Отдавна не е тайна, че от средство за борба с корупцията обществените поръчки у нас са се превърнали в основния законен начин за източване на хазната. Нагласени победители, скрити условия, дискриминационни изисквания, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност и т.н. са само част от похватите за правилното харчене на държавните милиони.
Сега правителството на Пламен Орешарски подготвя нова, двадесет и девета поред поправка на Закона за обществените поръчки, с която твърди, че най-сетне ще премахне порочните практики и ще повиши прозрачността при харченето на публичните средства. Наред с това измененията щели да насърчат и намалят административната тежест върху малкия и средния бизнес. Те обаче са все още на много ранен етап и дори не са приети от Министерския съвет. По думите на вицепремиера Даниела Бобева, която отговаря за корекциите в норматива, продължава събирането на предложения от заинтересованите страни. Окончателният проект щял да бъде представен едва след като бъдат разгледани всички идеи. Но не бива да се забравя, че после предстои разглеждане в парламента и там първоначалните добри намерения могат да се изродят.
Това, което прави впечатление, е, че в мерките, представени от Бобева през седмицата,
липсват ограничения за офшорните компании
nbsp;
Именно въвеждането на такива рестрикции в Закона за обществените поръчки бе една от първите заявки на кабинета Орешарски. В проекта за неговото допълнение засега е включено единствено изискването регистрираните в офшорни юрисдикции фирми да докажат финансовите си възможности. Което ще става чрез банкови гаранции от посочени от възложителя кредитни институции. Въпросът със собствеността и произхода на капиталите въобще не е засегнат. Икономическите отношения със сенчестите бизнесмени ще бъдат регулирани в изцяло нов специален закон (виж интервюто с Йордан Цонев).
Иначе екипът на Бобева ще предложи няколко изключително полезни стъпки, които неминуемо ще повишат прозрачността и ще намалят бюрокрацията при провеждането на публичните търгове. Предвижда се например премахване на безсмисленото изискване за представяне на заверени документи, доказващи факти, които така или иначе се съхраняват в държавните агенции. Занапред всички фирмени данни, налични в държавните регистри, ще се взимат по служебен път, а от бизнеса ще се иска само да ги декларира. Така освен че ще се спестят немалко средства от такси за обработка на документите, значително ще се облекчат и съкратят самите процедури.
Адмирации заслужава и намерението тръжната документация вече да не се закупува, а да се изтегля безплатно от интернет. В повечето случаи тя и сега е налична онлайн, но дружествата са длъжни да си купят формулярите от даденото ведомство.
Обмисля се и въвеждането на стандартизирани бланки за улесняване на работата на хилядите възложители, много от които са малки местни администрации без нужния капацитет. Подобна мярка
ще улеснени и бизнеса
nbsp;
тъй като няма да му се налага да подготвя и попълва различни книжа за всеки търг. Не на последно място стандартизираните формуляри ще намалят възможностите за злоупотреби и грешки.
Повечето от членовете на оценителните комисии пък вече няма да бъдат служители на възложителя. Днес е почти невъзможно да се разбере как протичат обсъждането и оценката на офертите, тъй като участниците в комисиите са щатни сътрудници на съответната институция и нямат никакъв интерес да изнасят каквато и да било информация. По закон сред тях трябва да има и външен експерт с подходящо за предмета на поръчката образование, но обикновено той също предпочита да мълчи, защото му се плаща.
По лично настояване на премиера Пламен Орешарски е включено и изискването за
незабавно връщане на гаранциите
за участие в обществените поръчки на загубилите кандидати след сключването на договор. Сега много често държавните и общинските ведомства задържат въпросните суми за изключително дълъг период без каквито и да било компенсации за бизнеса, което е сериозно бреме за фирмите, участващи в няколко търга.
Вицепремиерът Даниела Бобева обясни също така, че при подготвянето на промените в закона са били взети предвид и всички предложения на Центъра за превенция и противодействие на корупцията – БОРКОР. Оглавяваното от Елеонора Николова ведомство неотдавна разработи специален Модел на решение в областта на публичните търгове. Той трябва да премахне слабостите при провеждането им и най-важното – да спести на хазната около един милиард лева.
Основната част от модела за предотвратяване и разкриване на корупционни практики предвижда поръчките да станат изцяло електронни. Мотивът е, че по този начин ще се постигне опростяване на процедурите, намаляване на разходите и подобряване на качеството. Компютризирането ще стане чрез създаването на шест електронни платформи. Първата е наречена E-регистър и ще съдържа всички данни и документи по процедурите до решението за възлагане на поръчката и сключването на договора за изпълнението й. Общо взето, тези функции сега се изпълняват от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.
Следващата платформа е Е-наддаване. Тя ще съдържа активни софтуерни приложения за различни форми на онлайн наддаване, но ще е подходяща преди всичко за открити процедури в областта на услугите и експертните консултации, както и в случаите, когато даден публичен орган обяви за продан изгубени вещи, ненужни или излезли от употреба служебни автомобили, обзавеждане и оборудване. Е-наддаване ще може да се ползва и при продажбата на стари запаси от държавния резерв, подлежащи на обновяване.
