрупата Йерум Дейселблум. Това е ясен сигнал към пазарите и инвеститорите и в същото време значителна крачка към банковия съюз, подчерта още Дейселблум.
Малко повече от година на сложни и противоречиви дебати бе необходима на министрите да създадат единните правила, които да вдигнат тежестта от данъкоплатците при спасяването на банки. Реформата е водеща в усилията на съюза да укрепи националната защита срещу банковите фалити, които струваха на европейските данъкоплатци близо 1.6 трлн. евро от разгара на финансовата криза през 2008 г. насам. Сегашният напредък в преговорите дава надежда на финансовите министри, че текстът на споразумението може са стане готов до края на 2013 година.
Необходимо е одобрението на Европейския парламент, за да може пакетът от правила да се превърне в закон. Въпреки това споразумението между страните членки е значителен успех за развитието на останалите стъпки към финансовата интеграция, в това число и към създаването на единен орган за затваряне на банки в еврозоната. Очаква се Европейската комисия да предложи единна мощна система за вземане на решения за кредитните институции в еврозоната, която ще работи съвместно с Европейската централна банка в ролята й на надзорник. Въпреки това успехът на банковия съюз е изправен пред сериозни насрещни политически ветрове, тъй като Германия е твърдо против такива важни правомощия да бъдат централизирани в Брюксел.
И докато финансовите министри се поздравяваха един друг за успеха, новината не е повод за радост сред вложителите. Новите правила разрушават табуто в Европа, че спестителите никога не трябва да губят депозитите си, въпреки че все пак страните ще имат известна гъвкавост, за да решат кога и как да наложат загубите.
Вложителите с големи депозити ще имат време да умуват до влизането на механизма в сила през 2018-а как да се спасят от загуби. Те може да избират дали да съхраняват парите си в една банка, радвайки се на печалбата от високата лихва, но в същото време да рискуват, ако точно тя фалира. Или да разпределят парите си в няколко банки, така че при евентуална нужда от спасяване да претърпят по-малки загуби. По ирония на съдбата – или не, през втората половина на 2018 г., когато механизмът влиза в сила, България ще бъде ротационен представител на Съвета на Европейския съюз и ще ръководи работата на ЕС.
