Актуализацията на бюджета се прави, за да може държавата да се превърне в предвидим партньор във взаимоотношенията с бизнеса, т.е. да може да си плаща навреме това, което дължи по договори, както и да консултира с бизнеса основни нормативни промени. Друга промяна, която правим чисто във философията на бюджета, е да можем да провеждаме една нормална политика на акумулиране на резерви за по-добро управление на ликвидността. Този процес беше неглижиран, което доведе до изтощаване на фискалния резерв и го доближи до неговия минимум, а в определен период падна дори под минималното ниво. Освен това важна промяна е подобряване на оценката за разполагаемите ресурси и ефективното им насочване на извършване на политика.
Политиката ни по дълга
е такава, че общата задлъжнялост на държавата не се променя. В оригиналния вариант на бюджета за тази година тя е планирана да бъде 14.6 млрд. лева. Проблем породи прословутата емисия от февруари, когато на пожар за няколко дни беше решено да бъдат емитирани 800 млн. лева. Проблемът е, че с това лимитът за новоемитиран дълг беше изчерпан и това лиши бюджета от необходимата му гъвкавост. Обяснението за емисията беше, че тя се взема, за да се изплатят субсидиите за земеделските производители. Когато ЕК възстанови парите в срок от 45 дни, те ще се върнат във фискалния резерв.
Реалното обяснение е малко по-различно. Към онзи момент във фискалния резерв имаше достатъчно средства, с които да се разплатят субсидиите. Проблемът обаче беше, че нивото на фискалния резерв към края на февруари нямаше да бъде 3.8 млрд. лв., а само 3 млрд. лв. и най-видимата част от него, която е в баланса на Емисионното управление на БНБ, щеше да бъде около 2.7 млрд. лева. Щяха да възникнат още въпроси каква част от резерва е изчерпана по време на управлението на правителството на ГЕРБ. Решено беше да се вземе тази емисия, за да попълни фискалния резерв.
Можем да зададем и други въпроси – например, защо срокът беше шестмесечен. Ясно е, че ЕК ще възстанови средствата в срок от 45 дни. Не беше ли по-логично емисията да бъде тримесечна и да бъде върната към края на май, когато се предполагаше, че ще имаме по-добро фискално изпълнение поради традиционно силните месеци април и май. Изглежда по-логично, но не беше направено така. Ще оставя политическата трактовка на това решение, ако иска някой друг, да я направи. Като цяло, възможността да поемем нов дълг в размер от 1 млрд. лв. не се прави за това да откраднем тези пари. Ние няма как, дори и да искаме, да ги откраднем. Тези пари постъпват във фискалния резерв и водят до неговото увеличение. Това е и причината, заради която се прави тази емисия на дълг.
Фискалният резерв
ще намалее към края на август с тези 800 млн. лв., които трябва да се върнат, и за да не бъде много ниско неговото ниво, да бъде той необходимият буфер, който ни дава гъвкавост, за да имаме тези резерви, затова се прави тази емисия от 1 млрд. лева. Тя компенсира дълга, който трябва да се плати така или иначе, и дава възможност фискалният резерв да се запази над минималното гарантирано ниво по закон, което е в размер на 4.5 млрд. лева. Дава възможност да се платят и да се посрещнат и някои плащания през следващата година. Вижда се обаче, че и с актуализация, и без актуализация общият размер на дълга си остава 14.6 млрд. лв., а нетно емитираният дълг през 2013 г. и с актуализация, и без актуализация е в размер на 926 млн. лева. Но ние се нуждаем от подобна възможност да емитираме този дълг не само поради гъвкавостта, а и поради факта, че са необходими ресурси във фискалния резерв и част от тях трябва да бъдат използвани и през 2014 г., за да избегнем проблемите, които възникнаха в началото на 2013 година.
При нормално планиран емисионен календар за първите три месеца на 2014 г. нетно фискалният резерв само поради операциите по дълга трябва да бъде намален с 423 млн. лева. За да можем да платим тези пари в началото на 2014 г., ние трябва да се погрижим отсега, за да не правим пожарни емисии.
Какви са оценките за
неизпълнението на приходите
Както вече споменах, оценките на приходните агенции са за неизпълнение в размер на 980 млн. лева. Като цяло, поради пакета от мерки, които приемаме, поставяме една по-амбициозна цел на приходните агенции и затова оценката е, че при постигането й неизпълнението на приходите ще бъде сведено до 555 млн. лева. Нашата политика е да оценяваме какви ресурси имаме и да ги насочваме ефективно към съответните сфери за провеждане на нова политика. Поради тази причина ние направихме внимателен анализ на разчетите по отношение на неданъчните приходи и там се установи възможност и оценка за преизпълнение на данъчните приходи в размер на 348 млн. лева. Нетният ефект от актуализацията върху приходите е в размер на 207 млн. лева.
По отношение на разходите
актуализацията се прави поради изчерпване на резервите, липса на гъвкавост и поети ангажименти, които не са обезпечени с финансов ресурс. Малкото заложени буфери в бюджета са изчерпани на полугодието, тъй като през периода януари – май са приети редица постановления на МС, с които са одобрени разходи в размер на 357 млн. лв., в това число и на 209 млн. лв. извънредни и непредвидени.
Можем да посочим, че просрочените задължения на централното правителство са в размер малко над 100 млн. лв., но което е по-важно – министерствата и ведомствата идентифицират нужди за належаща необходимост от допълнителни средства за над 500 млн. лева. Както ще видим, общата актуализация на разходите, която е в размер на 286 млн. лв., няма как да покрие тези 600 млн. лв., които възникват от посочените два фактора пред вас, но поради тази причина ще се наложи на министерствата и ведомствата, което те вече и правят, внимателно да преценят своите разходи и да ги оптимизират. Има редица примери за декларирана
належаща необходимост от допълнителни средства
Част от тях са вече договорените допълнителни субсидии на тютюнопроизводителите по време на управлението на служебното правителство.
Има един проблем, който е пренебрегван от години, а именно освобождаването на радиочестотния спектър. Освен това има и ангажименти, които са поети. Например, през следващата година 2014 г. са поети ангажименти за световни и европейски първенства, свързани със зимните спортове. Ние променяме разходната част с 286 млн. лв., от които, както вече беше посочено в докладите на комисиите, 160 млн. лв. са предназначени за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса. Освен това имаме ресурс от 40 млн. лв. по бюджета на МТСП, който главно е предвиден да може да се плати по програмите за хората с увреждания.
Промените в разходната част се налагат поради факта, че трябва да се разплатим с бизнеса навреме, което е основен приоритет в нашата програма, тъй като това разплащане ще даде глътка въздух на бизнеса и ще му позволи да управлява по-добре своята ликвидност, да помисли и за инвестиции, но това разплащане не може да се реализира при сегашния бюджет, в който липсват буфери.
(Публикуваме изявлението на министъра с известни съкращения.)
