Даниела Бобева е родена в София, зодия Дева. Тя е доцент в Българската академия на науките и УНСС, доктор на икономическите науки. През 1991-1992 г. е работила като началник на управление Заетост и пазар на труда в Министерството на социалните грижи. През 1993-1994 г. е директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). По време на правителството на Любен Беров е била член на Комисията за чуждестранни инвестиции към Министерския съвет (1994-1995). При правителството на Жан Виденов е назначена за председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. През 1996-1997 г. е директор на Дирекцията за международно сътрудничество към БНБ.
През февруари 1997 г. е назначена за министър на търговията и външноикономическото сътрудничество в служебното правителство на Стефан Софиянски. От 1998 г. Даниела Бобева работи в Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в гр. Солун като вицепрезидент.
В БНБ се връща през 2003 г. като ръководител на Дирекция Международни отношения, която през 2007-а е преименувана на Международни отношения и европейска интеграция.
nbsp;
nbsp;
Г-жо Бобева, при тази свръхликвидност на банките и при този глад за ресурс на фирмите защо кредитирането липсва? Какво, според вас, може да се направи, за да превърти буксуващото колело и да започне някакъв растеж?
– Абсолютно сте прав. Реалният сектор е декапитализиран, той няма и оборотни средства, за да задвижи или разшири производството. При външните шокове – имам предвид кризата в Европа, както и вътрешните сътресения, това състояние на икономиката е както негативен, така и напълно естествен резултат. Как да се оправи една декапитализирана реална икономика няма точна рецепта. Но нека се обърнем към външните фактори, които, като че ли, пречат на динамизирането на растежа.
В Европа имаше финансова и банкова криза, при нас – не, или поне в сравнително пренебрежима степен, но дори и този плюс някак си ни се губи. Защо?
– При нас най-сериозната европейска финансова и банкова криза криза премина, така да се каже, без жертви. За разлика от нас, в ЕС и особено в еврозоната се провежда мащабна реформа на финансовия и в частност на банковия сектор. Големите промени са свързани с капиталовите изисквания, знаете също за създаването на банковия съюз, директивата за гарантиране на депозитите, директивата за създаване на рамка за оздравяване и преструктуриране на банки и инвестиционни посредници. Всички тези реформи ние трябва да ги въведем в българското законодателство. Тоест прилагането на новата европейска рамка на сектора ще бъде предизвикателство за българските банки, защото те са изправени пред сериозни промени от гледна точка на функционирането им като част от общата реформа на банковия сектор в ЕС. Голяма част от тези реформи протичат като регламенти, а регламент означава директна приложимост. Тоест банките и инвестиционните посредници няма да получават наредби и указания от надзорните органи, а ще прилагат директно текстовете, публикувани в Официален вестник (Official Journal) на Европейския съюз.
Простичко казано, нормативната среда за българските банки ще става все по-рестриктивна, което ще влияе отрицателно на кредитирането.
– Не съвсем. Нашите банки от дълги години работят в един доста по-консервативен режим от европейските трезори, което дойде в резултат от банковата криза у нас от 96/97-а година. А това ни предпази от външните шокове. Тъкмо обратното, в известна степен българската консервативна рамка се възпроизвежда в общоевропейската.
Хубаво е, че западните европейци ни копират, но какво да правим със себе си?
– Това не е въпрос, по който само българската финансово-икономическа общност разсъждава. Нещо повече, на последното заседание на Европейския съвет се обсъждаха конкретни мерки за насърчаване на дългосрочното финансиране на реалния сектор, включително и се търсят алтернативни източници на финансиране извън банките. Става дума както за традиционните небанкови източници на финансиране, но и за формиране на няколко европейски фонда за насърчаване на дългосрочното финансиране на малки и средни предприятия.
Да разбираме ли, че реформата в банките ще ограничи кредитирането както в развитите страни, така и у нас, поради което се търси алтернативно финансиране, докато банките се опомнят?
– Не. По-скоро се насърчават източниците за финансиране извън банките. Тези източници са два вида – традиционни и нетрадиционни. Основният акцент е върху капиталовия пазар, по-конкретно върху повече и по-добри публични дружества.
Нещо не им върви много на публичните дружества у нас. Кризата удари най-силно този пазар. А и много се втренчваме в лицата на тези иначе публични дружества. Вие самата бяхте обект на внимание още като ви посочиха за вицепремиер.
– Благодаря ви за въпроса. Искам да се говори по тази тема.
Давайте!
– Капиталовият пазар се развива и акумулира пари, които после да се инвестират в реалната икономика, само ако има достатъчен брой листвани компании. Как ще накараш хората да купят акции от дружества, листвани на борсата, ако не сложиш в бордовете им лица, които са безспорни авторитети и специалисти, които добре знаят дали едно дружество ще печели, или не. Тяхното участие в управлението на дружеството е гаранция за инвестициите в него. Всяко дружество, което се търгува на борсата, има интерес да привлече атрактивни хора в ръководството си, за да привлече инвеститори, т.е инвестиции. Така работи светът, така е по финансовите пазари. Но в България, като чуеш, че някой участва в борд, и то на публично дружество, започват едни съмнения. Докато мислим така дефектно, няма да разполагаме с този алтернативен източник за финансиране на икономиката. Ресурсът, който е у гражданите, няма да отиде за финансиране на реалния сектор, от което ще загубим всички.
