Делата за корупция в България се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или цялото правителство. Това се посочва в анализ на прокуратурата.
Налице е и порочна прокурорска практика да се образуват наказателни производства срещу неизвестни длъжностни лица или неизвестни магистрати, след като са налице достатъчно данни, че конкретно длъжностно лице или магистрат е извършило престъпление от общ характер. Значителна част от делата, приключващи с оправдателни присъди, са образувани неоснователно и изобщо не е следвало да се внасят в съд.
Търси се реализация на обвинителната теза на всяка цена в съда, без да се държи ясна сметка за възможния краен изход на производството. Не се държи сметка за обстоятелството, че неблагополучието на обвинителната теза в съда ще има по-силен отрицателен обществен отзвук, особено ако са положени неимоверни усилия и е вложен сериозен потенциал в съдебната фаза на производството, отколкото, ако прокуратурата предварително извърши обективен анализ на поведението на обвиняемите лица и застъпи принципни позиции относно виновността и отговорността им.
В периода от 2007 г. досега прокуратурата работи с различни критерии кои престъпления са корупционни, както и срещу кои лица, извършили такива престъпления, следва да се води статистика.
Корупционните престъпления представляват практически незначителен дял от общия брой на разкритите. Наказателната политика на държавата не е ефективна по отношение на корупцията, за разлика от престъпленията в други сфери на обществения живот. За периода от 2007 г. -до 2013 г. са образувани 418 453 досъдебни производства за корупционни престъпления. Внесени са 135 135 прокурорски акта срещу 164 128 лица. Осъдени или санкционирани са 152 575 лица, а влезлите в сила присъди са 97 117. Оправданите лица са 6 480.
Важен, според анализа, проблем е, че данните за образуване на наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, се получават в прокуратурата значително време след извършване на деянията, а в повечето случаи се извършват и продължителни проверки. Продължителният период, изтекъл от извършване на деянието до образуване на наказателно производство, затруднява събирането на доказателства.
Във Върховната касационна прокуратура е необходимо преструктуриране. То следва да се основава на специализация и на ефективно функциониране.
Националното следствие има оптимална структура и повече от достатъчно кадри. При невисоката натовареност на следователите там и следствените отдели на окръжните прокуратури, техният капацитет не се използва оптимално, сочи докладът. Все още не е отговорено напълно на очакванията за високо качество, пълнота и срочност на водените от следователи разследвания по наказателни производства за престъпления от висок профил, за постигането на каквито резултати на НСлС е отредена методическа роля.
Военните и специализираните прокуратури са несъпоставими в структурно и функционално отношение с останалите, изградени на териториален принцип. Магистратите под пагон изглеждат преобезпечени от гледна точка на редуцираната си компетентност. Те имат ресурс да посрещнат евентуални промени, които биха направили по-широк кръг дела, подсъдни на военен съд. Специализираната прокуратура се нуждае от допълнителен ресурс, а периодът на нейното съществуване е достатъчно дълъг, за да бъдат самостоятелно и задълбочено проучени на резултатите от работата.
Статистическата методология, на която разчита прокуратурата за измерване на натовареността, не отчита в достатъчно разлики, а предпочита да борави само с традиционни вътрешни за ведомството показатели. Специално за първоинстанционните прокуратури темата за натовареността и характеристиките на териториалния район са тясно свързани. Въпросът за по-равномерното натоварване на прокурорите стои в контекста за определянето на съдебните райони, посочва анализът.
В бъдещата кадрова политика като задължителен елемент следва да се наложи разбирането, че командироването е допустимо в изключителни случаи. Има потенциал за по-ефективно и ефикасно използване на кадровия ресурс от служители, като в някои отношения това изисква нормативни промени.
