Над 190 хил. българи са готови да емигрират трайно в Европейския съюз през следващите няколко години, а поне още толкова планират да работят сезонно в по-развитите икономики на Стария континент. По-голямата част от кандидатите искат да заминат на Запад с трудов договор, около 15% са решени да се трудят известно време без официален контракт, докато 9% биха работили нелегално по време на престоя си извън България. Високообразованите и професионално сертифицирани нашенци предпочитат да започнат чуждестранната си авантюра на вече възстановени от икономическата криза трудови пазари като Германия и Великобритания, докато хората без професия и владеене на език биха избрали Испания. Това са обобщените резултати от публикувано неотдавна проучване на социологическата агенция Афис.
Колко души ще стегнат куфарите си и ще отпътуват с еднопосочен билет от Терминал 2 на Летище София е друг въпрос. Но като цяло
възможните успешни сценарии
за тях се броят на пръстите на едната ръка. Младите предпочитат да се интегрират в чужбина през образователните системи на съответните държави. Най-предпочитаните дестинации са Великобритания, Холандия, Франция, а напоследък и Дания, Швеция и Норвегия. На Острова образованието е изцяло платено, но държавното финансиране на университетите позволява на кандидатите да учат, без да вадят пари предварително. Те могат да кандидатстват за заеми, които започват да връщат чак когато завършат и така автоматично се интегрират на трудовия пазар. Студентите ни избират бизнес насочени и икономически специалности като маркетинг, реклама и медии, компютърни и инженерни науки, здравен мениджмънт, които са сред най-търсените и гарантират успешна реализация.
Учещите в български университети пък наблягат на сезонната работа, като най-много младежи заминават по програмата Work and travel за САЩ. Там те работят предимно в увеселителни заведения и като спасители на басейни, докарвайки си между 7 и 12 долара на час в зависимост от това дали ще надхвърлят позволените по договор 40 часа седмично. Повечето се хващат и с втора работа, главно в барове и нощни клубове, за да се върнат с повече пари. Немалка част избират да удължат престоя си в Страната на неограничените възможности и остават да работят на черно. Което е напълно възможно, стига да притежаваш уникален номер за социално осигуряване и шофьорска книжка.
Хиляди българи търсят нерегламентирана работа и на европейските пазари, но мисията им е все по-трудна заради затегнатите мерки към нелегалните емигранти. Потоците, които всяко лято изтичаха към Гърция и Испания за бране на маслини и портокали, намаляха значително заради кризата там. Все още актуални са търговията със сувенири в Италия и Чехия, земеделието във Великобритания, такситата и продажбата на концертни билети в Австрия, както и строителството в Германия и Белгия. Белгийските власти неотдавна извадиха статистика, според която строителните работници от нашия регион
работят за двойно по-ниски надници
и така правят социален дъмпинг, застрашавайки с фалит местните компании.
Друг вариант пред кандидатите за чужбина е Агенцията по заетостта, но там възможностите са силно ограничени, а ситото е жестоко. На междуправителствено ниво имаме подписани споразумения за временна заетост само с Германия и Израел. Германците приемат на срочни договори персонал в хотелиерството и ресторантьорството, гледачки, работещи в преработката на плодове и зеленчуци и дървообработването. Наема се и помощен персонал в увеселителните паркове. Към момента обаче актуални оферти за Бундесрепубликата няма. За сметка на това Израел иска 3500 наши строителни работници – кофражисти, арматуристи, специалисти по керамични облицовки и мазилки. Предлагат им се едногодишни договори със стартова заплата 1800 долара. Условието е да преминат практически изпит за професионални умения, а като бариера пред евентуална емиграция се изисква кандидатите да не са работили в държавата и да нямат роднини там.
Следващият начин чрез Агенцията е работата по стажантски програми за развитие на професионални и езикови умения. По тази линия имаме спогодби с Люксембург, Швейцария и Франция, но максималните договори са за 1.5 години, а възрастовата граница е до 40 години.
Най-надеждният ход за квалифицираните професионалисти с добра автобиография и владеене на език си остава европейската трудова мрежа EURES. На сайта й
са публикувани почти 1.5 милиона оферти
за работа. Търсенето на подходяща длъжност е чрез селектирани 30 категории, сред които има предложения за мениджъри, компютърни специалисти и инженери, учители, финансисти, счетоводители, служители в здравния сектор, офис персонал, работници в индустрията и селското стопанство, шофьори и други. За Великобритания и Германия, към които се целят две трети от потенциалните ни трудови емигранти, свободните позиции надхвърлят 675 хиляди. В Англия на почит са компютърните специалисти, като в сектора се търсят над 60 хиляди служители. Системен администратор на сайт в Ливърпул може да печели по 32 паунда на час, а за уеб дизайнери и компютърни инженери мизата скача до 55 паунда. В Германия на мода са програмистите като в почти всички предложения заплатата е по договаряне. Финансистите и служителите по директни продажби се котират и в двете най-стабилни европейски икономики. За асистент-търговец в Кемниц се предлага възнаграждение от 2000 евро, а координатор продажби в Нортхямптън може да си докарва до 21 хиляди паунда годишно.
Кандидатите за мениджъри на ниско ниво имат по-голям шанс да заработят на Острова. Там служител на благотворително дружество може да печели 1500 паунда месечно. Учители по география, спортни програми и компютри се търсят главно за районите на Шефилд и Честърфилд, като офертите са твърде съблазнителни – между 110 и 162 паунда на ден. Към Германия могат да се насочат барманите, сервитьорите и камериерките, защото за този сектор са обявени над 26 хиляди вакантни позиции. Хотелски персонал в Зоненберг може да си докарва
до 1800 евро за 40-часова работна седмица
като овъртаймът се заплаща допълнително. Здравни и социални работници се търсят и в двете държави. Медицинска сестра за интензивна грижа в немска клиника получава минимум 2600 евро, а на детегледачка за четиригодишно момиченце в Моркъмб се предлагат между 7 и 13 паунда на час.
Разбира се, това са произволно избрани оферти, които дават бегла представа за състоянието на европейските трудови пазари. Важно е да се знае, че търсещите работа чрез EURES също ще бъдат принудени да доказват професионално образование, стаж, да прилагат сертификати и препоръки, а в повечето случаи и да минат през местните държавни трудови борси. Но крайният успех си заслужава усилията.
