Различни експерти, браншови организации и граждански сдружения са давали през годините редица предложения за промени в Закона за обществените поръчки, с които значително да се повиши прозрачността и да се сведат до минимум възможностите за корупция. Те обаче така и не са били отразени от законодателната власт.
Такава е например идеята да се създаде публичен регистър (т.нар. черен списък) на фирмите, уличени в груби нарушения при изпълнението на поръчки, както и на онези, които не плащат на подизпълнителите си. У нас обаче не само че няма такъв списък на некоректните кандидати, но дори не се публикуват данни за наложените неустойки на изпълнителите.
Възможно е също да се въведат ясни и точни критерии за класиранията и не случайни експерти, а компютърна програма да подрежда кандидатите. Така, освен че изборът на победител ще е безпристрастен, всички факти ще подлежат и на обществен контрол. Колкото и да е странно, сега възложителите на обществените поръчки имат право да контролират работата на конкурсните комисии по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. С други думи, кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции вече могат да се намесват и да коригират решенията на оценителите в правилната посока.
Протоколите от заседанията на оценителните комисии също биха могли да станат публични. В момента това са почти секретни документи, въпреки че именно в тях са описани мотивите за избор на определена оферта или за елиминиране на друга. От тях могат да станат ясни и всички пропуски в предложенията на кандидатите, за които членовете на комисията си затварят очите.
Съвсем в реда на нещата е също така да се осветлят малките обществени поръчки и договорите за тях да се публикуват в регистрите. Днес при провеждането на такива процедури се пуска само покана и оттам насетне всичко е скрито. Нито се знае кои са кандидатите, нито кой и с каква оферта е спечелил. А и често големите поръчки нарочно се разбиват на парчета, за да минат именно по тази схема.
Би могло да се въведе и изискване за провеждане на обществени поръчки при закупуването на програмно време в електронните медии. Сега това става чрез директно договаряне между ведомствата и телевизиите и никой не знае коя институция колко пари плаща за реклами. Освен публичност така би се постигнала и по-добра цена, което ще спести немалко държавни пари.
