Да започнем оттам, че народните представители също са хора.Учили са, работили са, имат семейства, за които да се грижат… Може да избягват градския транспорт, но също плащат сметки, пазаруват, боледуват… Дори да приемем, че злоупотребяват със скъпи костюми и прически заради телевизионните камери в Народното събрание, трябва да се съгласим, че имат нужда от издръжка. Част от привилегиите им действително попадат в графата лукс, но повечето не са по-различни от служебните коли, компютри, телефони, ваучери за храна, че дори и детски градини, с които се възнаграждава трудът на не малка част от служителите у нас. По-важният въпрос е
колко струват решенията
nbsp;
имв пленарната зала? Не говоря за физическото гласуване с натискане на правилния бутон, даже не и за рушвети заради лобистки закон, а за онази морална отговорност да управляват съдбата на над 6 млн. души.
Да оставим числата да говорят. Месечното възнаграждение на депутатите в момента е точно 2196 лв. и няма да се променя до края на годината. На едно от първите си заседания народните избраници замразиха доходите си за срок от шест месеца, за да не тежат на българския данъкоплатец в условията на финансова криза. Никой обаче не се лиши от допълнителната сума, която му се полага за изпълнението на служебните му задължения. Става дума за т. нар. представителни разходи, които са в размер на две трети от месечната заплата, или общо 1464 лева. В правилника за дейността на Народното събрание е записано, че сумата се отпуска за наемането на допълнителни помещения и сътрудници, както и за консултации и експертизи, които да помагат при изготвянето на законопроектите. Освен това обаче депутатите ползват бонуси и по линия на държавната субсидия, когато изпълняват чисто партийни задачи. Дори кафето и обядът не им бъркат сериозно в джоба, защото рядко надхвърлят 4-5 лв. във ведомствения стол. Заедно с безплатния транспорт и скъпите подаръци (макар и на двойно по-ниската стойност от 220 лв. спрямо миналогодишните 440 лв.)се оказва, че депутатите са едни от малкото наети с над 3660 лв. месечно възнаграждение и без почти никакви разходи.
Когато в същата тази държава над 800 хил. пенсионери получават под 200 лв. пенсия, почти 40% от младежите са безработни, а средният доход на населението е около 780 лв. (по данни на Националния статистически институт, Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт), контрастът става твърде голям. Нека депутатите поживеят няколко месеца с минимална работна заплата от 310 лв. и сами ще поискат да я увеличат, предложи неотдавна лидерът на Атака Волен Сидеров. Но сам изостави идеята си, след като партията му спечели цели 23 мандата в парламента и малко над 3 млн. лв. годишна субсидия. Впоследствие в историята остана и предизборната му екзотична оферта за 1000 лв. минимална заплата и 500 лв. минимална пенсия. И, естествено, в обществото назря сериозен
nbsp;
бунт срещу партийните субсидии
nbsp;
и най-вече тези, които се полагат на формациите, попаднали в парламента след избори.
Годишно за издръжката на партиите от държавния бюджет отиват близо 41 млн. лева. Почти толкова се търсят от управляващите сега за изпълнението на основните мерки в социалната им програма, отбеляза заместник-председателят на България на гражданите Петър Николов, когато в самото Народно събрание избухна спор за размера на субсидията. По думите му не е логично политическите групи да запазват размера на финансирането си от миналата година, когато държавата затяга колани във всички сфери. Конкретното предложение на движението, водено от бившия еврокомисар Меглена Кунева, е субсидията да се намали наполовина и вместо по 12 лв. на спечелен глас партиите да получават по 6 лв. от хазната. По този начин само от това перо ще бъдат икономисани около 20 млн. лв. – колкото впрочем издирваше ГЕРБ в края на мандата си, за да увеличи майчинските. След продължителните дебати в парламента депутатите постигнаха консенсус по принцип да преразгледат начина, по който се финансират политическите партии, но никой не се нае да предприеме конкретни стъпки за орязване на собствените доходи.
Ако се вярва на самите партийни функционери, избраниците на народа не са готови да посегнат на държавната субсидия, защото се страхуват от чуждо влияние. Няма как да заменим финансирането на политическите партии от държавата, тъй като това би ги поставило в много силна зависимост от неполитически фактори, отбеляза депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов. Не бива да се увеличава възможността за корпоративна намеса в партийния живот, подкрепи го и политическия му опонент Красимир Ципов от ГЕРБ. Депутатите се опасяват, че ако се ликвидира държавната субсидия, компании със солидни икономически интереси в страната ще започнат да купуват цели политически формации, като ги издържат чрез дарения. Схемата ще бъде удобна и за двете страни, понеже партиите не са длъжни да описват произхода на подарените суми и на практика ще бъде труднодоказуемо кои корпорации стоят зад политическите групи. В другия случай същите фирми ще създават собствени партии, финансирани с труда на наетите в тях служители, по модела на Либерален алианс на аптечния бос Веселин Марешки и свързаната със самоковския бизнесмен Христо Ковачки политическа формация Лидер. Според Красимир Ципов този казус може да се разреши много бързо с промени в Закона за политическите партии така, че в бъдеще всички дарения над минималната работна заплата да се превеждат по банков път, за да могат лесно да се проследяват. Друг е въпросът дали предложението му ще получи подкрепа в пленарната зала.
