Някога, преди около 6000 години, в днешното равно пазарджишко поле живеел странен народ. Древните хора издигнали цял град, чиито останки могат да се видят под голямата могила край село Юнаците. Жилищата им били подобни на съвременните – с кухни, спални, холове, хладилни килери и други удобства.
Особено любопитен – разбира се от днешната гледна точка на развитото консуматорско общество, е фактът, че онези наши предци не са били вързани за имането си и всички материални придобивки от онова време. Напротив – те бленували как ще разперят крила и ще се понесат във въздуха. Всеки един от тях е бил Икар и е гледал с отворени очи към слънцето и висините.
Археолозите днес са изненадани от огромното количество обредни фигурки, открити сред останките на древния град. Те представляват различни птици и най-вече зооантропоморфни изображения на хора птици. Мечтите на обитателите на древния град били дотолкова големи, че изобразявали себе си с крила, защото вярвали, че летят. Не е ли прекрасно!
Днес нещата са съвсем различни. Съвременният българин е еволюирал в условията на научно-техническа революция, социализъм, комунизъм, мутро-капитализъм, капитализъм, демокрация. В крайна сметка от порива на предците ни са останали единствено кратките и томителни сънища, че летим с разперени криле. Психолози обаче обясняват появата им с неосъществени сексуални стремежи или проблеми. Няма я поезията на древните!
Нещата стават още по-зле – вместо хора птици все по-често се появяват хора факли. Лишени от крилете си, те се поливат с бензин и драсват клечката. След Пламен Горанов от Варна дойде ред и на човека факла Чавдар Янев от София. Столичанинът протестира от началото на годината, спейки в палатка пред сградата на Висшия съдебен съвет. Досущ като древните ни предци, той се уповава на висшите сили в лицето на ВСС, за да получи свише помощ и да разреши тежки проблеми.
За разлика от предците им обаче, Янев не държи в ръцете си статуетка на птица или човек птица, защото идолът дотолкова е еволюирал, че днешният българин не знае какви са символите му и кой в края на краищата е тотемът. Днешният човек се обръща към самопредложили се, самоизбрали се и самовъзпроизвеждащи се жреци на политиката и съдебната власт, които удобно са иззели правомощията на висшата сила и въздават каквото преценят за добре.
В случая Янев държи не фигурка на древния идол, а писмо-прошение до ВСС, с искане да бъде чут и изслушан. Ако институциите не му обърнат внимание, пише той в прошението си, ще посегне на живота си, като се самозапали. От ВСС му отговорили, че прошението му не е адресирано и висшите магистрати няма как да изпълнят исканията, защото нямали такива правомощия.
Няма археологически и исторически податки какво са правели хората птици, когато божествата им не обръщали внимание на техните горещи молби. Тяхната цивилизация изчезнала буквално за ден, тъй като била нападната от неизвестен народ на коне, който опожарил града на хората птици и ги избил до крило.
Но да се върнем към днешните хора факли. Столичанинът Янев е един от хилядите българи, които се гърчат в лапите на монополиста Топлофикация, който на всичко отгоре е дружество с държавно участие. Тоест самата държава предопределя раждането и израстването на хората факли, до фаталното им решение да драснат клечката. Мечтата за полет лежи погребана някъде в дълбините на могилата край село Юнаците. А днешният човек вместо криле носи под двете си мишници тежки папки с прошения, молби, искове, съдебни решения, експертизи. От непосилната им тежест той постепенно се изгърбва, очите му не виждат хоризонта, камо ли висините.
Цар далеко, Бог високо, казва си човекът факла, и в последния ден от мизерния си живот, прекаран в писане до божествените институции, захвърля всичко, полива се с бензин и си драсва клечката. Отвъд пламъка и ужасната болка е свободата и мечтата за разперените крила.
