Кой да плаща на медиите за отразяване на политическите послания преди всеки вот и как да се осигури еднакво участие на кандидатите в средствата за масова информация? На тези и други въпроси се опитаха да отговорят в сряда (17 юли)граждани, експерти и главни редактори на поредното заседание на Временната парламентарна комисия за изготвяне на нов Изборен кодекс. Да се въведе безплатно отразяване на предизборните кампании в обществените радио и телевизия и да се разпише ясна дефиниция на понятието политическа реклама бяха предложенията, които предизвикаха най-много коментари. Представителите на частни и държавни медии са колкото за, толкова и против промените, но видът на окончателните текстове ще зависи изцяло от волята на народните представители, които още не са се захванали с изготвянето на проектоизмененията.
В Българската национална телевизия не се притесняваме от безплатните формати, защото голяма част от нашите предавания в последната предизборна кампания предоставяха такава възможност, отбеляза водещият на предаването Панорама Бойко Василев.
Тенденцията да се предоставя безплатно ефирно време на кандидатите по време на избори е нова, но придобива все по-широка популярност, потвърди Антоанета Лозенска от Съвета за електронни медии (СЕМ). Въпреки това, по думите й, на последната кампания така и не е станало ясно кои материали са платени и кои – не. Затова от СЕМ предлагат платеното политическо съдържание, включително и под формата на интервюта и репортажи в печатните медии, изрично да се обозначава като такова, а в електронните медии да се излъчва отделно от търговската реклама.
Според Ива Николова от Нова българска телевизия пък няма нужда за нито една минута от ефирното време да се харчат пари, защото не едно социологическо проучване е доказало, че зрителите и слушателите вече нямат интерес към политическите клипове и спотове, което в крайна сметка обезсмисля тяхното заплащане.
Противоположната теза зае главният редактор на информационния сайт News.bg Милослав Йосифов, според когото отразяването на предизборната кампания изисква прекалено много усилия, за да бъде безплатно. По време на избори светът не спира да функционира и отразяването на всички политически събития в този период е свързано с ангажиране на допълнителен персонал, по-дълго работно време и още повече технически ресурси, които в крайна сметка гълтат разходи. Затова си говорим само за добри пожелания, коментира идеята Йосифов. А становището на Константин Кисимов от Нова тв бе, че електронните медии и сега предлагат достатъчно възможности за безплатен достъп до ефирното си време на партиите, като отразяват дейността им в новините и публицистичните си предавания.
В крайна сметка на една частна медия не могат да се налагат цени и тарифи, защото нейно право е сама да решава от какво да се издържа. Ако иска да бъде конкурентна на обществената, която ще отвори ефира си безплатно за всички, сама ще предложи подходящи пакети на партиите, приключи дебатите по темата Мирослав Паскалев от граждански форум Обединение.
Според собственика и главен редактор на радио К2 Илияна Беновска обаче основният проблем не е кой на кого плаща, а липсата на прозрачност в този процес. Трябва да стане ясно кой кой е в медиите, чии са парите и кой е техният източник, призова тя и предложи собствениците на медии предварително да декларират политическите си пристрастия. По този начин, ако поддържат дадена партия, ще го правят явно и за всички ще е ясно кого подкрепя и защо. В противен случай винаги ще съществуват възможности за двойно плащане. Например, подписвам договор с БСП, но понеже имам право на редакционна свобода, решавам да отразявам и ДПС. А дали не са ми платили?, изтъкна Беновска.
Преподавателят във Факултета по журналистика и масови комуникации доц. Лили Райчева има собствена концепция как да се отдалечат партиите от медиите. Нейното предложение е да се създаде държавен фонд Избори, в който при ясни правила да се събират и разпределят средства, а впоследствие с тях да се финансират медийните участия на политическите сили в рамките на предизборните кампании. Райчева смята, че е необходимо доста внимателно да се поразсъждава и върху въпроса доколко кандидатите са политически продукт или не, защото ако са такъв, попадат в разпоредбите за продуктово позициониране, което в медиите се заплаща. Другото й предложение е надписът Купуването и продаването на гласове е престъпление да отпадне от агитационните материали, тъй като отдавна е изпразнен от съдържание.
Накрая за участниците в дискусията най-приемливо се оказа медийното отразяване на предизборните кампании да е безплатно за обществените радио и телевизия, защото те и без това се субсидират от държавата, а частните медии да помислят върху възможността да предлагат специални безплатни пакети на отделните партии. Отворен остана въпросът как ще се осигури равнопоставеност на всички регистрирани за вота формации, които ще поискат равен достъп до ефирното време в един и същи ден и час? Обсъден бе вариантът седмица преди деня на вота да не се оповестяват социологически проучвания, но той не срещна одобрението на главните редактори. Затова пък бе подкрепена позицията на независимите наблюдатели от ОССЕ, които настояват контролът върху медийното отразяване на избори да се извършва съвместно от СЕМ и Централната избирателна комисия.
Разписването на ясни регламенти за поведение на средствата за масова информация по време на избори, както и дефинирането на понятието политическа реклама едва ли ще хвърлят светлина кой на кого и за какво плаща. Ако не са партиите, ще е държавата, а ако не е щедро, поне ще е достатъчно. Във всеки случай финансовата благодат около вотовете пак ще тече към медиите и трудно ще се намери сила, която да сложи край на неписаното правило който плаща, той поръчва музиката. Независимо че парламентът е само на крачка от въвеждането на безплатно отразяване на предизборните кампании, твърде малко са лостовете за влияние върху т. нар. редакционна свобода на медиите. Нищо че вече е публична тайна кой на кого плаща, за да бъде свободен.
nbsp;
