Странната война

Засега властта и протестът бележат равен резултат.

За неизкушените от историята ще припомня, че с това понятие се обозначават събитията между септември 1939 г. и април 1940 г., когато след нацисткото нахлуване в Полша Франция и Великобритания са обявили война на Германия, двете армии стоят една срещу друга на фронтовата линия, но не предприемат реални бойни действия. Създавало се е впечатление, че такива няма и да започнат и всичко ще се реши по дипломатически път, докато през пролетта Вермахтът не преминава в настъпление и за няколко седмици прегазва Западна Европа. Има достатъчно свидетелства как войниците от двете страни на фронта проявявали жестове на взаимно доброжелателство и дори на места отпразнували заедно Коледа. Какво се случва след това, знаем от историята.

Въпреки риска, който носи всяка аналогия, в момента у нас се случва нещо подобно. Властта е обсадена в своите бастиони, протестиращите я атакуват (засега) предимно с оръжията на хумора и сатирата.

Цари духът на карнавала

(по Бахтин). Колкото и да симпатизираме на каузата на площада, трудно може да се отрече, че за голяма част от разбунените граждани това е просто купон. Един опозиционер дори проплака, че протестите нямало да успеят, защото били твърде интелигентни.

nbsp;

На свой ред управляващите, изглежда, натрупаха увереност, че и този път ще успеят да овладеят положението. Те се стремят да показват, че не са уплашени от всекидневните карнавални прояви и нямат никакво намерение, както се изрази Станишев, да направят няколко промени в Изборния кодекс и да се махат. Дори започнаха да отвръщат с шеги и закачки, от рода на нямаме нагласа да чуем исканията за оставка.

Опасявам се, че това шегаджийско настроение от двете страни на фронта и липсата на реални поражения (с изключение на невинните странични жертви) създават илюзии и погрешни нагласи както сред властта, така и сред гражданите, които днес са на площада. Не жадувам за конфронтация – не дай Боже, за насилие, но смятам, че при днешния развой на събитията, по-точно при липсата на реални промени, тежкият есенен сценарий става все по-вероятен. Защото корените на злото остават непокътнати, а тези, които уж обещаха да ги изтръгнат, показват, че на драго сърце ще продължават да берат отровните им плодове. Тежкият и нерешен проблем, който не само буни обществото, а заплашва и бъдещето на нацията ни, е свързан с драстичния и източващ последните ресурси на обществото

дисбаланс на интереси

за който основна вина носи държавата в лицето на тези, които са я управлявали, управляват я и възнамеряват да продължат да я управляват в свой интерес и за сметка на огромното мнозинство българи. Такава обществена конфигурация не може да бъде стабилна и през каквито и карнавални фази да преминава, накрая вувузелите и скечовете ще бъдат заменени с павета и юмручни схватки.

Проблемът на днешните протести не е, че са твърде интелигентни, а че започват да олекват. Борбата за оцеляване не бива да бъде свеждана до купон, независимо дали става дума за физическо, или за духовно оцеляване. Значителна част от протестиращите изразяват по свой начин привлекателни граждански (политически, социални, етически) идеи, но както отдавна е отбелязано, идеята винаги се е посрамвала, когато се е откъсвала от интереса.

Не се присъединявам към спекулативното противопоставяне на

февруарските и юнските протести

Нито (тук) имам намерение да анализирам парадоксалното противоречие между социологическите (ако наистина са такива) данни, с които ни замерват. Например как така едновременно 85 на сто подкрепят протестите, но в същото време 46 на сто искат правителството да продължи да работи? Мисля, че това са две различни, но неразривно свързани лица на нашето общество, обусловени от неговите недъзи. Безумните сметки за тока, безумното назначаване на Пеевски и безумните обяснения за преживения катарзис са част от една и съща ненормалност, за съжаление продукт на точни сметки и хладна последователност.

Дразнителите от предишната зима скоро ще се завърнат с удвоена сила, защото това управление нито може, нито иска да отстрани причинителите им. Епизодичните политически акции като няколко процента поевтиняване на тока, малко повишаване на някакви надбавки или демонстративните нальоти срещу контрабандния внос на земеделска продукция не променят нищо. Системата е непокътната в същността си. Парламентарните (а и повечето извънпарламентарни) партии няма да пипнат голямата контрабанда и въобще организирана престъпност, защото оттам идват милиарди, които пълнят черните партийни каси и осигуряват личното охолство на псевдоелита.

Призивите да оставим правителството да работи и да изпълнява програмата си са неверни и лицемерни, защото в сегашния си вид управлението е

предопределено безплодно

nbsp;

Въпреки че го определяха като програмно, то няма програма, а само краткосрочни пожарникарски намерения. Съвсем умишлено се бяга от пряко адресиране на основните проблеми за сметка на предпазливо частично стабилизиране с цел успокояване на нагласите и страховете на определени чувствителни групи и слоеве.

nbsp;

Въпреки че го титулуват експертно, правителството работи под прекия политически диктат и е в пресата на заинтересовани партийни и приятелски кръгове. Независимо от личните качества или намерения на един или друг негов член кабинетът Орешарски скоро ще се очертае като второ, влошено издание на правителството на тройната коалиция.

Отгоре на всичко това управление има нещастието да бъде излъчено от най-некачествения, най-мизерния във всеки смисъл на думата парламент от началото на прехода. То не може да разчита на парламентарен тил в нито едно съществено отношение. И накрая, най-важното, това е правителство, което – за разлика от всички останали правителства на прехода – не породи нито грам начална надежда.

Оттук нататък – колко дълго ще продължи странната война между управляващите и хората от площада зависи от темпа и съдържанието на кристализацията на интересите. Ако се оформи ясна програма с изявени лидери, които могат да акумулират доверие и да преодолеят натрупаните взаимни подозрения, промяната може да стане относително бързо и безболезнено. Самото изработване на тази програма не е толкова проблематично, какво трябва да се прави е доста ясно, по-трудно е да се изговори, а най-трудно – да бъдат оставени настрана дребните лични сметки и амбиции.

Шанс за такова развитие има, но от купона трябва да се премине към политическото действие, колкото и това да звучи отблъскващо на някои. В противен случай ще дойде есента, след това зимата заедно с всички тегоби, които още по-силно ще напомнят за себе си и мнозина ще бъдат въвлечени във водовъртежа на друг тип, некарнавални страсти. Този сценарий трябва да се има предвид, поне от хората, които по силата на своите граждански, интелектуални, научни отговорности са длъжни да казват истината, иначе с право ще бъдат запитани Защо не ни предупредихте?!

nbsp;

Александър Маринов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст