Въпреки освиркванията, дюдюканията и усещането за ненавист, което сякаш може да се реже с нож, те все пак преминават през загражденията. Вече десетина дни металните решетки са изтеглени чак до храма Св. Александър Невски, за да осигурят на депутатите безопасна дистанция от народната любов. Когато самият той благоволи да се появи, полицаи и здравеняци го наобикалят и треперят да не би да падне косъм от него. Напоследък бръчките по родолюбивото му чело са по-дълбоки от всякога, а гласът – по-уморен. Така се получава, когато върху му се крепи цялата държава. Парламентът няма кворум, ако героят и хората му не отидат на работа, правителството спира да функционира, ако не са благосклонно настроени.
По пътя към работното си място Волен Сидеров вече не се спира да говори с досадните журналя. Наскоро той надълго и нашироко обясни на народа как се правят медийните манипулации. Както никой не е станал пророк в собственото си село, така и онези, от чиито професионални среди той произлиза, няма как да разберат дълбокия патриотизъм в политическите му ходове.
Най-накрая свитата му достига до парламента. Следват 120 облекчени депутатски въздишки. И в този ден Народното събрание ще може да работи…
Подкрепата, която оказва Сидеров на мнозинството, става все по-компрометираща за БСП, след като и председателят на социалистите в Европарламента Ханес Свобода поиска българското правителство да се разграничи от Атака. Не им беше лесно на европейските социалисти да бранят българските си съидейници на специалното изслушване по въпроса в Европарламента в Страсбург във вторник. Засега за санкции все още не може да се говори, а историческите асоциации могат да бъдат доста подвеждащи. Случаят не е толкова притеснителен за Евросъюза, колкото беше подкрепата на австрийските националисти на Йорг Хайдер за правителство през 2000 година. Тогава на Виена й бе отнето правото за гласуване в съвета. Засега заигравката на БСП и ДПС със Сидеров по-скоро се използва в контекста на
противопоставянето между ЕНП и ПЕС
преди изборите за Европарламент догодина. Същевременно обаче ненормалната ситуация в страната се осветява от мощни прожектори.
Зависимостта на институциите в България от прищевките на човек, идващ от задния двор на политиката, заплашва не само качеството на управлението и реномето на страната пред международните й партньори. Съвсем не на шега на карта този път е поставен и социалният мир. Много глупости са се случвали в последните двайсет години. Досега обаче мнозинството и правителството не са били подчинени на някого, който отива в парламента препасал пистолет и размахващ полицейска палка, обяснявайки, че с нея разгонва помияри. Може и да звучат комично, но предупрежденията на националистическия лидер за гражданска война и за граждански арести са логическа градация на едно все по-неконтролируемо поведение.
Но този път БСП и ДПС не могат да си позволят да го заклеймят открито, тъй като са заклещени в ъгъла. Все по-настойчиво Станишев призовава журналистите да не мерят с двоен аршин и да си спомнят как националистическата партия подкрепяше ГЕРБ две години и половина. Което е истина – си е истина. Но бившите управляващи внесоха в парламента декларацията, осъждаща Атака след изстъпленията пред софийската джамия в края на 2011 година. Те разполагаха с резерв от независими депутати и не страдаха много от тази зависимост.
Разграничаването на мнозинството от Сидеров е неубедително, а твърденията, че Атака не подкрепя правителството, не са нищо повече от
прах в очите
Властта не може да приеме осъждаща декларация за изцепките му, както направи предишният парламент. И то не защото няма да имат кворум – при подобен случай ГЕРБ (които впрочем самостоятелно също си траят) не биха пропуснали да влязат в парламентарната зала. Просто сега управляващото мнозинство няма как реално да му противоречи.
В публичното пространство шества една заблуда. Мнозина не само говорят, ами явно и вярват, че Сидеров едва ли не има нужда от психиатрична помощ. А всъщност той е пресметлив, нормален и комбинативен. Все качества, типични за дългогодишните лидери на която и да е от успешните по българските стандарти партии. Политиката обикновено изхвърля откровено лудите от само себе си, понеже те или са твърде наивни, или прекалено честни. Лидерът на Атака не е нито едно от двете.
Идеята, че той се родее с пациентите от 4-и километър, освен че е дълбоко погрешна, води и до подценяването му. Фашизоидната роля, която той си е избрал да играе, е диагноза не за него, а за онези, които го избраха на последните избори. Но по-важното е, че е и тежка присъда за едно общество, което допусна мизерията и безперспективността да фашизират големи групи, които да се припознават в образа Сидеров.
Мотивацията муда крепи управлението също е чисто рационална. Той чудесно осъзнава, че може и да не влезе в следващия парламент и че в него може да бъде заменен от бургаската НФСБ. Затова подкрепата му за правителството е не по-малко силна от тази на БСП и ДПС. Ситуация, която прави мнозинството доста стабилно поне засега. Това, че играта с ДПС не го безпокои, говори, че е решил да
прибере дивидентите си
тъкмо в този мандат.
Допускането, че социалистите са по-разумни и ще оказват благотворно влияние върху него, в най-добрия случай е илюзия или пожелателно мислене. БСП е доказала, че няма скрупули да се обединява с карнавални герои заради моментните си тяснопартийни интереси. Дори и това да е в ущърб на всички. В 40-ото Народно събрание партията прокара предложението на Яне Янев (същият, който громеше левицата в предишния парламент) за 8-процентовата бариера за коалициите на предстоящите тогава избори. Текстът беше директен удар срещу Синята коалиция и бе приет няколко месеца преди изборите през 2009 г., но не влезе в сила, тъй като Конституционният съд го отмени.
Миналата сряда, когато левицата за пръв път заговори за възможност от предсрочни избори, Сидеров може да е поискал повече власт, пари…луноход, за да им осигури кворума на следващия ден. Няма никога да разберем. Публиката има възможност да наблюдава единствено чисто фарсовата страна на коалиционния баланс – Атака държи партньорите си с това, че може да не отиде на работа, те пък я плашат с предсрочни избори. А когато в Европа се надигне глас за безобразията, съзаклятниците се правят, че не се познават и смело се разграничават един от друг.
Ала това не е диагноза, която се поставя и се лекува в психиатрията…
nbsp;












