Времето на новите политически проекти се върна. Несъмнено заявките на Татяна Дончева и на Саша Безуханова (която не признава все още, че ще прави партия) са най-сериозните. Но въпросът, който вълнува всички, когато се отвори дума за нови политически инициативи, не е за хората в тях или дори нетолкова за лидерите или платформата им. След всичко, което видяхме през последните двайсетина години, в тези случаи съвсем обяснимо най-напред се питаме кой стои зад тях.
Заканата на Татяна Дончева, че през есента ще се отцепи от БСП, донякъде бе изненада. Нейното Движение 21 досега съществуваше като вътрешноопозиционна гражданска организация в БСП и макар че бившата депутатка от левицата е между опонентите на Станишев, на последния конгрес на БСП тя все пак влезе в широкото ръководство на партията. Дали вляво, особено след допуснатите грешки, има повече пространство за маневриране?! Всъщност, това донякъде е само привидност – досега никой, отцепил се от БСП, не е успял да прокопса, създавайки партия. АБВ на Георги Първанов дори не прерасна в политически субект, другите амбициозни примери – Александър Томов и Николай Камов, също илюстрират невъзможната задача за разединение на столетницата. Дончева не пожела да отговори на въпросите на БАНКЕРЪ за профила на бъдещата организация и за финансирането, на което ще разчита. Но около левицата има достатъчно задкулисни кръгове и хора, които биха подпрели един алтернативен проект. Заможните хора вече си сглобиха разни ефективни механизми да подкрепят и политически интересите си. За партията на Дончева засега не се знае почти нищо. Засега оставаме при най-безобидната версия за нейните намерения – че просто идва момент, в който търпението се изчерпва.
Добрият и лошият кръг
Политическият инженеринг в България се отличава с мъглявост и двусмислие. За сътвореното от него обикновено няма безспорни доказателства, а трябва да се съди единствено по косвени улики и обвързаности. Оттук идва и рискът разговорът по темата неизменно да се опошли и да се плъзне в мазното блато на теорията на конспирацията. Затова не е чудно, че медиите не се поколебаха да поставят зад движението България може на Саша Безуханова популярния напоследък кръг Типинг пойнт (по името на фондацията, в която участват Цветелина Бориславова, Светослав Божилов и Иван Кръстев), в който според политклюката влиза и президентът. Засега България може представлява фейсбук страница с над 3000 харесвания, която редовно се актуализира с публикации. На сайта текат публични дискусии по три теми. Първата е малко мъглява: Кои са значимите въпроси, чиито отговори ще докажат, че България може?, втората – Прозрачно управление без олигархични зависимости – възможни решения?, а третата е Как днешните събития помагат да променим България в бъдеще?. Въпреки че реториката на Безуханова и хората около нея, които представиха проекта миналата седмица, напомня за Плевнелиев и за неговото прехласване по технологиите, те категорично отрекоха държавният глава да има нещо общо.
Конфигурация в горе-долу същия състав като на Типинг пойнт, но под друго име – сдружение Глобална България,преди години промотира политическия проект Бойко Борисов, който бързо израсна до пръв любимец на българските медии. Лидерът на ГЕРБ може би е най-яркият пример за това как политическият продукт загърби създателите си и се осмели да заживее свой собствен живот. Нещо повече – след като се възползва от подкрепата, той заряза част от хората, които му я оказаха, и се заигра с други отбори. Властта дава достатъчно лостове за независимост и затова инвестицията в политици е сред най-високорисковите. Възможностите за печалби са изключително примамливи, но и опасността от загуби е огромна.
Тези дни се чу, че и алтернативният кръг от интереси, стоящи зад Делян Пеевски, скоро също ще направи своя партия. Ако можем да се доверим на информацията, излъчена от Бойко Борисов, тя трябва да излезе на сцената през есента, а неин лидер ще е Николай Бареков. Тази седмица той коментира, че експремиерът е влязъл в ролята на конферансие, съобщавайки за влизането му в политиката. И после сам обяви високо, че иде…
И Бареков ще оправя държавата
Телевизионният водещ съобщи през седмицата, че иска да обяви своя граждански проект през септември.
Историята е обичайна за политическата ни нравственост.
Изпълнителният директор на TV7 в продължение на три години и половина подкрепяше бившите управляващи от ГЕРБ, но при протестите през есента се обърна на 180 градуса. Тогава телевизията започна да прави разкрития за бившата власт и се зае да предоставя трибуна и на други политически лидери, както и на недоволни граждани. Последва турнето България без цензура, в което водещият се държеше по-скоро като политик, отколкото като журналист. През май пък се оказа, че TV 7 е поела разноските на протестиращи от провинцията за пътуването им до София. Трудно е да се прогнозира дали проектът му ще бъде успешен, след демонстрацията на прекалена гъвкавост при последните избори.
Коментаторите, започнали биографията си още в зората на демокрацията, пък все още са на мнение, че най-сериозните политически инженери у нас в последния четвърт век сакръговете около ДС и чуждите посолства. Наистина публична тайна е, че западните страни помагаха къде тайно, къде по-явно през 90-те години на миналия век на прохождащата българска опозиция. После дойдоха и големите фондации, които щедро отпускаха средства за семинари и обучения на партийци, но тяхната роля обикновено се митологизира прекомерно.
Когато се говори за политическо инженерство, няма как да бъде пропусната и мълвата за пряката връзка между руското посолство и Атака, което твърдеше Иван Костов отпреди две години. Подозрението възникна от позицията на националистите за изграждането на АЕЦ Белене – тяхната подкрепа за ядрената електроцентрала през годините е не по-малко упорита от тази на БСП.
Сред недоказаните хипотези се сочи и друга пряка връзка – между посолството на САЩ и Движение България на гражданите. Проектът на Кунева се появи в изключително интересна ситуация – очакваше се ГЕРБ да спечели наближаващите избори, но бил необходим и по-малък партньор, за да се сглоби мнозинство. А ако може покрай другото и да облагородява Борисов, ще е направо прекрасно. Но и това… беше. Протестите през февруари напълно обърнаха ситуацията.
Митове и реалност
И, разбира се, неизменно най-отзад, в основата, градската легенда подрежда подсмихващи се генерали, седящи в ресторанти и дърпащи конците на поредните политически звезди. А всъщност най-големият конспиратор в посттоталитарна България е неутолимата и неконтролируема икономическа лакомия, разпространила се като метастази в обществената тъкан след 10 ноември. Тя най-вече вади напред началниците, тя пише плана за действие, тя подрежда йерархията.
Редица тълкуватели на събитията твърдят, че освен сблъсъка между гражданите и властта, в България в момента се води и напрегната битка между два олигархични кръга. Идеята, че те се ненавиждат, сигурно е леко преувеличена. Опитът протестите да бъдат обяснени с конфликта между тях е наивен, неверен, но и коварен. Сериозните политически революции, квазиреволюции и промени по правило са придружени от опитите на различни елити да запазят или да разширят позициите си. Нерядко те водят и до зрелищни конфронтации – досущ като тези, които наблюдаваме. Ала най-голямата си победа кукловодите извоюваха в една битка, която всъщност никога не са водили. В последните 24 години обществото, основателно или не, вече е твърдо убедено, че сянката им е надвиснала над абсолютно всичко в държавата. И се получи така, че призракът победи реалността – подозрението за задкулисни договорки и евентуалното им разплитане ангажира повече гражданска енергия, отколкото действията на олигархията. И тя си остава недосегаема.