Е да де, но само лицата не могат да притеглят свободния ресурс на гражданите. Българинът е уплашен от пирамиди и банкови фалити и затова отказва дори да получи информация за капиталовия пазар, защото мисли, че той е нещо опасно. Той си знае банката и не посяга към непознати неща.
– Освен да има добри регулаторни режими на този пазар, са необходими и схеми за защита на инвеститорите по сегменти. Има едно изследване на Световната банка, преди това правихме едно изследване с USAID – американската агенция за развитие, които доказват, че българинът напълно не е запознат с небанковия финансов сектор. Не познава възможностите, рисковете, има предразсъдъци. Затова едно от първите неща, които ще направим, заедно с министрите на финансите, икономиката и образованието, е една Национална програма за финансово образование. Това не е моя инициатива, а проект на Световната банка, по който, докато бях в БНБ, започнахме да работим.
Кажете нещо конкретно от стратегията – кога и кого ще обучавате?
– Проверихме къде и от кога по страни се изучават финансови услуги. Оказа се, че първите такива общи познания се дават чрез финансови игри в началното училище. По-късно като задължителен предмет влиза в средното образование, а да не говорим за задълбочените знания, които се дават на студентите. Това е едната част. Другата част засяга възрастните хора, които вече са излезли от образователната система. Специален акцент тук трябва да поставим върху съветите за управление на дълговете на граждани и домакинства. Голяма част от свръхзадлъжнялостта в България се дължи на неразбиране и некомпетентност, а това мотивира създаването на програма за такова образование. Какво да се прави? От една страна, това образование е превантивно – то дава информация за това, какво да се прави, за да не се поемат задължения, които трудно ще бъдат обслужвани. Много мои колеги ще кажат – ами българите трябва да мислят, като взимат кредити. Разбира се, че трябва да се мисли – това е концепцията за отговорното взимане на кредити, но информираността е част от вземането на решението и държавата трябва да се ангажира с този процес – правят го и страните с най-развити финансови услуги.
Нямаме такъв термин – свръхзадлъжнялост в българското законодателство.
– Да, нямаме. И в рамките на целия Евросъюз няма.
В какви срокове ще стане това?
– Много бързо. Между другото ръководител на работната група е Антония Гинева от Комисията за финансов надзор. Тя е много активна и трябва да й отдадем заслуженото.
Като казахте КФН и в контекста на разговора ни, да ви питам дали знаете, че от години вече се говори за Гаранционен фонд за инвеститорите на частния пенсионен пазар? Това е последният сектор, който няма такава защита, но нищо реално не се прави.
– Да, няма такъв фонд, но няма и консенсус за това, че трябва да се създава. Създаването на фонд изисква вноски, което ще оскъпи финансовите услуги. Давате ми идея за работа. Но аз искам да се върна към програмата на правителството и по-специално към защитата на потребителите във финансовия сектор. До няколко дни ще обявим какво имаме предвид.
Жадни сме за детайли.
– Една от мерките – Законът за гражданския фалит, присъства в приоритетите на правителството, обявени от премиера Орешарски.
Улицата много натискаше за държавен контрол в банковата система. Имате ли намерение да ползвате някакви лостове за административен натиск върху банките, примерно по отношение на лихвената политика?
– Абсурдно е държавата да се намесва в банковия сектор. Не ми се иска да преживея отново това, което се случи през 1996-1997-а. Да, вярно, аз тогава бях министър, возех се в държавна кола, но ужасът беше голям. Ние имаме една от малкото стабилни банкови системи в ЕС, не казвам, че е съвършена, има много неща, които могат да се направят в защита на потребителите. Държавата има място в банковата система само като осъществява банков надзор. Той очевидно добре си е вършил работата, след като нямаме нито една фалирала банка след световната финансова криза. Задължението на държавата е да прави реформи в икономическата област, да повишава рейтинга на страната, за да поевтинява цената на ресурса в банковата система. Защото може да имаш и прекрасни банки – ако рейтингът на държавата е нисък, те ще ползват скъп ресурс, което значи че не може да имаш евтини кредити за гражданите и за икономиката.
В този контекст как трябва да се променят философията и ролята на Българската банка за развитие, за да може тя да изпълнява ролята си на посланик на държавата в кредитния процес?
– В програмата на правителството се съдържат някои идеи за банката, в предизборните дебати също бяха лансирани някои идеи . Много трудно се прави банка за развитие. Аз участвах в създаването на банки за развитие в 11 държави и, вярвайте ми, наистина е много трудно. Основният проблем е как да позиционираш тази банка на пазара. Не е банка за развитие тази, която дублира дейността на търговските банки, не е банка за развитие тази, която дава публичните си ресурси за сектори и проекти, които са работа на търговските банки. С тази дилема се сблъсква не само нашата банка за развитие, но и международните финансови институции, които също са банки за развитие. Освен това динамичната финансово-икономическа ситуация също е предизвикателство за банките за развитие. В добри времена техните ресурси не са така търсени, докато при по-висок риск в икономиката винаги има интерес за разширяване на дейността им. Ще говорим на тази тема. Обещавам, но нека изчистим концепцията. В диалог сме със специалисти от страната и чужбина. Имаме нужда от сериозна работа, преди да се вземат решения. Изобщо с банковия сектор много трябва да се внимава!