В тази ситуация доста актуален стана и въпросът могат ли
партиите да се издържат сами
nbsp;
Ако се вярва на отчетите им пред Сметната палата, публикувани преди повече от два месеца, политическите формации почти не разчитат на собствени средства. Най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ през миналата година е събрала скромните 64 хил. лв. от членски внос в сравнение с 546 хил. лв., постъпили в касите на ДПС. Единствено левицата не прави компромис с това перо в бюджета си, в резултат на което финансовата подкрепа на функционерите й през 2012-а е надхвърлила солидните 1.2 млн. лева. От същите отчети стана ясно, че повечето партии не харчат държавната субсидия, а я съхраняват на дългосрочни депозити с висока възвръщаемост, като се издържат на практика от лихви. Според публикуваните данни през миналата година от лихви в ГЕРБ са постъпили малко над половин милион лева, защото почти всички налични средства на групата (общо 28.6 млн. лв.)са били депозирани в банка. Конкурентите от БСП и ДПС не уточняват приходите си от лихви, но левицата съхранява в сметка 2 млн. лв. при годишна субсидия от 8.7 млн. лв., а етническата партия е направо богата с 8.7 млн. лв. на депозит при 7.1 млн. лв. държавно финансиране.
Данните недвусмислено показват, че партиите в парламента разполагат с достатъчно средства, за да покриват разходите си сами, без държавна субсидия, бе коментарът на гражданските организации по повод изнесените отчети. В резултат на това Атака изготви изменения в Закона за политическите партии, които забраняват на формациите да ползват пари от хазната. Има нагласи у хората партиите да се издържат сами – чрез членове и дарения. Ако сега премахнем партийните субсидии, това ще е силен знак за хората, че сме се замислили за тях, призова от парламентарната трибуна лидерът Волен Сидеров, но така и не успя да убеди колегите си да премахнат държавното финансиране. Това е въпрос, който се решава в бюджета на Народното събрание, а не от Закона за политическите партии, опонира заместник-председателят на парламента Мая Манолова и предложи решението да се запише в норматив, след като се подложи на широка обществена дискусия.
На фона на нестабилната политически и финансово обстановка обаче въпросът може и да изпадне от дневния ред на парламента. Освен ако инициираните от гражданското общество промени в Изборния кодекс не повлекат след себе си и поправки в Закона за политическите партии, заедно с корекции в годишния план за приходите и разходите на Народното събрание.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Рекордьори по субсидии
България може да е малка държава, но основните творци на законодателството й са сред най-добре платените експерти в Европа, сочи доклад на Асоциация Прозрачност без граници. Организацията сравнява партийните субсидии у нас с тези в Източна и Западна Европа, за да установи, че българските партии получават (на глава) почти седем пъти повече средства от германските и над десет пъти повече от колегите си в Словения и Хърватия.
Според текстовете в Закона за политическите партии в България всички формации, които спечелят повече от 1% от гласовете на парламентарни избори, имат право на държавна субсидия, равняваща се на 12 лв. за всяка валидна бюлетина в тяхна полза.
В Словения партиите се финансират главно от печалба от партийни фирми и дарения. Пари от държавата получават единствено за организиране на предизборна кампания, като сумата се определя в зависимост от резултатите на предходни избори – по 0.30 евро за всеки привлечен глас на парламентарен вот и 0.10 евро за президентски избори.
В Хърватия политическите формации разчитат основно на постъпления от членски внос, като всеки партиен функционер внася до 1% от месечната си заплата. Ако някой дари повече от три месечни заплати за година, средствата се декларират пред органите за финансов контрол.
В Германия системата е малко по-сложна, но финансирането на партиите пак е по-скромно от това у нас. Политическите формации в една от най-богатите западни демокрации прибират по 0.85 евро за първите четири милиона гласа и по 0.70 евро за всички следващи. Изискването е партиите да са спечелили поне 0.5% от гласовете на евроизбори и за Бундестаг.
Във Франция ежегодно се отделят по 80 млн. евро за финансиране на политическите сили. Макар това да е с три пъти повече от средствата за българските им колеги, във Франция живеят девет пъти повече хора, отколкото у нас.
