Визитата на заместник-председателя на Европейската комисия Вивиан Рединг у нас протече според характерния за българското гостоприемство протокол. Всички се втурнаха да видят видната гостенка, да й стиснат ръката, да чуят отблизо заръките й, да разкрият душите си пред нея и пред президента на всички българи Росен Плевнелиев по време на Гражданския диалог за реформите в Европейския съюз и бъдещите законодателни инициативи, проведен във вторник в столицата.
Естествено беше г-жа Рединг да изслуша многобройните въпроси и да им отговори. В хода на разговора за кой ли път разбрахме, че имаме проблем с нереформираната съдебна система и борбата с корупцията и по тази причина мониторингът на Еврокомисията над страната ни скоро няма да бъде отменен.
Не е ясно защо висш европейски чиновник трябва да измине 2000 километра, за да ни го каже, та да лумне в очите ни революционен пламък, след като за 23 години и децата у нас вече знаят докъде ни доведе независимостта и най-вече неприкосновеността на родните магистрати. Думите на г-жа Рединг обаче капнаха върху изранените ни от прехода душици като мехлем.
От една страна изглежда колкото повече нашенски структури са призвани да се борят с корупцията, толкова повече тя се шири и разраства. Както би казал Мечо Пух, колкото повече антикорупция, толкова повече корупция. Но от друга страна, всички тези структури обикновено се пръкват по съвет на чиновници от ранга на г-жа Рединг- така беше с БОРКОР, ДАНС, ГДБОП, с инспекторати и съвети към министерства и прочие.
Тънкото ни чувство за справедливост обаче изобщо не се обади, когато заместник-председателят на ЕК се изцепи, заявявайки, че в Брюксел корупция няма. Само мазохистично сведохме глави и си казахме колко е права г-жа Рединг, когато кори политиците ни за съществуването на корупцията.
Явлението обаче не се е родило по нашите земи. Дори етимологически то е свързано с латинската дума corruptio- разваленост, изхабеност, лошо състояние. Впоследствие се утвърждава и другото значение – подкупност, лъжливост.
Така че тук е моментът да кажем: има корупция в Брюксел, г-жо Рединг, има и още как. Някак срамно е обаче това да се признае от заместник-шефката на ЕК. Особено като се има предвид, че базовата заплата на един еврокомисар е от порядъка на 19 900 евро, отделно има различни бонуси за преместване в Брюксел и пътни разходи.
Парите им големи, но и корупцията – също. Само ще припомним чутовния скандал в Европарламента от март 2011 г., когато хванаха няколко европейски депутати, приели огромни суми от лобисти за прокарване на интересите им в парламента на ЕС. По този повод тогавашният председател на ЕП Йежи Бузек призова да се засилят вътрешните правила за подобни случаи и да се въведе правнообвързващ код за поведение на лобистите в институциите на ЕС.
Заслужава да се припомни и случаят на корупция сред висши чиновници от ЕС от март 2007 г., когато след тригодишно разследване бяха извършени арести и обиски в Белгия Италия, Франция и Люксембург. Включително и в седалището на Европейската комисия в Брюксел и в офиса на един висш служител в Европейския парламент. Във връзка с това разследване говорителят на белгийската прокуратура Джос Колпин призна, че случаите на корупция в Еврокомисията са започнали преди повече от десет години (т.е. от 1997-а). Става дума за подкупи в размер на милиони евро, които са били давани, за да може определени лица да спечелят търгове за сгради, предназначени за делегации на Европейската комисия извън територията на ЕС, поясни тогава той.
Значи, корупция има и в Брюксел. Разликата с нашата действителност е, че там подкупите са огромни, а у нас – обидно малки, но за сметка на това пък масови. И другата, много по-важна разлика, е, че там ги уволняват и съдят, докато у нас това се случва рядко и при определени условия. Както се сочи в анализ на прокуратурата, направен по препоръка на Еврокомисията, делата за корупционни престъпления срещу лица, заемащи висши длъжности, и срещу полицейски служители се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или правителство.
