България е една от държавите, които получиха възможност да превърнат социалния дефект младежка заетост в ефект. Европейският съюз ще налее поне 6 млрд. евро в програми и мерки за борба срещу безработицата сред младите хора, а на изчакване са още 2 милиарда. По-голямата част от тях ще отиде в страните с младежка безработица над 25 процента. Поне тук сме сред облагодетелстваните, тъй като у нас по данните на европейската статистика 28.3% от гражданите до 25 години са изпаднали от трудовия пазар. По тази линия в рамките на инициативата Гаранция за младежта очакваме към 100 млн. евро. Средствата ще бъдат насочени към откриването на нови работни места, програми за чиракуване и стажове, както и към допълнителни курсове за квалификация. В тях ще участват безработни, които не са се реализирали до четири месеца сред завършване на образованието си, както и загубилите работата си. Половината пари от еврофондовете ще бъдат изразходвани през първите години от програмния период 2014-2020 година. Това значи, че българското правителство трябва да представи напълно завършен и оперативен проект до януари 2014-а, за да може да започне усвояването на парите.
Социалният министър Хасан Адемов и подчинените му вече
започнаха да отварят спешния пакет
nbsp;
от мерки, чиято цел е да насърчи работодателите ударно да наемат младежи. На дневен ред е и съставянето на пет стратегически документа, които след съгласуването им със синдикатите и работодателите ще бъдат представени пред Европейския съюз най-късно до ноември.
Подготвя се национален план за гаранция за младежката заетост. В рамките му ще залегнат ключови политики. След изпълнението им хората до 29 години трябва да намират работа до четири месеца след приключване на образованието. Предвиждаме държавата да поема осигурителните вноски на младежите, които работят на непълен работен ден в рамките на една година, каза министър Адемов.
Ключов фактор за успеха ни в усвояването на лъвския пай от евросредствата ще бъде да предложим инициативи, чрез които да постигнем бързи конкретни резултати. Правителството засега се е насочило към девет приоритетни мерки. Първата е
подкрепата за висококачествени стажове
и чиракуването. Добър пример за добре подготвен проект в тази насока е Студентски практики, по който всички 51 висши учебни заведения в България ще предложат подходяща квалификация за над 60 000 студенти от всички академични области до края на 2014-а. В регистъра вече са записани над 11 245 души, като за тях работодателите са обявили повече от 13 500 вакантни позиции. Общо 490 студенти по медицина, фармация, обществено здраве и бъдещи зъболекари ще трупат практически опит в болници и медицински заведения. Платените практики са по 240 часа и ще бъдат ръководени от академични наставници.
Освен това кабинетът планира да регламентира стажовете на младежите като трудов стаж с промени в Кодекса на труда. Крайно необходими са и добри схеми за чиракуване. Повечето младежи след 15-годишна възраст в Германия, Австрия и Дания си пробиват път към трудовия пазар, след като научат професията на място. Ще бъде разширен и обхватът на програмата Първа работа. Сега тя е с бюджет 20 млн. лв. и по нея бяха гарантирани над 2000 работни места за младежи без стаж, професионална квалификация за около 700 души и обучение по език или компютърна грамотност за други 1600 младежи. Новото условие е продължителността на наемането да е минимум шест месеца.
Друг планиран механизъм са преките субсидии за бизнеса, включително и ваучерите за млади родители, които искат да се върнат на работа и са принудени да плащат за детегледачки. В продължение на една година държавата
ще покрива минималната работна заплата
от 310 лв. и осигуровките на работодатели, които наемат трайно безработни. В тази категория попадат регистрираните в бюрата по труда за повече от 12 месеца. По още една схема предприемачите ще бъдат компенсирани с осигуровките, които плащат за наети младежи, За шест месеца държавата ще покрива 30% от разходите им. Ако договорът бъде удължен с още шест, процентът скача до 50%, а за последната половин година тези плащания ще бъдат напълно покрити.
По предложение на синдикатите социалното ведомство възнамерява да въведе ваучери, чрез които да се наемат почасово детегледачки или домашни помощници. Така с един куршум могат да бъдат улучени два заека. Хем младите родители на деца до тригодишна възраст ще се върнат на работните си места, хем по схемата могат да бъдат наемани младежи, каквато е обичайната практика в САЩ.
Програмите Втори шанс ще бъдат отворени предимно към младежи до 29 години със средно или по-ниско образование, на които не е осигурена работа или обучение до три месеца след регистрацията им в бюрата по труда. За висшистите е достъпно обучение по чужд език, както и курс за работа със специализирани компютърни програми. Ще бъде финансирано и участието на младежи в доброволчески труд и услуги, които още не са законово регламентирани. За младите кандидат-предприемачи ще влязат в сила програми, които да подкрепят старта на бизнеса им. Освен професионално консултиране, достъпът до финансирането на проектите им ще бъде значително улеснен. В това отношение изоставаме, а дори европейската мрежа за младежка заетост предлага добра база данни за обмен на практики между начинаещите предприемачи.
Управляващите ще се огледат и в мерките за младежка мобилност. Там ключова е схемата за обмен на студенти Еразъм, от която до 2020-а ще се възползват 4 млн. души в Европа. Неотдавна
бюджетът й бе увеличен до 14.5 млрд. евро
за следващия програмен период.
Еразъм е по-важен от всякога в период на икономически затруднения и висока безработица сред младите хора. Натрупаните умения и международният опит превръщат студентите в по-пригодни за заетост и по-мобилни на пазара на труда, отбеляза неотдавна европейският комисар по образованието, културата, многоезичието и политиката за младежта Андрула Василиу. Периодът на обучение по Еразъм е между 3 и 12 месеца, а средствата отиват в университета, който е изпратил студента на обмен. По данни на Европейската комисия само 1837 българи са отпътували зад граница от общо 250 000 участници за миналата година. Еразъм покрива и обмен на учители, доброволци, както и професионалните стажове, магистърските програми и следдипломните квалификации в трети страни извън общността.
Както отбелязва обаче чешкият евродепутат Милан Кабрнох, трайната победа над младежката безработица не е гарантирана само от стажовете и изкуствено откритите работни места. Подобни мерки ще помогнат за кратък период от време. Но няма да се създадат качествени и стабилни работни места без гъвкав пазар на труда. Някои от младежите, които ще получат работа по право, няма да подходят към нея сериозно. Част от бизнесмените пък ще търсят предимно еврокомпенсациите за направените от тях разходи по откриването на работни места, от които реално не се нуждаят. Затова най-важни са политиките за стимулиране на бизнеса, което сега е не само национален, а и общоевропейски законодателен проблем.
