Много й се струпа на левицата напоследък. Участието във властта съвсем не й осигури политическото спокойствие, към което се стремеше, а нарушената комуникация с парламентарните групи спъна всичките й амбиции да превърне управлението си в модел за подражание. След обсадата на законодателния орган през седмицата пък се изпариха и последните надежди, че БСП поне малко се е променила. Многохилядните протести и доматите по стените на Народното събрание са тежки петна върху имиджа на партията столетница, но още по-неприятно и опасно за нея е растящото партийно разочарование.
Загубата на последните избори и фактът, че през последните десет години червените така и не успяват да съставят самостоятелно правителство, горчат не само на поддръжниците, но и на редица от функционерите. Радетели на лявата идея все по-рядко крият несъгласието си с политиката на формацията, а в речника им все по-често се прокрадват синоними на разпад и разцепление. Макар и да не се споменават в прав текст, деструктивните процеси в партията вече са налице и изглежда, че окончателното разделение е само въпрос на време.
Всичко започна още по време на предизборната кампания, когато левицата задраска от листите с кандидатите немалка част от доайените си, за да се яви уж с обновено лице на парламентарния вот. С този ход може би заблуди някого от младото поколение, което не помни, да речем, Румен Гечев или не познава държавата си преди Бойко, но определено си навлече гнева на онези видни партийци, които изведнъж останаха безработни. Крачка назад в политическата си кариера направиха бившите заместник-председатели на БСП, министри от тройната коалиция и дългогодишни депутати Румен Петков и Румен Овчаров, последвани от не по-малко знаковите Кирил Добрев, Любен Корнезов, Бойко Великов, Петър Димитров и Георги Пирински. И въпреки че в началото всички си замълчаха в името на партийното единство, атмосферата зад лидера Сергей Станишев вече не беше същата.
След извънредните избори през май пък всеобщият смут още повече се засили. Загубата бе компенсирана донякъде от съставянето на кабинет с мандата на БСП, но зависимостта от единствените възможни партньори – етническото ДПС и националистическата Атака, като че ли не приседна само на председателя Станишев.
Опитът за назначаването на Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция Национална сигурност взриви не само софийските улици, но и редът вътре в организацията. Това е политическо самоубийство, скочиха още при обявяването на кандидатурата Стефан Данаилов и Янаки Стоилов, но бързо клекнаха след ултиматума: Или гласуваме, или кабинетът пада. По време на извънредното заседание на парламентарната група на Коалиция за България непосредствено преди избора в ранната утрин на 16 юни на практика се разбра, че всичките й 84 народни представители всъщност са вън от играта и от тях се очаква само да гласуват, както им кажат.
Добрата стара партийна дисциплина неведнъж е вършела работа, но в конкретния случай провокира брожения. Гласувах против при вътрешния вот в БСП, но в пленарната зала го подкрепих, защото такъв е правилникът на групата, изтъкна даже новият функционер Румен Гечев. Голям грях сторихме, проплака в социалните мрежи Димчо Михалевски и поиска прошка от всички свои симпатизанти. Трима от критиците изобщо не участваха в гласуването, а Георги Кадиев обяви, че стореното прекрачва границите на компромиса и директно поиска оставката на собствения си лидер – за да има БСП. В един момент и Сергей Станишев осъзна, че светът се е променил и демократическият централизъм мирише на мухъл, посипа и той главата с пепел, но пропусна да поиска вот на доверие от Националния съвет на БСП. С това обаче и неговите мъки, и тези на партията не свършиха. За да не падне кабинетът, последваха поредица от, меко казано, странни назначения във властта сякаш да се изпитат докрай послушанието и дисциплината в червените редици. Последно засега ДПС излъчи своя депутат и бивш кадър на силовата групировка ВИС-2 в Своге – Емил Иванов, за областен управител на София-област. А след това влезе в историята, предлагайки мястото на Иванов да бъде заето от сочения от някои медии за шефа на частното енерго в ромската махала в Самоков Александър Методиев, известен и като Бат Сали. Със съгласието на БСП рокадата стана.
С това решение левицата сама си направи харакири, осъди постъпката на колегите си Александър Паунов и не беше сам. Глупак е не този, който се спъва в камък, а този, който се спъва два пъти в един и същи камък, сподели разочарованието си и Кадиев, но този път без да настоява за лидерска оставка. Далеч не бе очарован и Младен Червеняков. И той, и Кадиев отдавна се сочат за основните фигури около бившия вътрешен министър от тройната коалиция Румен Петков, който също не се поколеба да окачестви като пълен провал цялата кадрова политика на собствената си партия. След ожесточените протести през последните дни и призивите за скорошни избори от устата и на червени политици е съвсем логично да пламнат вътрешни борби за преразпределение на позициите. Един от основните претенденти за председателския пост, естествено, е бившият президент Георги Първанов, зад когото безспорно ще застане евродепутатът Ивайло Калфин, заедно с основните опоненти на Станишев в парламента Младен Червеняков и Георги Кадиев . Професорът по конституционно право Георги Близнашки също демонстрира несъгласието си с водената политика и дори не скрива, че участва активно в протестите срещу кабинета Орешарски, настоявайки за незабавната му оставка. В списъка може да се добави и Янаки Стоилов, който иначе подкрепя лидера си, но все по-често се спряга за неговия най-вероятен наследник.
Друга група от левицата се подготвя да отцепи Татяна Дончева, която неотдавна обяви, че воденото от нея Движение 21 наесен ще прерасне в партия. До нея твърдо стоят социалистите Данаил Георгиев и Жельо Бойчев, но по думите на Дончева идеите й имат много повече последователи в БСП.
С тежки критики срещу Станишев излезе и софийската организация, където са бившият икономически министър Румен Овчаров, сегашните депутати Илияна Йотова и Антон Кутев, министърът на външните работи Кристиян Вигенин . ..
В тази ситуация Националният събор на БСП тази събота (27 юли)в местността Историческа поляна под връх Бузлуджа е някакъв шанс за левицата да поукрепи разклатеното си единство. Реално погледнато, всяка формация в политиката минава през трудни периоди и в това няма нищо фатално, стига да е свързано с оздравителни процеси. Но оздравителните процеси не идват с послушание, замазване на грешките и със съмнителни сговори.
