Кое, ако не смехът, може да спаси света?!, усмихва се кестенява девойка на стълбите пред Народното събрание, докато наблюдава как няколко младежи се суетят около конструкцията на космически кораб, направен от хартиени чашки за кафе. Същите, в които десетки хиляди души в столицата вече повече от месец всяка сутрин събират своя гняв срещу политическата система в страната, за да го изпратят, заедно с депутатите, на неизвестна планета от филма Междузвездни войни. После спонтанно решиха да премахнат бариерите, които ги разделят от властта, като символично бутнаха стена, подобна на берлинската, но построена от кашони пред немското посолство. И всичко това едва седмица след като парламентът осъмна обсаден от пластмасови танкове, а разголената гръд на народното недоволство, като в картината на Дьолакроа, развя над жълтите павета трибагреника на гражданската революция.
Очевидно е, че протестите вече имат нова азбука. И тя се пише всеки ден, съвсем спонтанно, по улиците на големите градове. Ражда се в социалните мрежи, но израства на площада в столицата, където погледите на всички срещат един-единствен лозунг – Обединението прави силата. И по ирония на съдбата вече повече от месец множеството демонстрира как действа като един, докато 240 дори не говорят помежду си. Няма агресия и денонощни обсади, а сутрешно кафе и вечерни шествия. Протестиращите предпочетоха шарените демонстрации пред шумните изяви на недоволство. Организираха велопоходи и дори отвориха офис на открито, за да приобщят към каузата си работещите. Е, все пак не изневериха и на някои традиционни методи, но трябва да признаем, че петната от домати и яйца по жълтите павета са нищо пред лавината от масови демонстрации на човешка изобретателност, която залива народните избраници вече втори месец.
Днес мнозина си задават въпроса, какво постигнаха за 35 дни недоволните с толкова шареното си улично представление? Може би са стреснали властта, но на нея определено не й личи и дори не разсъждава върху казуса оставка на кабинета. Парламентът може да изглежда обсаден, но нито тромбите, нито свирките и вувузелите смущават дебатите в пленарната зала. Дори сирената за обявяване на бедствия, войни и катаклизми не успя да пробие тежките врати на законодателния храм. Народът недоволства, но някакви нормативи пак се пишат и приемат, макар и с малцинство. Няма диалог, няма кворум, само улицата продължава да скандира. Инатът на протестиращите сигурно изглежда магарешки в очите на законотворците, но ситуацията все повече напомня за кучето, което лае, докато керванът си върви.
А може би опакованите в творчество изяви не вършат работа при толкова безпрецедентна политическа криза? Смехът е чудесен обединител, но едва ли е способен да свали правителство. Не че е невъзможно промените да се правят с усмивка, но идеята за купон така и не ги предизвиква. Даже и в цирка актьорите сменят тона, когато предстои да кажат нещо важно, тъй като в противен случай посланията се губят в общото веселие. Хората на улицата обаче прекалено се увлякоха в търсене на оригинални изпълнения, а лавинообразното нарастване на масовото недоволство, което единствено може да промени статуквото, така и не се случва. Да, уличните протести не губят силата си, но макар и масови, не набират скорост. Ден след ден хиляди се събират, разхождат се, забавляват се по своему, освиркват властта и се разделят. До утре вечер, в другия спектакъл…, както се пее в една популярна българска естрадна песен. Или докато шареният карнавал не се изпразни от съдържание.
Нещо подобно е напът да се случи и на софийските площади, ако протестиращите не концентрират усилията си в по-конкретни действия. Ако искат оставка, да останат пред Министерския съвет до падането на кабинета. Ако държат на промените в Изборния кодекс, да не мърдат от Народното събрание и да следят под лупа работата на депутатите. Ако пък настояват за нови лица в политиката, да ги открият и посочат сами, за да не се окажат отново излъгани. Иначе всички ще си останем с едната гола оригиналност…
nbsp;