Платформата Е-каталог е за предлагане и закупуване на стандартизирани машини, инструменти, мебели, оборудване и други. А за всички процеси при конкурси за строителство, услуги и доставки, които не са подходящи за провеждане чрез Е-наддаване и Е-каталог, е предвидена платформата Е-търг.
Останалите две платформи са Е-мониторинг и Е-одит. Първата ще събира, съхранява и осигурява онлайн достъп до всички контракти, анексите към тях, както и протоколите от преговорите между държавните структури и юридическите лица. Втората е предназначена за провеждане на целенасочена ревизия и анализи за установяване на нарушения, като до нея достъп ще имат само структурите с правомощия да извършват одит и ревизионна дейност.
Другото ключово предложение на БОРКОР бе да се създадат централни служби за възлагане на поръчките, в които да работят специално обучени служители. Те трябва да подпомагат изготвянето на формалните документи и да проверяват техническите спецификации преди обявлението. Въпросните служби ще са отговорни и за публикуването на тръжната документация. Стремежът е така да се разреши проблемът с множеството нарушения в процедурите, които се обясняват с липсата на достатъчно експерти в администрацията.
Останалите предложения на вицепремиера Даниела Бобева обаче не са еднозначно положителни и очаквано
предизвикаха остри спорове
nbsp;
още при самото им обявяване. Такава например е идеята да отпадне изискването за доказване на определен оборот за последните три години, което на практика отрязваше пътя на всички нови фирми. Но, от друга страна, е възможно подобна стъпка да предизвика истински хаос, тъй като всеки ще може да регистрира дружество и да участва в редица търгове, без да е в състояние да ги изпълни. Това неминуемо ще затрудни и забави процедурите. Ето защо Бобева призова да се подходи внимателно към този вариант и призна, че лично тя има колебания за неговата ефективност.
По подобен начин стоят нещата и с останалите изисквания към кандидатите, които често водят до ограничаване на конкуренцията. Поставянето на конкретни условия за технически възможности, финансови резултати, квалификация и опит са най-лесният начин за предопределяне на изхода на която и да било обществена поръчка. Сега в нормативната база няма ясни правила какво е допустимо и какво не, а всичко е оставено в ръцете на възложителите. Член 51 от Закона за обществените поръчки предоставя възможност на министерствата, общините и всички други ведомства сами да решават какви изисквания да поставят. Разрешено им е да искат доказателства за технически и финансови възможности и квалификация; списък на основните договори на участника, сходни с предмета на поръчката; доказателства за техническия и експертния ресурс; сертификати за качество, относими към предмета на поръчката, мостри и други. Както изглежда, тази част от закона няма да бъде пипана, освен ако депутатите не решат друго. Но не бива да се пропуска и обстоятелството, че прекаленото либерализиране на критериите за подбор би довело до други, не по-малко сериозни проблеми. Така че нормотворците наистина трябва много внимателно да работят с тези текстове.
Доста спорно е и каква част от дейностите по дадена поръчка е необходимо да се възлага на подизпълнители. Бобева и екипът й предлагат да се запише, че на такива фирми ще се преотстъпват поне 30% от задачите. Идеята е така да се осигури достъп до публичните средства и на по-малки предприятия, които иначе не могат да спечелят самостоятелно даден търг. В същото време обаче по този начин се отваря възможност големите играчи да се превърнат в
бюра за издаване на фактури
nbsp;
като прехвърлят всички дейности на други дружества и само подписват платежните документи. А както е известно, и сега съществува сериозен проблем с разплащането между победителите в търговете и наетите от тях подизпълнители. Разбира се, възложителите биха могли да плащат директно на малките фирми, само че повечето експерти са скептични към въвеждането на подобна мярка. По-скоро би се стигнало до ограничаване на участието в нови процедури, ако са налице неизплатени задължения към подизпълнители.
Предвижда се още компании с непогасени задължения към НАП или с влязло в сила съдебно решение за трудови нарушения също да не бъдат допускани до обществените поръчки. Но така ще се блокирала процесът, тъй като всеки месец фирмите по един или друг начин задлъжняват на данъчните. В допълнение тези, които са осъдени за трудови нарушения, но са си платили глобите и са отстранили проблемите, биха се оказали отрязани завинаги от търговете на държавата.
Колко от тези предложения ще останат в окончателния вариант на проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и какво ново ще включат депутатите предстои да видим. По думите на Даниела Бобева до две седмици документът ще бъде внесен за разглеждане в парламента. Членовете на икономическата и бюджетната комисия пък обещаха да го придвижат до пленарната зала възможно най-бързо и новите правила да влязат в сила до един-два месеца след обнародването им.
nbsp;
nbsp;
факти
Близо 90% от публичните средства, които харчат държавата и общините, минават през обществени поръчки. От началото на тази година сключените по тази схема договори вече минават 4.2 млрд. лв. – повече, отколкото за цялата 2010-а. През 2012 г. пък институциите разпределиха чрез търгове над 6.2 млрд. лева.
Над един милиард лева потъват всяка година в различните корупционни схеми при провеждането на обществени поръчки. За толкова поне си признава самата държавна администрация в докладите от проверките на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.
